Заради начина ни на живот: 50% умират от кръвно налягане и затлъстяване

Броят на хората, които се разболяват тежко или умират преждевременно от заболявания като високо кръвно налягане и затлъстяване, е нараснал с 50% от 2000 г. насам.

Болестите, свързани със застаряването и начина на живот, представляват огромно предизвикателство за претоварените здравни системи.

Установените факти сочат голяма промяна от епохата, в която инфекциозните болести и лошото майчинско и детско здраве са били сред най-големите заплахи, към епохата, в която здравните системи трябва да се справят с „рисковите фактори, свързани с метаболизма“, включително високите нива на кръвната захар и мазнините, които са довели до рязко нарастване на „незаразните“ болести като сърдечни заболявания, диабет и рак.

Ново проучване, публикувано от Института за здравни показатели и оценка (IHME) към Вашингтонския университет, установи също така, че очакваната продължителност на живота вероятно ще се увеличи с почти пет години между 2022 и 2050 г., достигайки малко над 78 години. Очакваното увеличение с 9,2 години в Африка на юг от Сахара спомага за сближаването на продължителността на живота между по-богатите и по-бедните региони в света.

Очакваното глобално увеличение ще бъде значително по-бавно, отколкото през десетилетията преди пандемията от коронавирус. Според данните от проучването между 1990 г. и 2019 г. средната продължителност на живота в световен мащаб се е увеличила със 7,8 години, а между 1960 г. и 1990 г. - с 19,5 години. Броят на годините, прекарани в добро здраве, също се очаква да нарасне, но с по-бавни темпове, като до 2050 г. се очаква увеличение с 2,6 години.

Според проучването между 2000 г. и 2021 г. се наблюдава 49,4% увеличение на броя на изгубените години живот в добро здраве поради влошено здраве и преждевременна смърт в резултат на фактори, свързани с лошия метаболизъм. Лошото здраве при хората на възраст между 15 и 49 години все повече се дължи на тези фактори, отбелязват изследователите.

В статия в The Lancet, публикувана заедно с констатациите, директорът на IHME професор Кристофър Мъри заяви, че „бъдещите тенденции могат да бъдат доста различни“, тъй като фактори като увеличеното затлъстяване, ръстът на заболяванията, свързани с употребата на наркотици, и увеличеното замърсяване и предаване на инфекциозни болести, причинени от изменението на климата, се отразяват на общественото здраве.

Мъри предположи, че за да се запази напредъкът, ще са необходими „адекватни здравни кадри, политици, които се адаптират към новите ситуации, и проактивни стратегии за справяне с новите заплахи, когато те се появят“.

Обръщането на тенденциите в продължителността на живота заради пандемията от Ковид-19, когато забавянето на спешната помощ или лечението на хронични заболявания бяха често срещани, беше „забележително предвид почти непрекъснатия темп на напредък в световен мащаб, който иначе се наблюдаваше в продължение на почти седем десетилетия“, отбеляза той.

Въпреки че цялостното въздействие на пандемията вероятно няма да бъде известно в продължение на няколко години, тя е „ярко напомняне, че здравните ползи са несигурни“, добави той.

Проучването установи, че най-големият спад в заболеваемостта е свързан със здравето на майките и децата, както и с опасната вода, канализацията и миенето на ръцете. Тези цифри подсказват, че мерките в областта на общественото здраве, както и хуманитарните програми в по-бедните страни, са били успешни през последните три десетилетия, заявиха изследователите.

Мъри заяви пред „Файненшъл таймс“, че „с изключение на Ковид, сме свидетели на напредък“, отчасти благодарение на инвестициите в превантивни мерки. Това важи с особена сила за най-бедните страни чрез международни инициативи, като например алианса за ваксини „Гави“ и програмите за борба с маларията.

Този превантивен подход обаче е по-слабо изразен в „света на средните и високите доходи. Напредъкът е налице, но не се предвижда толкова добре накъде отиваме и не се опитваме да изпреварим промените в тези държави“, каза той.