Замразени руски активи, правни действия срещу Русия и рискованият залог на Европа

Докато лидерите на Европейския съюз се срещат в Брюксел, те са изправени пред решение относно замразените руски активи, чиито последствия далеч надхвърлят фронтовете в Украйна. Въпросът е за огромните руски активи, които са блокирани по силата на санкциите на ЕС и се държат предимно в Euroclear, депозитаря за ценни книжа със седалище в Брюксел, който е част от глобалната финансова система. Непосредственият въпрос е дали тези замразени активи могат да бъдат използвани – внимателно, законно и индиректно – като гаранция, за да се отпуснат средства за Украйна, пише за Forbes Анди Семотиук.

Времето не е на страната на Киев. Без нови механизми се очаква Украйна да се сблъска със сериозен недостиг на финансиране до април 2026 г., тъй като войната продължава и политическата подкрепа за безсрочна помощ става все по-трудна за поддържане в много столици. Макар войната да не може да приключи просто защото ЕС не успее да финансира Украйна, както беше обсъдено, решението, което трябва да се вземе, има както символично, така и практическо значение. Може ли ЕС да се справи с положението и да вземе правилното историческо решение?

Иронията на съдебния иск на Русия

Отговорът на Москва беше да заведе съдебен иск чрез руската централна банка срещу Euroclear, като поиска достъп до блокираните резерви. Този ход не е изненадващ; той е стратегически познат. Когато военният натиск забавя и дипломацията се проваля, Кремъл все повече се обръща към „правовата война“ – съдебни дела и правни позиции – като друг инструмент на държавната власт.

Въпреки това, има остра ирония в това, че Русия се обгръща с езика на законността, докато води незаконна агресивна война срещу Украйна – война, съпроводена с обширни обвинения в военни престъпления и тежки нарушения, документирани от международни разследващи. Русия прекара години в атакуване на „международния ред, основан на правила“, но сега търси убежище в съдилищата, когато именно този ред ограничава нейните активи. Втората ирония е по-практична: руската съдебна система се счита за независима в политически дела с висок залог. Всяко вътрешно решение срещу Euroclear би било разбрано по-малко като съдебно решение, а по-скоро като хореография.

Вероятната цел е добре известна. Euroclear признава, че има експозиция от около 16 милиарда евро в активи, намиращи се в Русия (приблизително 17–18 милиарда щатски долара) – активи, които биха могли да бъдат уязвими от руски контрамерки. В тази светлина, съдебният процес изглежда по-скоро като режисиран претекст за отмъщение, отколкото като истинско търсене на справедливост.

Предизвикателството с руските съдебни решения е дали те спазват принципа на правовата държава.

Защо руските съдебни решения са безсмислени

От гледна точка на международното частно право, решението на руския съд срещу Euroclear би имало ограничени последствия извън Русия, освен ако Москва не успее да го приложи в чужбина. Това би изисквало признаване от чуждестранен съд – почти сигурно в рамките на Европейския съюз.

Такова признаване далеч не е автоматично. Съдилищата в ЕС обикновено отказват да прилагат чуждестранни решения, които нарушават обществения ред или основните процедурни принципи на справедливост, и е малко вероятно да третират като неутрално едно политически натоварено решение от компрометирана система. Дори опит за изпълнение би се сблъскал с правилата за санкции на ЕС и обширна съдебна проверка.

Може ли Русия все пак да опита? Теоретично, да. Съчувстваща юрисдикция – често се споменава Унгария, предвид политическата ориентация на премиера Виктор Орбан към Москва – може да се представи като отправна точка. Но дори и там, правото на ЕС, санкционните разпоредби и апелативният преглед биха представлявали сериозни пречки. И макар че съдебните спорове могат да се използват за тормоз, те могат и да бъдат забавени.

За Euroclear забавянето е от значение. Исковете могат да бъдат оспорени. Могат да бъдат подадени жалби. В този случай времето не е на страната на Русия.

Исканията на Русия се сблъскват с друга реалност: замразените активи са свързани с война, която е нанесла огромни щети на Украйна. Оценките за възстановяването многократно са посочвали загуби в размер на стотици милиарди долари, наред с културни и екологични щети, които не могат да бъдат изчислени.

Това е важно, защото международното право не е слепо към контекста. Държавите могат да предприемат пропорционални контрамерки в отговор на сериозни нарушения, а принципите на прихващане могат да се прилагат, когато исковете са взаимни. Дори и без пряка конфискация, замразените руски резерви могат да се разглеждат като гаранция срещу насрещни искове, произтичащи от агресия и незаконно обогатяване.

ЕС върви по тънък лед, когато решава какво да прави с Украйна.

Ето защо ЕС действа с предпазливост. Най-обсъжданият подход не включва прехвърляне на руския капитал към Украйна. Вместо това замразените активи ще служат като обезпечение за заеми, като изплащането им ще бъде свързано с бъдещи потоци – най-вече лихвите и печалбите, генерирани от замразените средства.

Над всяка дискусия в Брюксел витае една негласна аудитория: Китай. Пекин разполага с огромни валутни резерви, голяма част от които в крайна сметка зависят от западната инфраструктура за съхранение, сетълмент и правна защита. Ако замразените суверенни активи могат да бъдат рутинно конфискувани, Китай – и много други държави – ще преоценят безопасността на държането на резерви в евро или долари. Ето защо Европа набляга на правните тънкости, извънредните обстоятелства и обратимите механизми. Лихви, а не основна сума. Заеми, а не конфискации. Контрамерки, специфични за войната, а не обща политика.

ЕС се опитва да накаже Русия, без да убеди Китай, че западното съхранение е равно на политическа уязвимост.

Зад всичко това се крие един прям въпрос, особено в Белгия: ще бъде ли страната, която е домакин на Euroclear, изтласкана от финансовия клиф, ако Европа продължи напред? Отговорът все повече изглежда да е „не“. Механизмите, които се обсъждат – обезпечаване, а не конфискация, лихвени потоци, а не прехвърляне на главница, многослойни гаранции, а не едностранни действия – са проектирани именно за да предпазят Белгия, Euroclear и европейската финансова система от системни сътресения. Това не е рискована политика, а структурирано управление на риска.

Царската роба на закона

Съдебната кампания на Русия заслужава да бъде наречена с истинското си име: правно театрално представление. Съдебен процес, заведен от съдебна система, която не е независима, в услуга на незаконна война, не възстановява законността – той я имитира. Подобно на императора без дрехи, Кремъл се надява, че външният вид на закона ще отвлече вниманието от липсата на неговата същност. Международните адвокати, съдии и регулатори едва ли ще се подведат.

Това, което Европа прави сега по отношение на замразените руски активи, не е отказ от върховенството на закона. Напротив, тя доказва, че законът може да се справи с модерната агресия, без да бъде парализиран. ЕС действа законно, постепенно и прозрачно, като защитава международния ред, основан на правила. Той подчертава, че съществуват инструменти за правоприлагане, които да поправят несправедливостта, причинена на Украйна. И в този процес защитава и себе си. Резултатът ще има отзвук далеч отвъд тази война – и далеч отвъд Европа.