Средната чиста заплата при влизането ни в еврозоната ще е 1000 евро

Близо 1000 евро ще бъде средната нетна заплата в страната в средата на 2025 г., за когато е новата цел на управляващите за влизането ни в еврозоната, показват изчисления на “Труд news”. Българите работят 5 часа на седмица повече от германците, но получават четири пъти по-ниски заплати. У нас след плащане на всички данъци и осигуровки средният размер на нетната заплата е 780 евро, показват данни на Евростат за 2023 г. А нетната заплата в Германия е 3174 евро. Същевременно средното работно време в България е 40,1 часа на седмица, а в Германия е 34,9 часа.

Дори да отчетем последните данни на НСИ за заплатите в страната и очакваното увеличение на доходите до средата на следващата година, когато е най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната, се оказва, че средната нетна заплата в България при въвеждане на еврото ще бъде около 1000 евро. Така ще бъдем най-бедните сред страните от еврозоната.

Голямата разлика между заплатите у нас и другите страни от ЕС води до това, че много българи емигрират в търсене на по-високи доходи. В България има стоки и услуги, които са по-евтини отколкото в Германия, но някои храни са дори по-скъпи. Всичко това е причина за ниския жизнен стандарт на голяма част от населението на страната. С годините разликата със стандарта на живот в Германия не намалява, а нараства. През миналата година нетната средна заплата в България е нараснала с 86 евро, а в Германия със 195 евро.

Най-близо до нас по нетни заплати е Румъния, показват данните на Евростат. Средната заплата в Румъния след плащане на всички данъци и осигуровки е 925 евро. Това означава, че в северната ни съседка взимат средно по 145 евро повече на месец, при положение, че повечето храни там са по-евтини. През миналата година средната нетна заплата в Румъния е нараснала с 22%, или със 168 евро, което е близо два пъти повече от увеличението при нас.

Във всички останали страни от ЕС нетната средна заплата е над 1000 евро. На трето място по най-ниски средни нетни заплати е Хърватия с 1028 евро на месец. Топ пет по най-ниски заплати се допълва от Унгария с 1038 евро и Словакия с 1062 евро.

Най-високи заплати сред страните от ЕС взимат в Люксембург - средно 4086 евро сред плащане на всички налози. Топ три на страните с най-високи средни заплати след данъци и осигуровки се допълва от Нидерландия и Ирландия, където взимат съответно средно по 3771 евро и 3596 евро на месец. На четвърто място е Дания с нетна средна заплата от 3494 евро, а на пето място е Австрия с 3205 евро. Германия с 3174 евро е чак на шесто място сред страните от ЕС в класацията по нетни заплати. Топ 10 на страните с най-високи заплати се допълва от Финландия с 3040, Белгия с 2967 евро, Швеция с 2827 евро и Франция с 2623 евро.

Прави впечатлени, че в едни от страните с най-висок стандарт на живот работят най-малко. Държавите с най-кратка средна работна седмица са Нидерландия (31,6 часа), Дания (33,9 часа), Германия (34,9 часа), Финландия (35,7 часа), Ирландия (35,8 часа) и Австрия (35,9 часа). Тези данни показват, че производителността на труда не зависи само от часовете работа, а от условията за работа, осигурени от работодателя.

Данъчните системи в повечето страни от ЕС са доста по-различни от правилата за облагане на доходите в България. Има различни данъчни облекчения за деца и необлагаеми минимуми, върху които не се дължат налози. Затова от Евростат публикуват данни за нетните доходи на работещи съпрузи, които имат деца. И в България има данъчно облекчение за деца, като един от родителите може да намали дължимите си налози с 50 лв. на месец за едно дете, със 100 лв. за две деца и със 150 лв. за три и повече деца. Така реално данъчната тежест на хората с деца, които още не са навършили пълнолетие, е по-ниска отколкото на хората без деца. Това облекчение за деца важи за доходите, получени и през настоящата 2024 г. Но дали ще важи и през 2025 г. предстои да решат депутатите при гласуването на бюджета за следващата година.

В България няма детски добавки за хората със средни доходи. Докато в 19 страни от ЕС дават семейни добавки не само на най-бедните, а и на хора със средни доходи. Например двама родители с две деца и средни доходи в Австрия получават 5992 евро на година, в Белгия 4635 евро, в Италия - 4531 евро, в Дания - 3667 евро, в Румъния - 1242 евро, а в Унгария - 835 евро на година.