Свобода или сигурност?

Протестът срещу закона за електронните съобщения, който от няколко дни се подготвя в интернет дава заявка да бъде най-сериозната атака срещу любимците на народа – Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

За изключително кратко време във Facebook над 1000 души потвърдиха, че на 14-ти януари ще отидат пред парламента и ще кажат на висок глас – „България не е Биг Брадър. 2010 не е 1984”.

Ако не сте чели романа на Оруел – да поясним – там хората са под тоталния контрол на тоталитарната партия. Следени са навсякъде посредством екрани, които не само предават, но и приемат картина. Навсякъде са инсталирани „бръмбари”. Общо взето – ако брадъра реши да те гледа – ще те гледа.

Днес ние получихме повече свобода благодарение на интернет. Ако искаш да прочетеш различна гледна точка – това е мястото. Най-много допринасят форумите, препратките към различни сайтове и така нататък.

Ако новият закон за електронните съобщения влезе в сила, драги форумци, ще намерят бързо всеки един от нас, който е изразил мнение, прието за клевета от човека, когото засяга. Защото текстовете предвиждат за по-леки престъпления, като оклеветяването, също да се следи. Естествено, ако има съдебен процес може да се установи, че мнението си е мнение, а не клевета. Така или иначе – авторът му вероятно ще се позамисли следващия път дали да говори свободно.

Аз не искам да става така – искам да чета всякакви анализи и интерпретации, дори да са на самата граница на доброто възпитание, даже да я прехвърлят.

Няма да изброявам още примери за предвидения тотален контрол в предлагания закон, защото съм убеден, че сте запознати. Беше изписано не малко. В една от коментарните статии прочетох, че на авторката не й пука дали Гейзо, Мейзо или какъвто и да е този бандит - е влизал или излизал от страната.

Тя препоръчва да си работят по престъпника както си искат, само да не и се бъркат в нейната си свобода.

И тук съм на път да се съглася, обаче почти. Милото младо момиче щеше много да се интересува от Гейзо ако някой път на връщане от морето с гаджето си – той и крокодилската банда ги бяха спрели, обрали, изнасилили него, а набили нея. Тогава, убеден съм – свободата, която с такъв плам защитава в анализите – щеше да отиде на заден план. Щеше да иска във всеки момент да знае в Германия ли е Гейзо, в България ли е или й звъни на вратата.

Ще кажете – той работи с полицията, промените в закона ги правят, за да ни тормозят нас – обикновените хорица. Разбирам. И аз не вярвам на полицаите. И на мен като ми откраднаха касетофона от колата не се обадих в районното. Обаче не вярвам и на бандитите. А що се отнася до тормоза върху обикновените хорица – него и сега го има.

В мотивите на закона пише, че промените се налагали, защото според настоящите текстове не могат да ползват разпечатки и интернет кореспонденция дори при заплаха за убийство. И въпреки това онзи пияндур от Пловдив, който на шише и канче водка заплаши, че може да намери и убие Бойко Борисов, защото знае как – беше хванат веднага и арестуван.

Сега ако някой съвестен служител от службите реши да поиска разпечатка от който и да е мобилен оператор – я чака толкова дълго, колкото е необходимо, за да не му трябва повече. В същото време мутрата Муьо, който спи с обикновена служителка от същата фирма – ще вземе разпечатката от днес за днес. Ще разбере коя е жената, любовницата, децата на мутрата от конкурентната група. Ще си разчисти сметките.

Още нещо. Ходили ли сте в някоя от големите вериги магазини по Коледа? Сигурно ви скъсаха нервите хилядите пазаруващи. Поне половината от тях са на кредит. Всички те с удоволствие са дали да проверят кой е пра-пра дядо им, за да си купят плазмичката – днес и сега. Няма да се учудя ако тези хора дойдат и се обявят срещу закона за електронните съобщения, който позволява всякакви да ползват данните им. Защо?

Защото тезата е станала популярна. Спирала на мълчанието – защитаваме само позициите, които се одобряват от останалите.

Моля, да не бъда разбран погрешно. Законът не случайно беше отхвърлян пет пъти досега. Много от текстове там са ужасяващи. Направо тръпки да те побият.

Преди обаче за един ден да се направим на герои, защитници на свободата – трябва да помислим как защитаваме позициите си всеки ден. Иначе – сме идиоти, както е казал поетът.