Законът за културата - докога

На път са да бъдат приети допълненията към Закона за културата. Но те отново не решават най-големите проблеми. Това са седмите промени от както е приет законът през 1999. Кога ще уцелим формулата е друг въпрос.

Това се случва не за друго, а защото ние си падаме по последните моменти. Съветът на Европа и Европейският съюз писнат за някакъв дефект в правната и законовата ни система, дадат ни срок и ние си клатим краката безгрижно с песен на уста. После 2 дни преди крайния срок скалъпваме такива глупости, че 7 пъти режем, вместо да мерим преди това. Както и да е.

Новите промени се отнасят най-вече до това, да има сериозно обоснована стратегия за развитие на културата в срок от 10 години. В становище на Експертната група за прозрачна и ефективна културна политика обаче се пита кой ще одобрява стратегията - Министерският съвет или Народното събрание. А сега де - като не е записано в закона какво правим? Играем си на онче-бонче?

Колкото до самата стратегия, експертната група изисква прозрачност по всички параграфи и време за публично обсъждане на взетите решения по стратегията. И аз съм сългасна с нея.

Защото ние можем и до утре да си планираме светлото бъдеще, но най-малкото - утре като дойде друг на власт, трябва да е запознат и съгласен с принципите, заложени в началото. А не пак да се срутва всичко и наново да кроим планове как да сме по-културни, след като сме разрушили направеното.

В цялата тази история директорите на въпросните институции би трябвало не да чакат мълчаливо щата на служителите си, а да взимат дейно участие. Най-малкото защото това им е работата. Според предложените изменения, ръководителите на държавните културни институции би трябвало дружно и усилено да планират постижения в краткосрочен план (3 години) и, ако се справят, министърът може да им удължи мандата без повторен конкурс. Дотук е супер. Защото макар в България добрият културен мениджър да се търси със свещ, самообявилите се такива - с лопата да ги ринеш.

Та идеята е хем да има баланс, хем да има нови експерти в областта, които да не на над 80 години, по възможност. Като пример мога да дам двамата прекрасни и амбициозни директори на театрите в Ловеч и Стара Загора, които имат нужните познания и образование.

И им е предоставен шанс да ги упражнят в институции с бъдеще и традиции. Въпросът кой ще оцени обективно труда на ръководителите обаче пак остава отворен. Кой да им позволи да останат на местата си без конкурс по новите условия в закона не се знае още.

Седмите поправки се отнасят и до статута на Национален Фонд “Култура” и закритите Национални центрове по изкуствата. Той се разглежда като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата и отменят разпоредбите, регламентиращи статута на националните центрове по изкуствата, които от самостоятелни юридически лица – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата, стават дирекции в Министерството на културата.

Демек - пари ще взимаме, а няма само да се борим със зъби и нокти да си ги спечелим. И пак въпрос - достоен за поправки догодина - кой определя как се създават местните фондове за култура, при условие че само са споменати като възможност за съществуване...

Ей такива с и няколкото останали промени и допълнения. На мен ми стана скучно. И без това догодина пак ще има ново 20, та сега да не си напрягам блондинския мозък излишно. Само тайно се надявам, че някой ще се сети, че натискът за действащ културен закон, приложен ни от европейските институции не е случаен. И въпреки че сега мониторинговите доклади не се интересуват от проблема, е хубаво и ние веднъж самоинициативно да се погрижим.

За да могат учениците да пишат след време. А кандидат-судентите да и не са скъсани на Далчев.

Да не говорим за министърките, които бъркат Панчо Владигеров (композитор) със Златю Бояджиев (художник), които обичат Оскар Уайлд и най вече пиесата му "И най-мъдрият си е малко прост" (авторът на тази пиеса е Александър Островски) и които забраняват на директорите на държавните театри, галерии и библиотеки и музеи да правят публични изявления без разрешението на пресаташето на министерството.

Чилова, Чилова.... и на Галя от Каризма любимият й национален герой е Малкият принц, ама тя поне може да пее...