Една доза Бегбеде

                Имах късмет да чета „Любовта трае три години” преди срещата си с „9,99 лв.”. Избрах да чета и двете книги в тунелите на софийското метро. Двата факта предопределиха желанието ми, дори стръвта ми, да поглъщам на големи глътки грубия език, шизофренните моменти (особено тези от рекламния бранш), желанието светът ни и животът ни да бъдат доведени до поразителна гротеска някъде на границата между смях и ужас.

Зад всичко това обаче прозира чистият, неподправен и дори малко инфантилен бунтар, който иска да сътвори живота по-хубав в един по-добър свят. Болката на съвременния човек е в липсата на Бог, в липсата на Добро или не в липсата им, а в отричането им. Защото днес сякаш сме забравили за тях. Или по-скоро сме ги наврели в тъмните ъгли на килерите на душите си.

Защото ги отричаме в името на преходни неща като пари, слава, скорост. Превръщаме живота в надбягване, професията си - в средство за спчелване на облаги, любовта – просто в секс. Залъгваме се, че няма Бог, а Човек е богоравен и може да прави безнаказано каквото си иска. Разбираме свободата като изпълняване на желания.

Някъде дълбоко в нас мъждука онова вярващо дете, което вижда в Човека бога-творец, чието предназначение на Земята е Любовта, а всеки труд част от призванието му и всеки път – път към небето.Затова трябва да се тровим със съвременни писатели. Живеем постмодерно. Трябва да пишем и четем за това, което се случва. Да откриваме уроците в миговете на съзерцание. Кошмарите си да превръщаме в познание.

Уверявам ви,че роман на Бегбеде е онази лечебна доза отрова, от която имаме нужда. Не ги подминавайте. Не ги захвърляйте при първия по-груб израз или при първата доза, която взема героят.