По стъпките на Апостола: През тайната къща преди бесилото

Арх. Петко Еврев, aвтор на тази статия, е наследил от своя баща д-р Илия Еврев интереса му към причините и факторите за залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче и към въпроса дали то се дължи на предателство. Той продължава задълбочените проучвания на баща си и през 2003 г. издава съвместния им труд "Въпросът за залавянето на Апостола на свободата Васил Левски", а по-късно през 2015 г. и книгата "Предател ли е поп Кръстьо – за и против". В настоящата статия Петко Еврев разглежда важния въпрос за местонахождението на "тайната къща", в която през декември 1872 г. Левски намира убежище преди да тръгне към Ловеч и Къкрина и настоява къщата да бъде запазена и обявена за исторически паметник с национално значение.

"Спирам са в една тайна къщъ от 10 дек" е записал Васил Левски в грижливо водените си сметки-отчети за разходването на народната пара. Тайната къща, отбелязана в сметката за разходи, е домът на Найден Хасъмски (Терзията) в махала Миленча срещу Троянския манастир. В началото на декември 1872 г. Левски потегля от Пазарджик и се отправя към Ловеч, откъдето трябва да прибере комитетския архив и да го занесе в Букурещ. Придружава го Никола Ръженков, с когото през Карлово и Сопот стигат до Беклемето на Троянския проход. Там ги посреща Иван Хасъмски (Комитата) – син на Найден Хасъмски и тримата се спускат към Троян.

Ръженков отива в Троян, а Левски и Хасъмски продължават през махала Попишка към Троянския манастир. Същата вечер дейците от Троянския революционен комитет са повикани в с. Колибето (Черни Осъм), където заедно с Левски провеждат комитетско събрание. Обстановката в района и особено в Ловеч, столицата на Апостола, се оказва повече от тревожна. Левски получава информация, с която не е разполагал до този момент, отдалечен от центъра на събитията. Той трябва да преосмисли всичко внимателно и да реагира. В този тежък момент той намира подслон в "тайната къща". Тук пише последните си писма от 12 декември 1872 г. до членовете на Голямоизворския комитет, до Пазарджик, до Христо Иванов Големия в Търново и до дейците на Ловчанския комитет, изпраща ги по куриери и изчаква да получи информация за състоянието на нещата, най-вече в Ловеч. Поради стеклите се обстоятелства Апостола е престоял в къщата на Найден Хасъмски цели две седмици, от 10-ти до 24-ти декември 1872 г., преди да се отправи към Ловеч и Къкрина, неговата Голгота.

Проявeните съмнения от някои изследователи относно мястото на "тайната къща" налага въпросът да се изяснява отново и да се приведат аргументи, за това, че тя е именно къщата на Найден Хасъмски в махала Миленча до Троянския манастир.

Известните български историци Димитър Страшимиров, Александър Бурмов и Иван Унджиев, изследвали задълбочено дейността на Апостола,  приемат, че тайната къща, посочена в записката на Левски, е къщата на Найден Хасъмски в махала Миленча в близост до Троянския манастир. Основание за това твърдение са спомените на игумена на манастира йеромонах Кирил Данов, мемоарите на Минко Ив Марковски, както и тълкуването на записаните сметки от Васил  Левски и от неговия спътник Никола Ръженков за периода от 1-ви до 25-ти декември 1872 г.

Някои изследователи обаче впоследствие посочват други местоположения на "тайната къща". Никола Деков твърди, че в началото на декември 1872 г. Левски отива в София и престоява там до 18-ти декември 1872 г., като следи отблизо хода на следствието. Повлиян от мнението на Н. Деков, че Левски е бил в София в периода 1-ви до 18-ти декември 1872 г., Унджиев променя своето първоначално становище и във втората редакция на биографията на Васил Левски от 1967 г. пише: "няма нищо чудно, че в началото на декември той се озовава в София почти едновременно със султанските съдии". Това погрешно твърдение е атакувано през 1969 г. от д-р Илия Еврев, а по-късно и от М. Иконописова и П. Хаджиев. През 1975 г. Унджиев коригира погрешното си становище и отново застава на позицията, че тайната къща на Левски е къщата на Найден Хасъмски в махала Миленча.

Любомир Дойчев в книгата си "По пътеките на Апостола" през 1971 г. също счита, че "тайната къща" е край Троян, но впоследствие през 1973 г. е променил подобно на Унджиев становището си и приема, че от 10-ти до 25-ти декември Левски е престоял в Ловеч в дома на Никола Сирков.

Друг изследовател, който през 1987 г. твърди, че тайната къща на Левски не е в махала Миленча, е Васил Боянов. Той предполага, че от 10-ти до 26-ти декември 1872 г. Левски се укрива в колиба в лозята край Ловеч. Преди Боянов и Христо Джамбазов още през 1925 г. счита, че Левски е отишъл в Ловеч на 13-ти декември 1872 г. и престоял там две седмици.

Иван Лалев през 2005 г., като се позовава на статия на Дончо Дончев от 1997 г., приема, че в периода от 10-ти до 25-ти декември 1872 г. Левски се намира близо до Ловеч в село Микре.

В последно време, през 2017 г., Веселин Игнатов предлага нова версия за мястото на "тайната къща" и приема, че тя е къщата на Иван Радиля в края на махала Дръстене в Ловеч. Редица други изследователи са писали по въпроса за местоположението на "тайната къща" в махала Миленча край Троянския манастир и са отхвърляли предположенията и твърденията, че тя е била а друго място - Илия Еврев, Мария Иконописова, Петър Хаджиев, Жечко Попов, Дочо Дулев, Петър Чолов, Добрин Денев, Петко Еврев.

Твърденията на Л. Дойчев, В. Боянов, Ив. Лалев и В. Игнатов, че тайната къща е в Ловеч, край Ловеч или в с.Микре - Ловешко, могат да бъдат оборени със сериозни аргументи. Тези аргументи ще представим в синтезиран вид и ще ги подкрепим с тълкуване на запазените документи, а именно - записаните сметки от Васил Левски и Н.Ръженков и писмата на Левски от 12 декември 1872 г., писани в тайната къща.

Нека първо да разгледаме записаните от Левски и Н.Ръженков сметки за периода от 1-ви до 25-ти декември 1872 г. и да се опитаме чрез тях да разберем къде са престояли те през този период.

В сметката на Левски е записано: (вж. Д.Т.Страшимиров, Извори, 1929 г., с.266)

за тескерета две
кифиллимета две        24
на пощата за Тър(ново) 12 дек(ември)  45,5
за тескерета две      25
пагуба от желтици        6
на 18 дек 1872 на ловченскити затворници
в София, за двама души               200
от първи дек. до 25-тий с още един конник                302
спирам са в една тайна къщъ от 10 дек

В сметката на Н.Ръженков е записано: (вж. Д.Т.Страшимиров, Извори, 1929 г., с.386)

байо дамъ ти сметка колко пари съм земал и що съм похарчил
в Сопот зех две рубли     35 (гроша)
за твоят кон куга, 4: оки ичимик     3     
да тръгнем вечерта  (остават)   32
на ханджията за моя кон    21        
(остават)  11
за ляп за по път     2,10
(остават)   8,30
в Иганово дадох ти     4
(остават) 4,30
в Троян за 100 драма захар    1,35
(остават) 2,35

тукашни разноски:

на двата коня кайяр по 5 гроша   10 (гроша)
3 вечера стаи на конете по 10 гр.   30
онази сутрина кога додох на двата си коня    5
за закарването на единя кон    20
мои разноски        8
за месо 1 ока и половина и 50 драма     3,10
сбрани  76,10
до деветдесет и един остават 14,30 и два гроша и трийсе и пет пари 2,35  от двете рубли
правят 17,25 пращам ти ги, а у мен остава един наполеон и за него ще да държа точна сметка.

ваш Ръженков 

От сметките на Левски и на Ръженков разбираме следното: Първо, че двамата пътуват заедно на коне, а когато Левски спира в тайната къща, Ръженков остава някъде наблизо като негова свръзка и куриер и се грижи за двата коня. Второ, че Левски от тайната къща прави разходи - на 12 декември (45,5 гр.), за да изпрати до Търново поща (куриер) да занесе писмото до Христо Иванов Големия и на 18 декември (200 гр.), за да изпрати помощ за ловчанските затворници.

Трето, че разходите за първите две тескерета ("за тескерета две кифиллимета две - 24") Левски е направил преди да потеглят от Пазарджик, а за вторите две тескерета ("за тескерета две – 25") – след като е отседнал в тайната къща.

Четвърто, че Ръженков се отчита, като праща остатъка от парите (17,25 гр.) на Левски в тайната къща по някого, (вероятно по доверен човек, член на местния революционен комитет), и че у него остава още един наполеон за следващи разходи, които също ще отчете.

Пето, че записът "тукашни разноски" означава разходи, които Ръженков е правил там, където подслонява конете за три вечери и полага грижи за тях, после ги докарва там, където е Левски ("кога додох на двата си коня"), и след това закарва единия кон някъде ("за закарването на единя кон – 20").

Шесто, че Ръженков е бил в Троян, защото е записал, че там прави разходи - "в Троян за 100 драма захар - 1:35".

Като се позоваваме на спомените на йеромонах Кирил Данов и на Минко Марковски и на запазените документи – писмата на Левски от 12 декември 1872 г. и сметките, записани от Левски и Ръженков, можем да конструираме следния ход на събитията от 1-ви до 25-ти декември 1872 г.:

Левски е пристигнал в Троянско и още вечерта, когато е провел събрание с членовете на Троянския и манастирския комитети в с. Колибето, получава информация за състоянието на нещата в Ловеч и в София. Тогава Левски е получил писмото от 7 октомври 1872 г. от председателя на Ловчанския комитет, защото то е било адресирано до "Хаджи Хасанаа Карловалъ", което е псевдонимът на Троян, и го е очаквало дълго време там, почти два месеца. В същия или в следващия ден Левски е получил информация за софийския процес от куриера Таньо Стоянов. Още като е бил в Южна България ("на тракийска поща до София – 40 гр") Левски е изпратил Т. Стоянов с две писма – едното до Трайкович в София, от когото Левски иска да получи информация за следствието, другото до комитетските дейци в Голям Извор, на които Левски дава указания. В писмото до изворци Левски легитимира куриера Таньо Стоянов, като описва неговите особености и посочва неговата задача: "Той се познава с Д. Пеев ваш. Среден на бой, червени мустаки, сиви очи, бял на лице, в говоренето си е бързорек. Той нарочно е отправен до София да разбере точно работите станали и да замине през вас да ви разкаже".

В София Таньо Стоянов научава за големия мащаб на арестите във връзка с обира на Арабаконак и затова, без да се отбива в Голям Извор, идва направо при Левски с тревожните новини. В същото време Левски получава и онова писмо на Величка Хашнова за подхвърлените в двора й писма с подправен негов подпис. До тогава Левски не е имал точна представа за това, което се е случило в негово отсъствие. Всичко това му се стоварва на главата в тези дни, прекарани в "тайната къща". Той проявява самообладание и реагира адекватно на създалата се ситуация, въпреки че е разбрал как пред очите му се руши това, което е градил с толкова усилия и лишения. Но Левски намира морални сили да продължи напред и да вдъхне вяра и кураж на обезверените.

Тогава в тайната къща той пише писмата от 12 декември 1872 г. - писмо до Христо Иванов Големия в Търново, ново писмо до Голямоизворци, писмо до Пазарджишкия комитет и писмо до ловешките дейци. Изпраща писмата по куриери и очаква да получи обратна информация, най-вече от Ловеч, където е изпратил и отец Давид от Троянския манастир да проучи ситуацията. В своите писма Левски анализира създадената тревожна ситуация, взема отношение по получените от него писма и дава конкретни напътствия, като се стреми да вдъхне кураж на обезверените комитетски дейци.

Писмото до голямоизворци отнася куриерът Никола Ръженков. За това не може да има съмнение, защото в писмото си Левски пише: "Приносящият е наш брат от окружният център Юдачооглу Селиникли (Пазарджик)". Възможно е след това Ръженков да се е придвижил до Пазарджик през София или да се е върнал при Левски в Троянско и след това през Балкана да се е прибрал в Пазарджик.

Писмото до Христо Иванов Големия в Търново се предполага, че е отнесено от куриера Таньо Стоянов. Левски е записал разхода за това изпращане на куриера - "на пощата за Тър(ново) 12 дек(ември) - 45,5".

Писмото до ловчанци е възможно да е занесено от отец Давид, когото Левски е изпратил с цел да проучи положението в Ловеч. Възможно е писмото до ловчанци да е занесъл и Н.Ръженков, който на път за Голям Извор да е минал през Ловеч. В неговата сметка записът "за закарването на единя кон - 20" може да означава, че е закарал коня на Левски в Ловеч.

Дали всички тези писма са стигнали до адресатите им, не е ясно. За тях съдим от черновите им, които Левски е скрил заедно с прибрания архив в Ловеч в самара на коня, с който пътуват с Никола Цвятков към Къкрина. От тези съхранени чернови на писмата, скрити в самара на коня, разбираме какво Левски е научил към датата 12 декември 1872 г., от тяхното съдържание разбираме колко тревожна е била ситуацията и как адекватно той е реагирал на нея. От тях може да се ориентираме до голяма степен и за мястото на тайната къща.

В писмото до ловчанци Левски пише: "Току да тръгна за в градът ви, получих писмо..." Това ще означава, че на 12 декември 1872 г., когато пише писмото, той не е в Ловеч, а се е канил да тръгне натам, но не е тръгнал. Той очаква от Ловеч отговор на писмото си и затова пише "писмено да ми дадете за тия писма". "По тия писма лъжовни страхувам се  да до/й/да в градът ви". Отговор на своето писмо от 12 декември той не е получил, а сигурно го е очаквал и докато е чакал, е размишлявал дали при създалата се ситуация да премине през Ловеч.

Левски изчаква в тайната къща дълго време, за да получи необходимата му информация за положението в Ловеч, преди да се реши да мине оттам. Той трябва да изчака и Д.Пеев от Голям Извор да занесе техния архив в Ловеч в къщата на Никола Сирков. Това не са дни на бездействие, а на напрегнато очакване, анализиране, премисляне на риска и преценяване кога и как да премине през Ловеч.

Петър Чолов обръща внимание на факта, че в тайната къща на 20-ти декември 1872 г. Левски е допълнил текста на Упълномощение, издадено по-рано на 15-ти ноември 1872 г., като е написал, че същото се дава на 20-ти декември 1872 г. под "№ 4-й за Ивана Муратооглу Афузаа в Тулчанско окръжие". Чолов посочва, че по всяка вероятност Левски е преписал още два или три екземпляра от това пълномощно, щом е означил с №4 упълномощаването на споменатия Иван. ( 26 )

Петър Чолов посочва и друг документ, който според него потвърждава, че на 19-ти декември 1872 г. Левски е бил в Троянския манастир. Това е една квитанция от 19-ти декември 1872 г. със следния текст: „ Н-ро 1759 ЧБРК в България. Приехме от г. ПД н-ро 22-й в Асанна Карловалъ гр. 2080 или две хиляда и осемдесят от л. тур. – 104. България, 1872 декемвр., 19-й". Тази квитанция с № 1759 е издадена на ПД (Партений Дамянов, учител и монах в Троянския манастир и член на манастирския революционен комитет) под № 22-ри, за това, че той е дал 2080 гроша или 104 турски лири в Троян (Асанаа Карловалъ). Според Чолов квитанцията е издадена на ПД от Левски, който е получил сумата от Частния революционен комитет в Троянския манастир. Същото заключение прави и Жечко Попов. Веселен Игнатов оспорва това твърдение и счита, че квитанцията е издадена на въпросния ПД от частния революционен комитет в Троян. Но Игнатов не се опитва да си обясни защо член на частния манастирски революционен комитет ще внася пари в частния троянски революционен комитет. Много документи потвърждават, че събраните от частните революционни комитети суми се внасят в Централния комитет в Ловеч или се предават лично на Левски.

На аргументите на изследователите, които твърдят, че тайната къща не е в махала Миленча, а в Ловеч или край Ловеч, може да се дадат още контрааргументи.

Боянов и Игнатов отбелязват, че направените разходи от Ръженков са от градско естество (подковаване и подслоняване на конете и покупка на месо, както и загубата от обмяна на жълтици) и считат, че градът, в който са направени тези разходи е Ловеч. Това, че разходите на Н.Ръженков са от градско естество не означава, че са направени в град Ловеч, защото се знае, че Ръженков е отседнал в град Троян в хана на Васил Спасов.  А освен това Н.Ръженков посочва в сметката си, че в Троян е купил и захар. Тези "градски разходи", както и разходите на Левски за издаване на тескерета и загубата от смяната на жълтици също са могли да бъдат осъществени в град Троян от Н.Ръженков.

В.Боянов посочва, че в сметката на Ръженков записът "тукашни разходи" е след записа на разхода за захар в Троян (“в Троян за 100 драма захар–1,35”) и счита, че "тукашни разходи" се отнася за друго място, посетено от него след престоя му в Троян. Това друго място според Боянов е Ловеч. Трябва да посочим, че тези „тукашни разходи“ са разходи предимно за обгрижване на конете. Ръженков престоява в Троян в хана на Васил Спасов три вечери и се грижи за двата коня ("на двата коня кайяр по 5 гроша – 10; 3 вечера стаи на конете по 10 гр. – 30"). През тези три дни той прави "свои разноски – 8" и купува "месо 1 ока и половина и 50 драма–3,10". След това отива с двата коня при Левски ("онази сутрина кога додох на двата си коня - 5") и после закарва някъде по-надалече единия кон ("за закарването на единя кон – 20").

Затова може да се твърди, че записът "тукашни разходи" се отнася за разходите му в мястото, където се е задържал известно време (три вечери) и през това време е бил във връзка с Левски, при когото е отишъл с двата коня. С други думи “тукашни разходи” са разходите, направени от Ръженков в Троян, а може би и в с. Колибето. След трите вечери, прекарани в Троян, Ръженков няма записани разходи за конете, защото е закарал единия кон (вероятно в Ловеч) и е отпътувал към Голям Извор с писмото на Левски.

В. Боянов както и В. Игнатов твърдят, че нито един от тези, които са оставили спомени за пребиваването на Левски в Троянско (Минко Марковски, Кирил Данов и Васил Бочев), не казва, че престоят му там е бил по-продължителен, а и споменават различни дати на заминаването му към Ловеч, всичките преди 25-ти декември.  Като контрааргумент Дочо Дулев посочва, че продължителността на престоя не е била известна на Минко Марковски, Кирил Данов и Васил Бочев, за да я отбележат в своите спомени. Освен това Дулев обръща внимание на голямата предпазливост на Левски, който според него, за пред членовете на троянския комитет уж е заминал, но след това се е върнал отново в тайната къща и престоява там да изчака удобен момент, за да тръгне към Ловеч.  След допълнителния престой в тайната къща според Дулев Левски „се открива на комитета чак в последните дни преди да отпътува за Ловеч". Според Дулев така може да се обясни казаното от сина на Найден Хасъмски, Иван Найденов Хасъмски, пред Д.Кацев Бурски в 1925 г.: "Преди да хванат Левски той още веднъж дохажда в манастиря".

В сметката си Левски е  записал “на 18 дек 1872 на ловченскити затворници в София, за двама души – 200”. Възниква въпросът на кого Апостола предава парите, помощ за ловчанските затворници.  Този запис също поражда различни тълкувания и дава повод на изследователите да определят мястото на тайната къща по различен начин. Разбира се всички отхвърлят произволната версия на Н.Деков, че Левски е бил в София и там предава парите на 18-ти декември 1872 г. В.Боянов счита, че парите са предадени чрез роднини на затворниците и че това става в Ловеч, където според него се е намирал Левски след 10-ти декември 1872 г. Но Левски е могъл да изпрати парите до роднините им и без да е бил в Ловеч, като използва свръзката си Н.Ръженков или друг куриер от Троянския комитет.

В продължителността на престоя на Левски в тайната къща също може да се търсят аргументи за нейното местоположение. Много по-обяснимо и логично е той да е прекарал толкова дълго време някъде по-далече от Ловеч, защото знае, че там турската власт е нащрек. На твърдението на В.Боянов, че Левски е прекарал в лозята край Ловеч от 10-ти до 25-ти декември 1872 г., Дочо Дулев основателно посочва, че Левски не би престоял 15 дни в Ловеч или около Ловеч „предвид на изострената бдителност на турската полиция тогава там. На него е бил необходим престой най-много от един ден, колкото да вземе архива и час по-скоро да се измъкне оттам“. ( 19 )

Няма съмнение, че Левски е оценил сложността на положението, но въпреки това е решил непременно да мине през Ловеч. Затова е изчакал да дойде големият християнски празник Коледа, за да може по-незабелязано да влезе и да излезе от града. Предвид ситуацията в Ловеч и активността на властта, той е решил да не се задържа много там, а да вземе архива и да продължи към Букурещ.

В заключение следва да отбележим с увереност, че през периода от 10-ти до 25-ти декември 1872 г. Левски е в Троянско и пребивава в тайната къща на Найден Хасъмски в махала Миленча срещу Троянския манастир. Освен това заслужава да подчертаем, че изследователите, които считат, че Левски не е бил там през посочения период, не оспорват факта, че в тази къща Апостола е отсядал многократно, както е записано на поставената на къщата паметна плоча. Друг факт, който косвено доказва престоя на Левски в района на Троянския манастир и в „Тайната къща“ е, че преди да тръгне за Ловеч, той моли Иван Найденов Хасъмски (Комитата) – човекът който го е посрещнал от Пазарджик, да го придружи отново донякъде. В наскоро откритите от наследниците на Иван Хасъмски документи с лични спомени, се споменава, че Левски е изпратен от него до „синята скала“ край с.Калейца. Въпросният факт се споменава и в книгата на Д.Кацев Бурски от 1925г.       

Това е достатъчно основание да се направи необходимото от страна на отговорните институции за съхраняване на къщата като музейна и за обявяването й за исторически паметник с национално значение.

автор: арх. Петко Еврев