1140 години от смъртта на Кирил Философ

"За една нощ той създаде буквите. Разпространи словото по цялата земя и доказа в Рим, че освен на латински, гръцки и еврейски, народите могат да четат и пишат и на славянобългарски език".

Така Климент Охридски възпява делото на Константин-Кирил Философ в "Пространното житие на Кирил".

На 14 февруари 2009 г. се навършват 1140 години от смъртта на създателя на българската азбука.

Предполага се, че той е роден през 827 година в семейството на помощник-управителя на града Лъв и жена му Мария.

Заедно с брат си Методий изпълнява дипломатически мисии в Азия и Европа, а през 864 година двамата създават славянската азбука – глаголицата. Във Великоморавия, където пребивават по покана на княз Ростислав, проповядват на разбираем за хората език.

В 867 във Венеция Константин Философ съкрушително оборва защитниците на триезичната ерес, според която може да се проповядва само на латински, гръцки и еврейски, и утвърждава правото на славяните да имат свой богослужебен, държавен език и култура.

Вестта за тази победа бързо достига не само до Костантинопол, но и до Рим и има важна роля в по-нататъшната защита на високата кауза.

Днес създателят на родната азбука е провъзгласен за един от покровителите на Европа. В Рим Константин Философ завършва последния си труд “Написание за правата вяра”.

Малко преди смъртта си той приема "великата монашеска схима" и името Кирил, с което остава в историята.

Славянският равноапостол умира в Рим на 14 февруари 869 г. Той е погребан в криптата на базиликата "Св. Климент" в Рим.