BGONAIR Live

Мистерия: Къде се крият вирусите след края на епидемията?

Ебола изчезна за 17 години, а след това се завърна

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Някои вируси сякаш изчезват с края на епидемията, но често се появяват отново, дори след години на неизвестност. Учените невинаги знаят в кои организми се съхраняват тези вируси - т.нар. естествен резервоар - или как да предотвратят повторното им разпространение сред хората, както е случаят с Ебола.

Всичко произлиза отнякъде. Опасните нови вируси обикновено идват от животни. Грипните вируси произлизат от диви водоплаващи птици, а хантавирусите - от гризачи, същото важи и за mpox (маймунска шарка). Щамът на ХИВ, причинил пандемията от СПИН, произлиза от шимпанзета. Вирусите могат да се репликират единствено вътре в живите клетки на клетъчни организми (животни, растения, гъби, микроби) и тъй като ние, хората, също сме животни, вирусите от животински произход най-лесно се адаптират, за да ни заразят.

Идентифицирането на животинския източник на даден вирус позволява на изследователите да установят как и къде той е преминал към хората. Това знание може да ни помогне да предприемем необходимите стъпки, за да предотвратим повторно подобно събитие, съобщава "Ню Йорк Таймс".

Случаят с вируса Нипа в Малайзия

Например през 1998 г. нов вирус, наречен по-късно Нипа, започва да отнема човешки животи в Малайзия, засягайки най-вече свиневъди от китайски произход. Установяването на естествения резервоар на вируса - определен вид едри прилепи - води до разкриването на сложна и тревожна ситуация: овощните дървета, засадени за осигуряване на сянка в големите свинеферми, привличали прилепите. Остатъците от плодовете, изядени от прилепите и напоени със слюнката им, съдържаща вируса, падали на земята и били изяждани от прасетата. Заразените прасета предавали вируса на фермерите - обикновено етнически китайци, изповядващи религии, различни от исляма, тъй като Малайзия е предимно мюсюлманска страна.

Унищожаването на естествените местообитания на прилепите, богати на диви овощни дървета, е допринесло за миграцията на тези животни към създадените от хората овощни градини. Макар обезлесяването да е труден за решаване проблем, за да се защитят хората от бъдещи епидемии на вируса Нипа в Малайзия, се оказало достатъчно просто да се отделят зоните за отглеждане на прасета от овощните градини, посещавани от прилепите.

Ебола и други подобни вируси: Десетки епидемии през последните 50 години

Но щом опасните нови вируси идват от животни, откъде тогава произлизат вирусите Ебола?

Ебола и други подобни вируси са причинили десетки епидемии в Западна и Централна Африка през последните 50 години. Много от тях са възникнали в Демократична република Конго. Продължаващата епидемия в източната част на страната - втората по мащаб в историята - вече е довела до над 7400 случая на заразяване и повече от 3600 смъртни случая.

Възможно е вирусите на Ебола също да произлизат от прилепи, но все още няма достатъчно доказателства, потвърждаващи тази хипотеза. Когато вирус се предава от животно на човек, той понякога се адаптира толкова добре към новия си гостоприемник, че развива нови способности, включително възможността да се предава от един човек на друг.

Резервоарът на инфекцията, предаването между видовете, адаптацията и разпространението в рамките на един и същ вид са фундаментални елементи на вирусната екология и еволюция - съществени аспекти, които трябва да се вземат предвид при овладяването на епидемии.

Къде се крие вирусът, когато не заразява и не убива хора?

Но що се отнася до предотвратяването на епидемия, най-важният въпрос - поне в началото - е свързан с резервоара на инфекцията. Къде се крие вирусът, когато не заразява и не убива хора?

Най-добрият начин за идентифициране на резервоар на инфекцията е чрез вземане на проба от тъкан или кръв от видимо здраво животно и откриване на активен вирус в тялото му.

Дори след 50 години непрестанни усилия, такива доказателства за вируса на Ебола не са открити при нито един животински вид - било то прилепи или други видове. Прилепите като естествен резервоар остават вероятна хипотеза, но това е само предположение. Повечето епидемии от Ебола започват с единичен случай на предаване към хора "от неизвестен резервоар и по неизвестен начин", както отбелязва група експерти през 2020 г.

Първата известна епидемия от болестта, причинена от вируса Ебола, възниква през 1976 г. в северната част на Заир (днес Конго). Първият пациент е пътувал из региона и е консумирал месо от антилопа и пушено маймунско месо. Това не означава непременно, че антилопите или маймуните са били източникът на новия вирус.

Епидемията приключва след 11 тежки седмици, с 318 заразени и 280 починали. През следващата година не са регистрирани други случаи на Ебола. Дали вирусът е бил напълно изкоренен? Не.

Ебола "изчезна" за 17 години, след което предизвика нови епидемии

Къде отиде тя? Отговорът е, че не е отишла никъде - не се е разпространила обратно от заразени хора към животните в гората. Тя просто е останала в организмите, от които първоначално се е разпространила; естественият резервоар така и не е бил установен.

Година по-късно Ебола се появи отново сред хората и отне живота на 9-годишно момиче.

"Как момичето се е заразило с вируса Ебола и какъв е бил произходът на вируса, остава неясно", пише Йенс Х. Кун, вирусолог и историк на вирусите, в статия от 2008 г. относно историята на вирусите Ебола.

След това Ебола отново изчезна. В продължение на 17 години не бяха регистрирани потвърдени случаи никъде по света. Между 1994 г. и През 1997 г. в Габон избухнаха седем епидемии, всяка от които бе предизвикана от отделни случаи на предаване на вируса от животни на хора.

Шест от седемте епидемии възникнаха в миньорски селища, разположени в горски райони близо до границата с Камерун, където местни жители съобщаваха, че са виждали мъртви шимпанзета, горили и диви прасета. Контактът с тези трупове вероятно е довел до предаването на вируса на хора. Тези животни обаче не могат да бъдат резервоар на инфекцията, тъй като по дефиниция организмите, служещи за резервоар, трябва да съществуват в състояние на равновесие с вируса. Хиляди горили и подобен брой шимпанзета в Централна Африка са загинали вследствие на вируса Ебола.

Що се отнася до вирусите, предавани от животни на хора и обратно - ако изследователите успеят да разгадаят тайната на естествения резервоар на вируса Ебола, това би могло да помогне за идентифицирането на "пациент нула" и за предотвратяването на епидемии или ограничаването на разпространението на вируса.

Някои вируси, предавани от животни на хора, впоследствие се разпространяват от хора към животни; такъв е случаят с вируса SARS-CoV-2, причинил пандемията от COVID-19. По някакъв начин този вирус се е прехвърлил от заразени хора към вид елен в Средния запад на САЩ. При вирусите Ебола няма данни за предаване от хора към други животни. При нормални обстоятелства разпространението на вируса спира, след като последният заразен човек оздравее или почине.

Вирусите Ебола нямат нужда да се връщат в природата; те остават в своя естествен резервоар и очакват следващата възможност да се разпространят сред хората. Ако хората не влизаха в контакт с резервоара на инфекцията - не го ловуваха, не го улавяха, не го консумираха, не го изнасяха жив и не навлизаха в естествената му среда - вирусът нямаше да се появи отново у хората. Той щеше да остане там, където се намира, без да засяга никого другиго. Но, разбира се, това не се случва. Когато вирус се прехвърли към друг вид, хората обикновено се превръщат в предпочитана жертва, тъй като ние сме многоброен и изключително активен вид. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Здраве
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата