Трябва да се изпитват медикаменти и върху деца

Преди излизането им на пазара много от медикаментите се изпитват върху възрастни хора, но не и върху деца, а въпреки това се предписват и на деца. Нова инициатива има за цел да промени това положение, съобщи Дойче веле.

Новороденото е само на два дни, лежи в интензивното отделение на кьолнската университетска клиника. От нослето му излиза прозрачен гумен маркуч, креватчето е заобиколено от писукащи измервателни уреди, наблюдаващи дишането и пулса.

На децата в интензивното отделение по правило се предписват много лекарства - за успокояване и премахване на болките, бетаблокери и медикаменти за поддържане на кръвообращението. И макар повечето от тях да не са предназначени за деца, често на лекарите не им остава нищо друго, освен сами да определят правилната доза - обяснява д-р Кристоф Хюнзелер от детското отделение на кьолнската университетска клиника.

„Таблетките се натрошават, разпределят се на малки дози, за да могат след това да се разредят или да се поемат чрез стомашната сонда. Някои от медикаментите се подготвят в съответната форма от болничната аптека, тъй като официално не са предназначени за деца - това е обичайна практика за болниците.“

До момента фармацевтичните концерни по-скоро отбягваха проучванията на влиянието на медикаменти върху децата - тъй като е твърде скъпо и изисква много усилия. Но от началото на миналата година фармацевтичните фирми в Европа са задължени от директива на Европейския съюз да извършват изпитания на лекарствата и върху децата.

Този е поводът и за обявената от Световната здравна организация инициатива - за производството на медикаменти и в подходящи за деца дози. Хауард Цукер, заместник-генерален директор на Световната здравна организация казва:

„Медикаментите, предназначени за лечението на СПИН, малария и туберкулоза или рак се предлагат засега само в дозировки за възрастни, а често се случва да е наложително те да се прилагат и при деца - като се разредят или се съобразят с теглото на детето. Но това не е верният път, тъй като медикаментите се усвояват от децата по съвсем друг начин, затова и е нужно да има проучвания, посветени специално на въздействието им върху децата. Именно това имаме предвид, като говорим за лекарства в детски дози: че те са подходящи за деца.“

Инициативата на Световната здравна организация е насочена предимно към развиващите се страни. Тъй като в тях лекарствата често изобщо не са достъпни, тъй като са твърде скъпи. А лекарствата, предназначени за деца, са съобразени не само с характерната за възрастта им обмяна на веществата, но отчитат и това как се приемат от децата. За децата, например, е по-лесно да изпият един сок, отколкото да преглътнат таблетки. Но медикаментите в течна форма често са до три пъти по-скъпи.

„Имаме нужда от много повече медикаменти, които са разработени специално за деца и са достъпни - при това по цял свят. Това е едно голямо предизвикателство, както от фармакологична гледна точка, така и от етична - провеждането на клинични изпитания върху деца. И наистина - намирането на деца за провеждането на тестовете не е лесно“, казва той. Най-вече защото за коректната научна проверка на ефикасността са необходими така наречените двойни изпитания: при които половината от участващите деца не поемат веществото, т.е. нямат никаква полза от терапията.

Освен това децата са различни - едно двегодишно реагира по-различно от едно 13-годишно. „Убеден съм, че има възможности за намаляване на броя на децата, участващи в проучванията, като, например, се прибегне до възможностите на компютърната симулация, която вече е била използвана при тестовете на лекарства за възрастни“, казва още той.

Въпреки това, обаче, клиничните изпитания върху деца не могат да бъдат избегнати. В Европейския съюз в съответствие с новата директива те са предмет на строг контрол. Европейското фармацевтично ведомство в Лондон решава дали един препарат изобщо би бил полезен за децата, преди той да бъде изпитан върху тях. И пак това ведомство определя до каква степен децата могат да бъдат натоварени в рамките на проучването - като например колко кръвни проби биха могли да се вземат от тях.