Вдовица мести гроба на съпруга си в Киев от страх, че ще дойдат руснаците

Тишината на киевското гробище е нарушена от тръбен салют, след което от залп. Войници разпъват украинско знаме върху лъскав дървен ковчег и стоят мълчаливо до тях в искрящо белия сняг. Жена плаче, лицето ѝ е намръщено.

Наталия погребва съпруга си за втори път.

Виталий е убит преди три години в битки в Източен Донбас и първият му гроб е в родния им град Славянск. Но руските сили напредват оттогава и районът е все по-подложен на атаки. Това накарало Наталия да ексхумирала гроба на съпруга си и да премести останките на Виталий на стотици километри до столицата на Украйна.

"Когато го погребахме в Славянск, земя се освобождаваше и си мислехме, че войната скоро ще свърши", обяснява Наталия след церемонията по повторно погребение, проведена с военни почести. "Но фронтовата линия непрекъснато се приближава и се страхувах, че Виталий може да се окаже под окупация."

Виталий е бил керамик, който се е предложил доброволно да защитава страната си в ранните дни на пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г.

"Той не искаше, но трябваше да го направи. Беше патриот", обяснява Наталия през сълзи пред BBC. Тя е била бременна, когато съпругът ѝ е бил убит и той никога не е успял да се запознае с дъщеря им.

Решението да се премести тялото на Виталий от земята, където е роден и се е сражавал, е било изключително болезнено.

"Беше много трудно, емоционално. Но беше правилното решение", сигурна е Наталия. "Щеше да е много по-трудно да го оставя, да знам, че е останал."

"Атаки на всеки няколко дни"

Украинците са изправени пред невъобразими избори сега, докато САЩ се опитват да посредничат за мирно споразумение между Москва и Киев, но Русия продължава с инвазията си. Това включва масирани въздушни атаки срещу енергийната система на Украйна, против всички правила на войната.

Междувременно, най-големият натиск за компромис е върху Киев.

В един момент, водените от САЩ преговори ще се съсредоточат върху най-чувствителния въпрос от всички: статута на земята в източния Донбас, която толкова много мъже са загинали, защитавайки.

Украйна все още контролира около една пета от района, включително Славянск. Но градът е близо до настоящата фронтова линия, където руските сили се опитват да напредват от месеци.

Киев предлага замразяване на боевете там, без да отстъпва нищо повече. Но Москва иска да ѝ бъде предаден контрол над останалата част от региона и се смята, че САЩ ще се съгласят.

Това е далеч от първоначалния план на Владимир Путин да завземе цяла Украйна - да "денацификацира" и "демилитаризира", както той изръмжа по онова време. Но това би му позволило да обяви някаква победа за Русия.

"По улиците има дронове, които удрят микробуси, а планируващи бомби падат в центъра на града, оставяйки кратери", казва Наталия, описвайки живота в Славянск сега, където е погребан съпругът ѝ. "Преди няколко месеца атаките бяха на всеки няколко седмици. Сега са на всеки няколко дни."

"Трябва да се обединим"

На север от родния град на Наталия, около град Харков, има още признаци, че опасната зона се разширява.

Работници забиват колове в замръзналата земя, за да поставят мрежи, които след това ще разпънат над пътя в навес като защита срещу руски дронове.

Недалеч, на немаркирано място, посетихме работилница за украински безпилотни летателни апарати.

Войниците от подразделението "Тайфун" работят в мазе, пълно с купища оборудване и кабели, до което се стига по ръчно изработено дървено стълбище. Мъжете са отговорни за ремонта на дронове, повредени на фронтовата линия, и за иновациите: Украйна се нуждае от всеки шанс срещу враг с повече хора и повече ресурси.

Музиката, която свири, докато екипът работи, е весел френски поп, но настроението на войниците е смесено.

"Опитваме се да не го обсъждаме тук", отговаря 29-годишният Роман, когато е попитан за отказването от територия в замяна на мир. "Хората се карат и ние не се нуждаем от това в момента. Трябва да се обединим и да се борим с руснаците."

Роман казва, че е "загубил много момчета" през двете си години в пехотата, воювайки в Донбас.

Не е изненадващо, че е много по-трудно да се набират нови войници в наши дни. Миналия месец министърът на отбраната на страната разкри, че изумителните 200 000 войници са отсъствали без отпуск.

Но подобно на много украинци, Роман е сигурен, че даряването на Донбас на Путин няма да направи Украйна сигурна.

"Руснаците само ще се върнат за още", отбелязва той.

Прегърбен над лаптоп в задната стая, друг войник признава, че "победата" в тази война изглежда много различно в наши дни.

"Бих казал, че нашата победа е в запазването на нашата държавност", твърди Максим, като внимателно подбира думите си. "Дори да имаме три квадратни километра земя, но да запазим конституцията и институциите си, тогава това е все още е Украйна."

Той смята, че войниците трябва да продължат да се бият, независимо от всичко.

"Русия е 10 пъти по-голяма от нас. Но все още не можем да се предадем."

Обратно в Киев, Наталия се държи за ръката на приятел, докато гробари сипват прясна пръст върху ковчега на съпруга ѝ, след което поставят дървен кръст на мястото му. Снимка на Виталий го показва усмихнат, позиращ до жълт слънчоглед.

Наталия е облекчена, че съпругът ѝ отново е близо, че тя и дъщеря им Виталина могат безопасно да посетят гроба му.

"Тя гледа видеоклипове с него, разглежда снимки и го обича много, въпреки че никога не са се срещали", усмихва се Наталия.

Майката също така се надява скоро да каже на съпруга си, че е бременна, използвайки спермата, която двойката е замразила специално в клиника, само няколко дни преди Виталий да бъде убит.

Много войници сега правят същото, преди да се отправят към фронта. Това е брутален факт, но Наталия казва, че никой от приятелите на Виталий, войници, не е стигнал до повторното му погребение, защото много от тях също са мъртви.

Украйна вече е платила огромна цена за четири години тотална война.

Да отстъпиш земя на Русия, която вече контролира, е едно нещо: вариант, който сега тихо се приема от мнозина. Но Наталия не може да понесе мисълта Русия да завземе още територии, включително града, където тя и Виталий са живели и са били влюбени.

Тя казва, че "няма съмнение", че съпругът ѝ би искал армията да продължи да се бори, а не да се откаже сега.

"Русия може да направи пауза за една година, след което ще има нов пробив и те ще бъдат в Харков", казва Наталия. "Просто не вярвам, че Русия ще спре."