Проектът за газопровод „Южен поток“ е икономически изгоден за България и Сърбия и ще даде сигурност на газовите доставки. Това е общото мнение на премиерите Пламен Орешарски и Ивица Дачич, изразено в разговора между двамата в Министерския съвет.
На съвместната пресконференция след срещата Орешарски каза, че „Южен поток“ е бил сред обсъжданите теми, макар и не в детайли.
„Що се отнася до европейските изисквания по този проект, предстоят разговори и ще се съобразим в максимална степен с европейските изисквания“, допълни българският премиер. Той обаче не коментира възможността ЕС да не промени позицията си по проекта, като заяви единствено, че „на въпроси с „ако“ се отговаря след като се реализират".
"На вас ви е малко по-лесно, защото без вас „Южен поток“ няма да го има", пошегува се сръбският министър-председател Ивица Дачич.По думите му това е въпрос, който трябва да бъде решен на високо политическо ниво, с представители на Русия и ЕС. „Сърбия няма проблем с „Южен поток“, напротив, има голям интерес да бъде реализиран, защото получаваме газ само през Украйна. Имаше периоди, в които имаше ледени зими заради този монопол", напомни той „студените“ отношения Русия – Украйна по въпроса за газовите доставки.
Дачич беше категоричен, че в доставките на синьо гориво трябва да се прилага един и същи аршин, и когато се говори за „Северен поток“ и за „Южен поток“.
Гражданите на Европа са го заслужили, заяви още той. Сръбският премиер подчерта, че страната му не е член на ЕС, но не може да строи сама „Южен поток“. "Гледаме на „Южен поток“ като на икономически, а не като на политически въпрос“, добави Дачич.
Той акцентира и на важността на интерконекторната газова връзка между София и Ниш.
Българският премиер заяви, че между България и Сърбия е имало нерешени въпроси, но не това е важното, а начинът, по който се решават. Според него двете страни демонстрират добър подход.
„България винаги е подкрепяла интеграцията на страните от Западните Балкани, в частност на Сърбия, от наш интерес е нашите съседи да бъдат членки на ЕС, дори, образно казано, да премахнем границата, обект на спорове в историята чрез едно общо членство на двете страни в ЕС“, каза още Орешарски.
В първата половина на следващата година вероятно ще има съвместно заседание на кабинетите, обсъждат се и тристранни разговори с румънския кабинет. По думите на Орешарски има общи проекти, особено в контекста на Дунавската стратегия и много възможности, които могат да бъдат използвани в интерес на всички участващи страни.
Премиерът изтъкна, че в последната година има леко забавяне в стокообмена, но по-скоро това се дължи на обективни причини. „Надяваме се в следващите години да продължим с динамични темпове взаимноизгодно сътрудничество“, допълни той.
Особен акцент е поставен и на инфраструктурата. Връзките между двете страни са важни, има много резерви в тази област, каза още българският премиер. Коментирани са и трангранични проекти, които биха могли да се финансират и с донорски средства.
Истинската дипломация е насърчаване на контактите между хората, между бизнеса, взаимна търговия, изгодна за двете страни, заяви още Орешарски.
Сръбският премиер Ивица Дачич посочи, че двете страни имат близки политически и икономически интереси. Ще бъде от голямо значени страните в региона да поддържат добра взаимна ориентация в процеса на идентифициране и дефиниране на нашите интереси, което не е много характерно за страните в нашия регион – да правим нещо по рационален начин, коментира той.
Гостът на Орешарски изтъкна, че върху разединеността на Балканите се създава изкуствена картина и регионът се третира като „регион от второ качество“, въпреки че не сме го заслужили като народи. „Много се съпротивлявам на подобни идеи. Имаме задължение пред нашите народи, пред бъдещето на нашите деца тази картина да бъде преодоляна, а тя може да бъде преодоляна само ако лидерите на Балканите си сътрудничат добре“, подчерта той.
Ивица Дачич благодари на страната ни за подкрепата за европейския път на Сърбия.
„Сърбия е направила много за изпълнението на всички критерии за членство. Имаше два ключови критерия – вътрешните реформи и напредъка в диалога с Прищина. Обща бе оценката, че за година и половина, откакто е на власт новото правителство на Сърбия, бе осъществен голям исторически напредък в това отношение“, каза той. Сръбският премиер очаква Европейският съвет да потвърди своето решение от юни, че първата междуправителствена конференция за присъединяване на Сърбия към ЕС ще бъде проведена най-късно до края на януари следващата година. Всяко друго решение би забавило процеса на нормализирането на отношенията между Белград и Прищина, каза той.
Дачич подчерта, че Сърбия подкрепя позицията на България, когато става дума за въпросите, по които има определени становища заедно с Румъния, какъвто е въпросът за Шенген. „Ние не сме минали тези въпроси преди вас, но достатъчно сме изпитали върху кожата си тези стандарти, които понякога са двойни и принципите понякога не важат за всички", каза Дачич, като посочи, че има въпроси, които се политизират.
Той съобщи, че от 30 март следващата година се предвижда отварянето на авиолиния Белград-София. Очаква се в бъдеще да има и линия до Варна.
Според него България и Сърбия имат голям капацитет в областта на енергетиката, селското стопанство, а потенциалът на Дунав все още не е напълно използван. „Би трябвало да построим тази автомагистрала, която свързва България и Сърбия до средата на 2016 година. Би трябвало да видим какво ще правим с железопътната връзка, една част от нея дори не е електрифицирана, а все пак сме в 21-ви век. Трябва да си поставяме големи, високи цели“, каза сръбският премиерът. По думите му двата народа си комуникират и с лоши пътища, и с лоши жп линии, но инфраструктурата е важна, ако Сърбия и България искат да са важни транзитни посоки.
Той подчерта, че между двете страни няма нито един въпрос, който да не може да бъде решен „особено заради това, че всички ние заедно живеем под едно и също слънце, тук, на Балканите.“
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Кадър на деня за 4 юли
От Макрон до Моди: Правителствата разгъват червен килим за гигантите в изкуствения интелект
Путин подписа закон за данъчни промени в подкрепа на руския пазар на горива
Местните банки ще дадат силен тласък на търговията с криптовалути в Германия
В Австрия беше пуснат в експлоатация нов суперкомпютър за 36 млн. евро
Жадната за енергия Азия вече си взема поуки от кризата в Иран
Сериозен финансов успех за 3 зодии на 5 юли 2026 г.
Спане без възглавница: Ползи, рискове и за кого е подходящо
Санитарен самолет транспортира пострадалото на атракцион в Ахелой момче
Д-р Александър Симидчиев: Проблемът в здравеопазването не е паричен, а управленски
Драма! Гришо продължава на “Уимбълдън” след трилър
Ас на Ферари чака дете от секси маце + СНИМКИ
С 3 гола за едно полувреме Мароко изхвърли Канада и пак е в топ 8
Инфантино: Меси, Мбапе и големите звезди правят незабравимо Световно първенство
Локомотив София със зрелищно равенство 3:3 в последната си контрола в Банско
Ботев Пловдив победи Спартак Варна в контрола
Таро карта за 5 юли, неделя
Дневен хороскоп за 5 юли, неделя
Поверия за ангелската дата 7/7
Пухкави пикантни сиренки
3 зодии с голям късмет в седмицата 6 – 12 юли 2026
Седмична нумерологична прогноза за 6 – 12 юли
Полша намали наполовина жертвите на пътя за 5 години, докато България гони рекорди по смърт в ЕС
Доктор предупреждава: Жегата натоварва сърцето!
Може ли недоволството в Русия да прерасне в революция?
Скритата цена на изкуствения интелект: центровете за данни изразходват много повече вода, отколкото показват отчетите
Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Детската смъртност в България спада, но остава над средното за ЕС
Еверест отстъпва: Кои са най-опасните върхове в света?
Преди 400 г. художник е изобразил феномен, който науката e потвърдила едва наскоро
Малка бактериална тайна може да доведе до по-добри лекарства срещу рак
НАСА с необичайно обещание: Футболна топка ще лети до Луната, ако САЩ спечелят световното първенство
Каква ще бъде съдбата на Слънчевата система след смъртта на Слънцето
Ще успее ли НАСА да изстреля спасителна космическа мисия за „Нийл Герелс Суифт“