65% от разследванията със СРС-та, 5% - с агенти под прикритие

Ползването на агенти под прикритие у нас все още е разработено слабо академично и теоретично. Това са изводите от изследване на фондация "РискМонитор". 

Сравнено с процента на подслушвания, назначени при разследванията през 2010 г., служителите под прикритие са  използвани сравнително рядко.  При над 65 процента от разследванията са били използвани подслушвания, докато агентите са участвали при по-малко от 5 процента.

Общо 63 разрешения за агенти под прикритие са издали окръжните съдилища в страната през миналата година. Най-много са издадените разрешения от Софийския градски съд - 47. През 2009 г. те са били 14.

Правната ни система в това отношение не е достатъчно конкретизирана. В законодателството ни не е уточнено ясно какви са позволените и непозволените действия на служителите, смятат от фондацията.

Според "РискМонитор" трябва да се въведе ясно определен кръг от престъпления, за които могат да се ползват служители под прикритие.

"Правната уредба е нова, но е добре разгърната и можем да кажем, че фигурата на „агентите под прикритие” е проходила в България", коментира заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков.

Началникът на апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов пък посочи, че трябва да се преосмисли дали установения в закона шестмесечен срок за ползване на агенти под прикритие е достатъчен.

"Всички сме гледали американски филми", заяви Сарафов.

По думите му от тях знаем как тези служители се внедряват дълбоко в престъпните групи, в продължение на години. Според колегата му Светозар Костов обаче държавата ни е твърде малка, за да могат агентите да се внедряват с години. Той добави, че в повечето случаи това едва ли ще бъде разумно и безопасно.

Прокурор Костов добави, че ще обсъди с ГДБОП дали тези агенти не трябва да започнат да се внедряват в престъпни групи, занимаващи се с тежка икономическа престъпност.