Невиждани красоти от 1 век сл. Хр.

Археологът Веселин Игнатов показва една от сребърните чаши. Снимка: Булфото

2 / 6

Уникални нови находки в Източната могила край Караново бяха показани за първи път във вторник.

След сребърните чаши с позлата, открити от археолозите в екипа на Веселин Игнатов, на бял свят излезе и уникален стъклен ритон с неизвестно животно, златен пръстен със скъпоценен камък и монети, които отнасят възможната датировка на гробницата в първи век от новата ера.

През 2008 г., при спасителни разкопки след иманярски набези на Източната могила, археологът Веселин Игнатов разкри останки от четирикола антична кола с впряг от два коня и куче. Колата се отличава с големия размер на колелата – диаметър 1,20 м.

Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по-богато са украсени яремът и сбруите на конете.

През октомври 2009 г. екипът продължи разкопките на Източната могила, при които откри зидана сводеста гробница на тракийски аристократ с размери 4 на 3 метра.

Гробният инвентар е изключително богат:
- комплект бойно въоръжение: дълъг меч, къс меч, кама, плетена ризница, копия-5 броя, 3 щита
- глинени, стъклени (между тях рядко срещан ритон), бронзови съдове (ойнохое, патера, леген, кана, касероле, съд с чучур изобразяващ глава на глиган)
- стригилодържач със стригили
- бронзов канделабър с лампа
- две сребърни чаши с фигурални изображения с позлата.
- тоалетно съндъче с бронзова украса
- накити: сребърни фибули, златни пръстени с геми, коланни сребърни апликации и др.
- сребърни монети (на Август и Тиберий)

Стъкленият ритон е вторият с украса, който съществува в България, има още два с по-опростена форма.

Подобни уникати от стъкло са изключителна рядкост в световно отношение и могат да се видят само на няколко места като Британския музей и музея в Кьолн.

Мечовете на знатния тракиец са във фрагментирано състояние в земята, но реставраторката Силвия Борисова си е поставила амбициозната задача да ги извади цели оттам.

За целта екипът в продължение на дни обработва металните останки в гроба със специални препарати, които да стегнат и съберат в едно тънките люспички метал, преди мечът да бъде отделен от въглените и пепелта от кремацията.

Единият от намерените златни пръстени е с аметист. Скъпоценният камък е с изключителна чистота и прозрачност, каквито са рядкост и в наши дни.

На основата на откритите материали погребението може да се датира към средата на І в. след Христа. От положените дарове става ясно, че покойният е член на фамилия, която принадлежи към богатата върхушка на тракийската одриска аристокрация.