За куфарите на Борисов и детският труд при социализма

   Противно на широко разпространеното мнение, че при социализма имало забрана за детския и младежки нощен труд, аз имах възможност да  работя като хамалин на три смени, при това без никакъв проблем. Налагаше се да го правя, защото ми трябваха пари. Баща ми беше непоклатим привърженик на твърдият - така да се каже Макаренковски подход във възпитанието и категорично считаше, че на човек трябват ли му пари допълнително, трябва да ходи да ги изкара.
     На мен пари определено ми трябваха - обичах да кисна на морето по цяло лято, докато старият беше склонен да финансира не повече от двуседмичен престой. Зодията ми не позволява да се откажа от намисленото и решението  беше едно - намиране на работа, при това горе-долу платена по стандартите на социализма. В София мини няма и вариантите за високи приходи бяха - или строителство или някоя фабрика. След известно колебание избрах второто.
    По онова време (през 1976г.) на булевард "Цар Борис III - тогава "Девети Септември" се намираше хартиената фабрика "Петко Напетов" (която в началото на века била със славно минало, но впоследствие комунистите я национализирали). Бях минавал често покрай нея на път за Витоша, сградите ми се виждаха странни и интересни, затова реших, че там ще изкарам нужните ми средства за дълъг престой на морето. Без да се бавя, един понеделник минах разсеяно през пропуска и почуках на вратата на директора.
    Не знам какво се обърка, но секретарката която ми отвори въобще не се учуди  нито от появата ми, нито от желанието ми да започна работа на три смени (бях на 16 години), а  направо ме въведе при директора и то доста бързо. Въпросният началник нямаше нищо общо със сериозният и намръщен строител на социализма, прегърбен от тежестта на производствените проблеми. Беше жизнерадостен, говореше бързо,  почерпи ме  дефицитна Кока кола, изслуша ме и докато мигна бях назначен при пълна заетост на три смени със заплата от 212 лева, на длъжност "хидропулперист втори разряд", което си  беше чист евфемизъм за хамалин.
     Накратко, изкарах си срока, запознах се със сумати чудесни хора, платиха ми заработеното и на морето беше невероятно. Защо пиша това?
     За месеца през който работих, два пъти през нощта идваше милиционерска "газка" от която слизаха двама-трима милиционери, въоръжени с "Калашници". Дори и по онова време не беше обичайно милицията в София да ходи въоръжена с автоматично оръжие, но се оказа, че си има причина.
     Двамата (с автоматите) заставаха от двете страни на Газката, а третият отваряше задната врата. Вътре се виждаха пакети, опаковани с амбалажна хартия и размери около 70х70 сантиметра, плътно натъпкани един до друг. Под взоркият поглед на милиционерите, ние (бяхме трима) вадехме пакетите и без да ги отваряме ги хвърляхме  във хидропулпера (това е вид центрофуга разбиваща хартията на пулпа).
     Интересното се случи веднъж, когато единият от колегите ми изпусна пакет - амбалажната хартия се скъса, подът се покри с двайсетолевки и тримата едновременно чухме едно заплашително - "само да си мръднал". Излишно е да казвам, че никой не мръдна. Единият от милиционерите събра разпилените пари, хвърли ги в хидропулпера и работата продължи с пълна пара. Оказа се, че хвърляме за преработка извадени от употреба пари станали по  различни причини негодни за употреба.
    След още една две такива акции леко се сближихме с милиционерите и разбрахме, че в един такъв пакет 70х70 има между 90 000 и 150 000 лева, в зависимост от номинала на банкнотите. В една Газка товареха около стотина пакета, което прави между 9 и 15 милиона лева на курс. Докато аз работех там, направиха три курса и предполагам, че и след това са продължили с тази дейност.
      Преди известно време четох някъде, как Борисов бил изнесъл милиарди в чужбина и то в куфари. Не знам какви финансови манипулации е правил бившият премиер и дали въобще е правил такива, но категорично съм сигурен в едно: ако е изнасял пари от държавата не е било в куфари и със сигурност не са били милиарди. Освен, че са обемни, парите тежат много и миришат ужасно (противно на казаното от Веспасиан).

P.S. През 1976 година 200 лева (колкото изкарах за месец) бяха много пари, дните слънчеви и безкрайни и с още двама приятели изкарахме едно чудесно лято в Китен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.