Как да спре маргинализацията у нас? Предлагат младежки паспорти за култура

Изследване показва, че 60% от гражданите в България нямат досег и достъп до културни дейности. Това се дължи на недостиг на финанси сред домакинствата, увеличаващият се брой на хората с по-малко свободно време, липсата на среда, изградени навици и липса на транспортна мобилност. Едно от предложенията, което касае най-младите и изграждането на навиците им, е въвеждане на културни паспорти, които да обхванат около 1,3 милиона души на възраст от 6 до 26. Това би коствало на държавата около 130 милиона лева. Трябва да се работи и в посока достигане на бюджет за култура, равняващ се на 1% от БВП, като той в момента достига едва 0,56%, това коментира Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Изследване на Обсерваторията по икономика на културата проследява какво се случва с публичните финанси в сектора на културата, каква част от тях се връща към гражданите под формата на услуга и какъв е процентът на хората, оставащи без досег и достъп до култура и културни дейности, каза Андреева-Попйорданова. Изследването сочи, че повече от 60% от гражданите нямат досег и достъп до културни дейности.

Повтарящи се данни от миналия доклад сочат, че основните пречки са недостиг на финансови средства сред домакинствата, увеличаващ се процент на хората с недостатъчно свободно време в двете най-високи доходни групи. Сред анкетираните хора на възраст между 18 и 30 г. се вижда липса на среда и изградени навици.

Вижда се и драстично разделение между културното участие в големите и областни градове и по-малките общини и населени места. В София се виждат интересни данни, като голяма част от възрастните хора, извън трудоспособна възраст и младите в диапазона 18-30 г. не участват в културни дейности заради стандартните за страната причини, като тук се добавя и транспортният фактор.

Въпреки че голяма част от културните дейности в държавата са дотирани, то в малките населени места липсва културна инфраструктура и мобилност. Това разрушава навиците на хората и потребностите им за такъв тип дейности. Телевизионният екран и интернет са алтернативни и достъпни източници, но живото преживяване остава невъзможно за живущите там.

"С тези данни следва да се започне (липсващата) политика по отношение на развитие на аудиторията и програма „Достъп до култура“, особено в малките населени места. Ето защо едно от предложенията ни, което касае най-младата аудитория и изграждането на навици, е въвеждането на културни паспорти, които да обхванат около 1,3 милиона деца, младежи, ученици, студенти от 6 до 26-годишна възраст. Това би струвало на държавния бюджет около 130 милиона лева годишно.“

Културните паспорти са приложени в някои държави-членки на ЕС, като в Италия навършвайки 18 годишна възраст, хората получават сума от около 500 евро, която е предназначена за изразходване за културни дейности. Гостът обясни, че в България този проблем е съществен и следва да се започне от най-ранна детска възраст. От организацията предлагат културният паспорт да бъде зареждан със 100 лева на годишна база, които да бъдат похарчени за културни дейности у нас, и младите, които влизат в пазара на труда, ще имат изградени навици.

Много често подобен тип политики и разходите за култура са непредпочитани от политиците, тъй като имат многократна възвращаемост, но в дългосрочен план. А в края на мандатите няма физическо доказателство за свършената работа на управляващите. През ноември от Обсерваторията по икономика на културата са организирали кръгла маса, събирайки гилдиите, институциите и Сдружението на общините в република България. Подобно събитие може да бъде организирано и в новосформираното Народно събрание, като се обсъдят важните елементи в сектора.

Регламентът, по който ще се изразходват предложените 100 лева за културните паспорти ще бъде изработен съвместно с Министерството на културата и гилдиите и как ще бъдат разпределяни те между публични и частни организации. Трябва да бъдат приложени и ограничения на база художествени качества на мероприятията. Програми с тази насоченост е имало в миналото, но отделените средства са оставали неизползвани, за което има нужда и от работещ механизъм. Също така се подготвя и карта, съвместно с общините, която ще показва липсите в малките населени места.

Четенето на книги е дейност, в която се наблюдава високо участие, като то засяга около 60% от гражданите. Проблемът идва с големия процент (40%) от нечетящите. Ако причината за това да е недостиг на финанси в домакинствата, то има алтернативи като библиотеки, чрез които може да се четат книги по-достъпен начин. Това потвърждава тезата, че не съществуват изградени навици сред обществото и ако тези изследвания биват пренебрегвани този проблем ще се задълбочи.

Вижда се, че културата липсва в предизборната кампания на национално ниво и сред тази на кандидатите за Европейски парламент, въпреки засилените политики на ЕС в този сектор.

„Това, което следва да се случи още в първите седмици (на новото НС) и ние ще го поискаме от народните представители, е да се съобразят с резултата от социологическото изследване, с исканията на хората от българската култура за достигане на 1% от БВП за култура. В Централна и източна Европа процентът от БВП за култура варира между 0,7% и 1,3% - при нас е 0,56%. Това е крайно недостатъчно, за да покрием такива липсващи политики, за които говорим. Ако са пропуснали политиците културата и културните дейности в рамките на предизборната кампания, то ние ще им го напомним след изборите", каза експертът.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria