Банкери против облагане на свръхпечалбите

Банкери се противопоставиха на идеята за допълнително облагане на свръхпечалбите на банките. Според тях тази мярка за повече приходи в бюджета не само, че няма да доведе до свиване на дефицита, но крие риск за стабилността на финансовата система и забавяне на икономиката.

"Подобна мярка съдържа кризисен потенциал. Тя ще доведе до отнемане на капитал от банковата система, съответно до по-малко възможности за кредитиране, спад на икономиката и оттам - до по-малко приходи в бюджета", коментира на финансов форум тези дни Петър Чобанов, подуправител на Българската народна банка.

"Не мисля, че банките трябва да бъдат изкупителна жертва на политики, които се водят от държавата. Това са популистки мерки, които няма под никаква форма да променят дефицита", коментира и Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на Пощенска банка.

Облагането на свръхпечалбата на банките като еднократна мярка е част от предложенията на служебния финансов министър Людмила Петкова за свиване на огромния дефицит, който се очертава следващата година. По думите на Петкова мярката все още не била обсъждана с банките. Тя обаче бе представена пред политическите сили в парламента, като някои от тях силно я одобряват, пише "Сега".

Петкова посочи пред журналисти, че действително през последните години печалбата на банките бележи значителни ръстове. От откъслечните ѝ коментари стана ясно, че ако се стигне до подобна мярка, България може да приложи еврорегламента за т.нар. "временна солидарна вноска". Тази вноска бе въведена през 2022 г. за петролни и газови компании, реализирали огромни печалби от високите цени на петрол, газ и горива по това време. Допълнителното облагане бе 33% върху свръхпечалба, изчислена по специална формула. Според този еврорегламент като свръхпечалба бе приета тази печалба през 2022 г. и 2023 г., която надхвърля с повече от 20% средните облагаеми печалби за предходните четири години. По подобен начин през 2022 и 2023 г. бе обложен "Лукойл Нефтохим".

След разговори с финансовия министър от БСП-Обединена левица съобщиха, че от тази мярка се очакват 200 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета. Към момента не е ясно по каква формула за свръхпечалба са изчислени тези постъпления, след като през тази година печалбата на банковия сектор съществено забавя ръст и може да падне под резултата от миналата година.

Факт е, че през последните години банковата система у нас регистрира рекордни скокове на печалбата.

През 2020 г. банките отчетоха по-слаби финансови резултати заради негативните последици от ковид-кризата върху редица бизнеси и домакинства. Тогава финансовите институции заделиха и по-големи резерви в очакване на ръст на лошите кредити, беше стартиран и временният мораториум върху издължаването на най-пострадалите кредитополучатели.

Още на следващата година обаче банковата система реализира 74% ръст на печалбата до 1.4 млрд. лв. След това през 2022 г. последва ръст от 47% до 2.1 млрд. лв., а през 2023 г. - 61% увеличение на печалбата до рекордните 3.4 млрд. лв.

Тези впечатляващи ръстове се дължат както на значителното увеличение на таксите за банкови услуги, така и на по-бързото пренасяне на покачването на лихвите на ЕЦБ към кредитите, докато лихвите по депозитите у нас останаха близки до нулата. Това поведение на голяма част от българските банки остана в сила и тази година, но ножицата вече започна да се затваря. По последни данни за септември банковата печалба е с минимален ръст от 0.5%, а до края на годината може да сме свидетели и на свиване в сравнение с миналата година.

"Облагането на свръхпечалбата на банките трябваше да се направи по-рано - още през 2022 г., както го направиха Испания и Италия. Сега вече е късно", смята бившият заместник-финансов министър Георги Кадиев.

Банкерите припомнят, че когато някои европейски държави са предприели облагане на свръхпечалбата на банките, е имало негативна реакция от страна на Европейската централна банка и Европейската комисия.

"Банки в момента плащат 3-4 пъти по-високи данъци в сравнение с всички бизнеси в държавата", твърди председателят на АББ Петя Димитрова. Първо, защото някои от кредитните институции, като част от големи финансови корпорации, от тази година се облагат с 15% корпоративен данък. Второ, заради свръхрегулациите в сектора, които водят до огромни разходи.

"Например около 600 млн. лв. струва на сектора поддържането на 12% задължителни минимални резерви в БНБ при 0% лихва, докато в еврозоната изискването е за само 1%, които се държат при 3.25% лихва", казва Димитрова. Освен това банките били инвестирали около 500 млн. лв. за подготовката на страната за приемането на еврото, а отделно правят огромни вложения за развитието на модерни и бързи плащания.

"Печалбите на банките, тоест свръхпечалбите, се преекспонират и не се разбира, че банките капитализират печалбите си. Икономическият цикъл би се забавил или би се намалил значително в момента, в който банките бъдат притиснати, защото са свръхобложени", предупреди Димитрова.

Председателят на АББ обаче пропусна да коментира факта, че голяма част от печалбите, които правят банките у нас, се изнасят зад граница към централите на компаниите-майки. Например през 2023 г. Уникредит Булбанк изнесе 460 млн. лв. в Италия, а Банка ДСК - 250 млн. лв. в Унгария.

В разгара на ковид-пандемията през 2020 г. БНБ като антикризисна мярка задължи търговските банки да капитализират цялата си печалба за 2019 г. в размер на 1,6 млрд. лв. Идеята беше парите, вместо да заминат като дивидент в чужбина, да послужат за подсилване на капитала на българските дъщерни банки.  През февруари 2022 г. обаче БНБ отмени това решение.