Експерти: Идва нова вълна на изтичане на мозъци

Процесът по „изтичане на мозъци“ от 90-те години на ХХ век се повтаря отново, предупреждава новата Стратегия за развитието на висшето образование в периода 2014 – 2020 година. През последните години се наблюдават нарастващи предпочитания сред младите хора за получаване на висше образование в чужбина.

Тази тенденция по принцип е положителна, но реално не е свързана с усилия на държавата и няма стратегия за насърчаване на международна студентска мобилност, е записано в документа, публикуван на страницата на портала за обществено обсъждане.

Анализите на експертите показват още и че има драстично разминаване между профила на подготвяните специалисти в университетите и реалното търсене на пазара на труда. „Показателно е, че голяма част от завършилите студенти не се реализират по съответната специалност“, коментират авторите, допълвайки, че в същото време бизнесът изпитва остра липса на кадри по инженерни и технически специалности.

Налице са и още сериозни диспропорции в системата, сред които броят преподаватели спрямо студентите, както и броят на завършващите средно образование и обявените места за прием в университетите.

Затруднен е и достъпът на младежите от семейства с ниски доходи до висше образование. Подценен е проблемът с отпадащите деца от началните и средните училища – 12,5%, които са главно деца от ромската общност, посочва още стратегията.

От влизането на страната в ЕС няма разработена и приета цялостна визия за развитието на висшето образование, не е обновена нормативната уредба и тя остава остаряла и неадекватна, е посочено още в документа. Системата на висшето образование изпитва хроничен недостиг на средства, което е и една от големите заплахи, отчетени в стратегията.

Страната ни е и на едно последните места по отделените за образование и научна дейност средства като процент от брутния вътрешен продукт. Данните на Евростат показват, че българското правителство е отделило едва 0,64% от БВП за научна дейност през 2012 година. След нас остава само Кипър с отделени 0,47% от БВП. Средното за ЕС е малко над 2%. В лидерите – Финландия и Швеция, за научна дейност се отделя по над 3,4% от БВП. В Германия процентът е 2,99.

Въпреки кризата обаче през последните три години повечето страни от ЕС, включително и България, повишават бюджетите за образование, сочат още данните.

Демографската криза, намаляването на интереса към българското висше образование и недостигащият академичен състав също заплашват развитието на висшето образование у нас.

Като позитивни промени в системата стратегията сочи въвеждането на тристепенната система за образование, както и системата за натрупване и трансфер на кредити. В университетите функционират звена за непрекъснато и следдипломно обучение, както и центрове за кариерно развитие. Чрез тях се стимулират връзките с бизнеса.

Какво може да бъде направено?

Усъвършенстване на системата за отпускане на стипендии и на модела за студентското кредитиране са посочени от авторите на стратегията като мерки за подобряване на достъпа до висше образование. Акцент се поставя върху програмите за дистанционно обучение, което също ще подобри достъпа до образование.

С цел подобряване на качеството на образованието пък се предвижда засилване на контрола от страна на държавата, осигуряване на възможности за квалификация на преподавателите и обновяване на учебните планове.

Допълнително междуведомствена структура за анализи и прогнози ще прави анализи по отношение на връзките между бизнеса и университетите. На базата на разчетите на институцията ще бъдат планирани бройките на приеманите студенти и докторанти за съответната година.

Като мярка за поощряване на връзките между учащите и бизнеса ще бъдат финансирани студентски стажове и практики по време на обучението, а за работодателите ще бъдат създавани стимули, за да предоставят условията за практическо обучение и стаж.

Още новини от "Икономика и политика" чете в Investor.bg