Козметички: Рекетират ни!

Салоните, които искат да станат законни и да се регистрират, са рекетирани и тормозени от общината с утежняващи регистрационни режими. Те биват принуждавани да стават спонсори на оспорвани от самата държава структури, като Регионалната занаятчийска камара (РЗК).

Това заяви председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на козметиците (НСК) „Здраве и красота“ Даниела Спасова.

Тя посочи парадоксите, с които се сблъскват: Ако си регистриран по Търговския закон, което е задължително, за да си вписан в Търговския публичен регистър, не можеш да узакониш салона си в общината, която изисква регистрация по Закона за занаятите.

Регистрираш ли се там обаче, нямаш Единен идентификационен код (ЕИК) и регистрация в Търговския регистър. Т.е. налага се двойна регистрация.

А веднъж регистрирал се по Закона за занаятите, ставаш до гроб длъжник на РЗК, като плащаш всяка година членски внос за салона, за себе си като майстор и за всеки от служителите си. Тези задължения дори се унаследяват, т.е. и наследниците ти плащат членски внос. Освен това нямаш право на отказ от регистрация.

Законът за занаятите не прави връзка с никой друг закон, посочи Даниела Спасова, като отбеляза, че налогът към РЗК не те прави нито редовен данъкоплатец пред държавата, нито ти дава осигурителни и социални права.

Излиза, че на теория е възможно да си законен в България, а на практика – не. В Европа – да, в България – не! „Поради липса на хармонизация в законодателството изпадаме в ситуация, ако изпълняваме един закон, да сме нарушител по друг, ако сме стриктни по един закон, да ни глобяват по друг“, каза Даниела Спасова.

Тя посочи още парадокси, като например факта, че МОН не признава майсторското свидетелство като документ за професионална квалификация, но общината го изисква за регистрацията на салона. От своя страна МОН издава документи за професионална квалификация, но общината не ги признава.

Така, макар и завършил професионално обучение, трябва да се явиш на изпит за майстор (който за разлика от държавния изпит е платен).

От сдружението посочиха, че съществуващите в момента наредби за хигиенните изисквания за козметичните салони на РИОКОЗ са неизпълними поради безнадеждната си остарялост. Наредбата от 1987 година изисква „салоните да се проектират съгласно нормите на сгради за битови услуги на населението от 1981 г.“, което как да се разбира?

„И поради факта, че инспекторите интерпретират наредбите според общата си култура, могат да налагат всякакви глоби“, посочи Спасова. От бранша настояват за спешни промени в наредбите, за да няма двусмислици.

Те искат държавата да предприеме мерки и срещу незаконните курсове по козметика, както и незаконните обекти.

На проведената Национална конференция на козметиците в началото на септември са гласували браншовите стандарти за качество, които включват гаранция за безопасност на козметичните услуги и законност на дейността.

НСК, което е член на Международната асоциация на козметиците ИНФА със седалище в Брюксел, въвежда европейските квалификационни изисквания за професията в България.

Незаконните курсове по козметика обаче превръщат услугата в опасна за клиента. Според българското законодателство за професията „козметик“ са нужни 660 часа обучение. Курсовете за едномесечно обучение са незаконни, защото времетраенето е значително намалено.

За да се защити потребителят в избора на безопасна услуга, от бранша предлагат стандарт за качество, който е съгласуван със законите в България и с европейските директиви.

Сертификатът за качество на НСК „Здраве и красота“ определя категорията на обекта, предлагащ козметични услуги, и ще е от полза на законотворците за създаването на адекватни нормативни актове, заявиха козметичките.