Вегетарианци, вегани... манията ви води до депресия!

Нов тип заболяване, познато като "орторексия", застрашава здравето на привържениците на здравословното хранене.

Терминът "орторексия" е въведен в края на 90-те от д-р Стивън Братмън от Колорадо, самият той е страдал от това заболяване. Описва го като хранително разстройство, характеризиращо се с прекалена вманиаченост в здравословното хранене, което се превръща във фиксидея.

Орторексията е хранително разстройство, което има аспекти на натрапливост и постоянни мисли за качеството на храната, която се приема. Поради тази причина съществуват сериозни спорове дали това е в чист вид хранително разстройство или по-скоро е част от обсесивно-компулсивните разстройства.

Засиленото внимание към това да се храним здравословно е съвсем естествено, но когато това се превърне в централна тема в ежедневието ни, е налице проблем. Орторексиците отделят голяма част от времето и енергията си в мисли за храната.

"Възможността един съвременен човек от голям град да яде единствено здравословни биохрани би го ограничило до това да отделя твърде много време и ресурс в това да подготвя менюто си и много по-малко време, за да го изяде и да му се наслади", казва пред "Труд" психолога Цвета Таманова.

Причината за хранителните разстройства, включитeлено орторексията, се корени в отношението към храната от страна на майката и детето в най-ранните години и стремежът тя да бъде безконфликтна и приемана за подходяща.

Най-често от орторексия страдат хора, чиято цел е да изградят чисто и здраво тяло, както и такива, които имат желание да се докажат по отношение на грижата за себе си.

Младите и активни хора на възраст между 20 и 50 г. са най-често засегнати. Орторексията не е така изявена по отношение на пола, но се счита, че жените са по-податливи на заболяването.

Орторексиците трудно могат да бъдат разпознати по външния вид, но често са със слаби и стегнати тела, защото в голяма част от случаите се занимават и със спорт, тоест грижата за тялото при тях е комплексна.

Лечението е основно психотерапевтично, като пациентът се консултира по посока намаляване на тревожността, осъзнаване на връзката с храната и приемането на самия себе си. Когато тревожността е твърде засилена или натрапливите мисли – прекалено ангажиращи, се предписват и медикаменти.

Съвет

Когато храненето се превърне в ограничение, изначалният смисъл на това да седнем на една маса и да споделяме храната се губи, както и удоволствието от нея.

"Грижете се за тялото си, но не с цената на това да се лишите от общуване с близките си чрез нея", казва психологът.