Обществото у нас е склонно да гледа с малко повече скептицизъм към политическото и икономическото състояние на страната. Динамиката на последните няколко години за България, а и за региона ни, донесе остра политическа нестабилност и икономически предизвикателства, на фона на които традиционният за българите скептицизъм дори не се проявява в отговорите на респондентите у нас в най-острата си форма. Това са изводите от проучване, проведено за 75-годишния юбилей на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (GIA), обхващащо около две трети от световното население (и повече от 90% от онези страни, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение
Българите оценяват по-скоро песимистично ситуацията днес – но без да се отклоняват силно от регистрираните средни стойности за света и за нашият регион – и не губят надежда за по-добро бъдеще.
37 на сто от запитаните у нас, смятат, че политическите свободи в държавата ни днес са достатъчни, а точно половината от респондентите, участвали в проучването у нас, са на мнение, че политическите свободи не са достатъчни. Останалите не могат да преценят.
Страната ни е по-скоро в средата на световната класация според оценките на обществото ни за политическите свободи, а отговорите на българите не се различават силно от регистрираните средно за ЕС. Все пак респондентите у нас изразяват много по-близки нагласи до тези на респондентите от източните държави от Съюза отколкото до тези от западните. Европейските държави извън ЕС също декларират сходни (но малко по-песимистични) нагласи в сравнение с тези у нас.
Оценките за икономическите възможности в страната ни обаче са по-мрачни – 14% от запитаните българи смятат, че икономическите възможности в страната ни днес са достатъчни, а 76% са на обратното мнение. Останалите не могат да посочат отговор.
Отговорите отразяват по-скоро оценката на българите за състоянието на икономиката и жизнения стандарт в страната в момента и поставят страната ни по-скоро в долния край на класацията. Близки до нас са регистрираните нагласи в Япония, Испания, Португалия, а от географски по-близките държави сходни на нашите (и дори по-песимистични) са нагласите в Гърция, Хърватия и Северна Македония.
36% от запитаните у нас смятат, че за следващите 25 години политическите свободи у нас ще се увеличават, 31% смятат, че ще останат същите, а 14% очакват влошаване на политическите свободи у нас в бъдеще.
Отговорите показват умерен оптимизъм, а страната ни се нарежда до държави като САЩ, Канада, Хърватия и Русия. Регистрираните у нас нагласи са близки и дори по-оптимистични от регистрираното средно за ЕС. От значение, разбира се, е и ниската самооценка за настоящето. Т.е. очакванията за бъдещето са по-големи, защото има повече да се наваксва.
Икономическите възможности ще се увеличат през следващите 25 години според 45% от запитаните у нас, 22% смятат, че ще останат същите или почти същите, а 18% очакват намаляване на икономическите възможности в страната ни през следващия четвърт век. Останалите не могат да преценят.
Нагласите у нас са близки до регистрираните средно за света и отново по-положителни от регистрираните средно за ЕС. И в този случай от значение е отправната точка за сравнение – респондентите у нас сравняват икономическите си възможности с тези на хората в най-развитие европейски държави. Негативната оценка днес дава по-широки основания за надежди за икономиката в бъдеще. Не страхът, че имаш повече за губене, а надеждата, че ще имаш възможност да спечелиш в бъдеще, изглежда е това, което определя отговорите у нас, за разлика от повечето европейски държави. Близки до нашите са нагласите в Румъния, Испания, Сърбия, Словения и др.
Всеки втори гражданин на света, смята, че политическите свободи днес в държавата, в която живее, всъщност са недостатъчни, докато все пак поне двама от петима смятат, че са достатъчни. Недоволството е още по-голямо по отношение на икономическите условия – близо две трети смятат, че днешните икономически възможности в страната им са недостатъчни. По-малко от една трета смятат, че са достатъчни.
Очакванията за бъдещето изглеждат по-положителни. 45% очакват, че след 25 години политическите свободи в държавата, в която живеят, ще се увеличат (силно или поне в някаква степен). 19% очакват те да намалеят (да намалеят в известна степен или дори силно). 27% очакват политическите свободи да останат същите. Икономическите очаквания са още по-добри – половината от населението на света очаква, че икономическите възможности в страната им ще се увеличат в рамките на 25 години, а 23% са песимисти. Около една пета от анкетираните очакват възможностите в икономиката да останат същите след четвърт век.
Личният и националният доход, възрастта и образованието са ключови фактори, които по комплексен начин влияят на нагласите. Полът, политическата стабилност, религиозните предпочитания и местните традиции очевидно играят важна роля. Разбира се, въпросът за свободата е доста деликатен и понякога наличието на достатъчно свобода се декларира най-вече там, където тя най-много липсва. А масовото съзнание обикновено реагира по-скоро автоматично на всички видове въпроси, свързани с властта – като често изразява отношение по-скоро към самата нея, а не толкова към конкретната тема на въпроса.
Размер на извадката и метод на регистрация:
Общо 58 045 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.
Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.


Anthropic определи цена на IPO-то си от 83 долара на акция, над целевия диапазон
Dow Jones изтри над 500 пункта, Nvidia загуби инерция след силния отчет
Хегсет подписа военно споразумение с Венецуела при необявено посещение
Тръмп, Си и Путин: нов световен ред или дипломатически спектакъл?
Кадър на деня за 18 ноември
911 Turbo S Cabriolet – най-дискретната хиперкола и най-скъпото серийно Porsche
Рецепта за рагу с кайма, наденица и фенел с прясна паста
Топ 10 на сериалите, които препоръчват да гледаме през празничния декември
Диабетът през зимата: Рисковете за здравето, които не бива да подценяваме
Хапче, подобно на виаграта, може да забави развитието на Алцхаймер
Русия затяга контрола върху книгите за непълнолетни в библиотеките
Спортът по телевизията днес, 19 ноември
Реал не успя да се измъкне от баскетболния ад на Истанбул
Арсенал е готов да продаде Мартин Субименди за 70 млн. евро, Челси следи ситуацията
Венсан Компани се завръща начело на Байерн след припадък и операция
Тежък удар за ЦСКА: Гиздол загуби ключов играч
Михайло Мудрик обвини Украйна за допинг скандала: Похарчих милиони за адвокати
Нумерологична прогноза за 19 ноември
Кекс с канела и масло – топи се в устата
12-те зодиакални знака и техните значения: Пътеводител в астрологията
Поверия за 21 ноември – Ден на семейството
Дневен хороскоп за 19 ноември, четвъртък
Яхния с леща и чоризо по испанска рецепта
БЛС: Разпределението на средствата в проектобюджета на НЗОК крие рискове за здравната система
Как се променя имунната система през зимата?
Каква са видовете фимоза? Кога тя е проблем?
Нова кампания учи как да използваме антибиотиците разумно
Могат ли тренировките да компенсират часове седене?
Здравната каса ще разполага с над 5,68 млрд. евро през 2027 г.
Откриха изложбата "Варна – град с дух и история край морето" в посолсвото в Румъния
Американски патрулен самолет излетя тази вечер от Варна с мисия в Черно море
Жители на район „Аспарухово“ излязоха на протест, ще сезират министерства
Филип Ангелов спечели конкурса за пианисти „Мила Михайлова“ във Варна
Варненски футболист стана баща
Слагат още 200 камери да следят трафика по пътищата