"Как оцелях в Либия ли? Там имах една задача. Да оцелея. Успях”, казва Снежана Димитрова пред швейцарския в. "Баслер цайтунг", цитирана от БТА.
"Освобождаването ми от затвора в Либия бе като събуждане от кома. През цялото време се опитвах да приема случващото се като нещо нереално – 8 г. затвор бяха просто един кошмар. Това ме спаси", казва медицинската сестра.
"Но психическото натоварване ме промени. То беше огромно. Сега рядко излизам сама в града", разказва Димитрова.
При мъченията им връзвали очите, но разпознали мъчителите си по-късно по говора и миризмата им. Веднъж един от надзирателите й казал със сълзи на очи: "Знам, че си невинна, но няма как да ти помогна!"
С една от сестрите Снежана имала обтегнати отношения през тези години.
Тя обаче не споменава имена. "Казвах й: "Ако покажеш смирение, ще е по-лесно".
Едва малко преди освобождаването ни тя ми се извини. Разговаряхме открито една с друга и оттогава сме близки. Простих й", откровена е българката.
За нея символите на освобождението й са Бенита Фереро-Валднер и Сесилия Саркози. Когато те дошли и заявили, че няма да си тръгнат без българките, нашите вече знаели, че има надежда.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.