Подходяща стратегия

18.05.2013 | 10:19 ч. Обновена: 09.09.2025 | 19:08 ч. 0

Екип на Dnes

Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума стана ясно, че би се чувствал по-спокоен, ако наглеждам младата му съпруга, докато е в едномесечна командировка.
- Разбираш как стоят нещата – нова е, неопитна е още, а всички я оглеждат като през лупа и й търсят кусури, защото нали е жената на шефа...
А, разбирах, и още как. Това беше третата му жена, още съвсем нова, дето се вика, пък и с тая нейна външност хич не е за чудене, че човека се притеснява. Не толкова какво ще си кажат за работата й, това ми е ясно, ами дали няма да се завърти някоя авантюрка докато го няма. Да се чуди човек защо й е изобщо тази работа с мъж като него. Ама което си е истина – свясен човек се оказа. Друг на тоя пост щеше да си навири носа, нищо, че се знаем от студентските години, някои хора родата си забравят, дето са от една кръв. Обаче той – не, ето и сега, такова доверие да ми гласува, като на роден брат.
После обаче като се размислих, взех да се чудя – абе той, аджеба, какво точно има предвид с това наглеждане? Колегите не знам колко са наясно с нашето дългогодишно познанство, но жена му е запозната със сигурност. И значи какво излиза – че се явявам нещо като неин пазач, или с други думи – „Внимавай жено какви ги вършиш, че приятелчето е инструктирано.” Ама че работа, що за отношение е това неговото – ами че той проявява повече доверие към мен, отколкото към жена си! На нейно място би ми било обидно, медения месец едва мина, а вече пазачи й назначава. А и тая задача, дето ми я постави, твърде неблагодарна ми се струва. Приятелство, приятелство, ама когато работата опре до такива деликатни неща, като нищо можем да си развалим отношенията. Макар че, като се замисля, аз и без това никога не съм се ползвал от някакви особени привилегии. На колко народ дигна заплатата, а моята все същата си стои, а на мен ми е неудобно да повдигна въпроса, точно заради приятелството – сакън да не си помисли, че искам да се възползвам от него.
Да де, ама когато има някаква спешна работа да се върши, все аз съм насреща, щото съм му доверен човек, сигурен, и никога няма да откажа. При назначението на заместник не можа да се сети за мен, ама като е за някоя такава деликатна работа – пак аз на топа на устата. Та да си живея аз с илюзията, че за много близък ме има – вятър и мъгла, само ме използва, по приятелска линия. И изобщо не ми се вярва, че от уважение и доверие към мен ме удостоява със съмнителната чест да дебна жена му. Истината е, че ме смята за напълно безопасен, един безобиден мухльо, който му е сляпо предан и когото жена му изобщо няма и да забележи.
Иначе можеше да се довери на заместника си, нали уж са много гъсти, и на тенис ходят заедно. Ама смее ли – онзи само това и чака, все едно на вълк агне на тепсия да му поднесеш. Пък и агнето, като го гледам с тая предизвикателна външност и как й светят очичките, хич няма да се оплаква, щото заместника има външност и държание на типичен плейбой, и всички колежки в предприятието дружно въздишат по него.
А на мен, ако изобщо ми обърнат внимание, е за да ме изнудят да им свърша някоя работа, понеже знаят, че съм голям добряк и на никого нищо не мога да откажа.
И изведнъж така ме хвана яд – чак свят ми се зави! И на шефа, уж приятел, и на колегите, дето винаги само са ме използвали, и най-вече на мене, че съм такъв балък. Цял живот само услуги върша, цял живот все от мен да мине – сакън да не притесня някого, и в резултат всеки ме използва както намери за добре.
Край, казах си, стига толкова, може да съм кротък и услужлив човек, но повече няма да позволявам така да ми мачкат достойнството. Не само няма да си затворя очите, ако забележа, че жена му кръшка, ами даже и ще насърча подобно поведение, заслужава си го. Да ме поставя той в такава унизителна роля на бавачка и доносник, как пък не! Още от днес ще започна да измислям подходяща стратегия, поне идеи никога не са ми липсвали, а сега си струва да дам всичко от себе си. Веднъж и аз да се почувствам удовлетворен, а не все другите да хихикат зад гърба ми.
Не мислех, че трябва да положа кой знае какви усилия, задълженията ни и без друго налагаха редовни посещения в директорския кабинет, където сега се беше настанил заместника. Не бързах да поемам инициатива за каквото и да било, кротичко си вършех работата и силно се надявах, че нещата ще се случат от само себе си, а аз просто ще бъда един много пряк свидетел. И, разбира се, тутакси щях да уведомя когото трябва. Правех се на разсеян и зает с работа, а тайно не спирах да дебна всяко тяхно действие и само чаках удобен момент да ги хвана в момент на по-голяма близост. Винаги, когато тя отиваше в кабинета му, аз намирах за какво да почукам и да надникна там, но много внимаваха, гадините, и имаше защо. Аз обаче не се отчайвах, и един ден адски се развълнувах, когато я видях да търчи след него на паркинга. Ето, казах си тържествуващо, това е момента, ей сега ще направя някоя и друга снимка, не че ще станат много професионални с джиесема, ама то повече не е и нужно. Бях разочарован, защото тя само му подаде някаква папка, а когато той й се усмихна и я покани да се качи в колата, тя поклати глава и отказа. Все пак, за да не е без хич, щракнах момента, в който той й отвори вратата за да я покани да се качи, а тя му се усмихна. Ако се постарая да поукрася нещата, и това можеше да ми свърши добра работа.
Мислено потривах ръце, а междувременно, за да дооформя картинката, дискретно пуснах слуха за новозаформената пикантна връзка. И нали съм си красноречив, пък и хората само това чакат, слуха бързо се разнесе и из най-затънтените места на предприятието, и скоро бях абсолютно убеден, че ще стигне до шефските уши даже преди аз изобщо да си отворя устата. Нещо повече – аз така се вживях, че реших да инсцинирам приятелски загрижен разговор с нея, разбира се, като осигуря поне няколко свидетели на тази моя трогателна инициатива.
Отидох при нея малко преди обедната почивка, когато наоколо се суетяха най-малко пет-шест бъбриви колежки, уговаряйки обяда си. Тя говореше по телефона, и когато приближих видях как повдигна вежди многозначително, а изражението й стана много особено.
- Дали може да ми отделиш няколко минути – любезно запитах, след като тя остави слушалката, и допълних малко съвсем по-високо, за да съм сигурен, че ще се чуе – Въпроса е личен и малко ми е неловко, но просто се чувствам длъжен да поговоря с теб. Ако нямаш нищо против да отидем в канцеларията ми...
Усетих как колежките й наоколо наостриха уши, направо надуших любопитството им и ме изпълни истинско задоволство.
- Разбира се – невинно се усмихна тя, подхвърли на колежките си да не я чакат за обяд и тръгна наперено пред мен с възможно най-предизвикателната си походка. Че беше хубава – хубава беше, мръсницата, ама на мене тия не ми минаваха. Такава реч си бях подготвил, че щеше да й стане ясно колко държа на съпруга й и как се опитвам да предпазя и нея, и него от грозните слухове, дето се разнасят за връзката й с най-доверения му човек. Тя обаче едва изслуша първите няколко изречения, и ме прекъсна:
- Останал си наистина с много погрешни впечатления. Този мъж изобщо не ме вълнува, ако беше малко по-наблюдателен, щеше да разбереш, че ти си единственият тук, към когото бих проявила интерес...
Все още напълно смаян от думите й, напълно се шашнах, когато разкопча блузата си и седна в скута ми, прегръщайки ме така силно, че останах без дъх. Че беше хубава – хубава беше, мръсницата, обаче толкова ненадейно ми дойде, че...Ах, да ми беше намекнала само, ама можех ли да подозирам изобщо, че точно аз така ще я развълнувам!
Така бях замаян, че изобщо не чух кога е влязъл шефа, само мернах, че тя скокна и ми заговори възмутено:
- Хубава работа, точно пък от теб не съм очаквала подобно държание! Срамота, а уж сте приятели с мъжа ми! – и трескаво заоправя блузата си.
Като хипнотизиран гледах как цвета бавно се оттегля от иначе червендалестото му лице, как в очите му назрява нещо, което ме изплаши до смърт, но все пак, някак с периферното си зрение успях да мерна нейното изражение. Беше тържествуващото изражение на пълно задоволство.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.