Единствения по- смислен аргумент за наложеното вето на актуализирания бюджет от т.нар. Президент на Република България е увеличението на непредвидените разходи, което би довело до липса на прозрачност при бъдещото разпределение на тези средства. Тоест ясно проличава недоверието на г-н Плевнелиев към държавните институции. Шансът да бъде изтълкувана подобна позиция като резултат на лична и обективна преценка би бил голям ако това беше позиция на гражданин, неангажиран със политическа партия или държавна институция. Фактът обаче, че самият той оглавява една от най-висшите институции в държавната власт- Президентството, ни навежда на мисълта че г-н Плевнелиев не би трябвало да има доверие дори на нея, въпреки че е начело на същата тази институция. Ако разбира се преценката му е обективна, а не повлияна от теснопартийни интереси и приоритети. Това е в хипотезата за непрозрачност при харченето на пари, която е в основата на взетото от него решение. Тоест то е взето на базата на една ХИПОТЕЗА, а иначе самият законопроект за актуализирания бюджет е съобразен със законовите разпоредби и няма нищо противоконституционно в него. Така че Конституционното право на Президента да налага вето над някои законопроекти внесени в НС, може да се окаже в конкретния случай в противоречие със самата Конституция!
Нещо повече, в този си вид той, актуализираният бюджет, слага точка на 4 годишното затягане на колани в името на някаква лъже-финансова стабилност. Огромната междуфирмена задлъжнялост ,задълженията на фирмите към НАП, колапсът в икономиката ни, са в такива размери че тази макроикономическа стабилност, в най-скоро време ще бъде изядена и срината от микроикономическите показатели, които са отчайващи. Именно тогава ще лъсне с пълна сила неадекватната, антибългарска политика на предишното правителство, което г-н Плевнелиев подкрепяше безрезервно , в качеството си на Президент и като физическото лице Росен Плевнелиев. Всъщност самият той не бил против увеличените средства за социални разходи, но не вярвал в прозрачното разпределение на едни други пари!
Дали е нормално представител на държавна институция да се ръководи в действията си от вярата и невярата към нещо, и то когато става въпрос за блокиране на бюджетни процедури? Хиляди социално слаби и фирми, които чакат разплащане с държавата може да се окаже че ще чакат още дълго и то защото техният Президент, обединителят на нацията, Президента на всички българи, не вярва в институциите. В този ред на мисли, ХИПОТЕЗАТА, че си имаме Президент марионетка изглежда много по-реална, по-реална дори от неговата. В подкрепа на това би трябвало да го попитаме дали се е сетил, че в условия на тежка икономическа криза, бюджет който няма как да отговори на всички нужди и е изработен на базата на прогнозна приходна част, едно решение да се оставят средства с многоцелево предназначение би могло да се тълкува като доста мъдро и отговорно. Забравяйки разбира се за недоверието и поглеждайки с по-розови очила на държавните институции, не с тези на г-н Плевнелиев! Тях той ги е взел най-вероятно на някой предизборен митинг на ГЕРБ, където подобни дрънкулки се раздаваха на поразия. Въпреки че настоящото правителство не си върши работата перфектно, въпреки че актуализирания бюджет може да не е перфектният...е недопустимо подобно отношение на една държавна институция към друга. Всичко извън сферата на фактите, буквата на закона и добрия тон би следвало да се тълкува като Конфликт на интереси и пристрастност. Особено когато излиза от устата на висш държавен служител, когато става въпрос за държавна институция. Крайно време е обществото да реагира на употребата на двойни стандарти, които политиците щедро декларират че не употребяват и даже водят „непримирима” борба с тях. На практика обаче се получава нещо съвсем различно. Президентсвото в този си вид нееднократно е демонстрирало партийните си пристрастия и е време да се сложи точка на подобно грубо неуважение към гражданите и държавата. Крайно време е протестите да се пренесат там, пред „Дондуков”2. Именно там може да се почне с рязането на гнилите ябълки.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Френските технологични постижения създават милиардери и повдигат въпроси у дома
От спасителна помощ до конкурент на Лондон: Гърция привлича водещи хедж фондове
Кадър на деня за 13 септември
Иран ще представи споразумението за Ормуз пред страните от Персийския залив в понеделник
Tesla ще представи дълго отлагания си модел Roadster на 1 октомври
Парламентът на Косово преизбра Албин Курти за премиер, но политическата криза продължава
Кичка Бодурова е с травма след катастрофа на пътя Варна-Бургас
В Дупнишко заловиха пиян шофьор два пъти за денонощие
Калин Каменов след Ботев Враца – Левски: Тази точка се равнява на три
Наполи с втора победа
Хари Кейн измъкна Байерн срещу Елферсберг, Лукас Петков бе титуляр
Ман Сити взе дербито с 10 души, Холанд наказа Ман Юнайтед
Тодор Симов след 0:0 с Левски: Изиграхме на 99% перфектен мач
Ботев Враца спря шампиона Левски и сложи край на серията му от 8 победи
Таро карта за 14 септември, понеделник – Тройка пентакли
Торта Sbriciolata за Вяра, Надежда и Любов
Дневен хороскоп за 14 септември, понеделник
Италиански кекс Ciambellone с какао и шоколад
Трапезата за Кръстовден
На Кръстовден небето се отваря – пожелайте си нещо!
Затлъстяването заради стреса от нарушения биологичен ритъм се различава от преяждането
Онхоцеркоза (речна слепота) – как ивермектинът промени съдбата на милиони?
Кърмене по поискване
Жасмин – билката на спокойният сън и будния ум
Защо е важен профилактичният гинекологичен преглед?
Какви са причините за появата на фоликулит?
Над 30% от безработните в България напускат пазара на труда
Краят на семейната трапеза, или как приложенията за доставка я убиха
На Земята ще се формира нов суперконтинент и хората може да не го преживеят
София, Бургас, Варна и Пловдив влязоха в червената зона на Европа: ЕК вижда жилищна криза и допуска ограничения
Черно море спечели първия трофей в памет на Борислав Михайлов
Йотова: Нося лична отговорност за всеки подпис за помилване, отвода си дадох единствено за убиеца на баща ми