Родните ВУЗ-ове ще останат полупразни и в следващите 6-7 години

Новата карта на висшето образование, която разработва Министерството на образованието и науката, да въведе критерии за следващите пет години - за това настояват ректорите на 17 университета от Северна България, Асоциацията на частните висши училища и Синдикатът на висшето образование към КНСБ, които се събраха на среща във Велико Търново.

Според тях трябва да бъдат очертани политиките за развитие и реформа и да се дадат насоки към бизнеса, за да бъдат избегнати кризите в пазара на труда.

Ректорите смятат, че държавата следва да се намеси и да дава стипендии за чуждестранни студенти, особено от Азия, с които да бъде запълнен наполовина празният капацитет на българските университети.

Ректорските ръководства излязоха със свои препоръки по картата за развитие на висшето образование за следващите пет години. Тя се разработва за МОН от екип на „Отворено общество“.  

„Българските университети имат капацитет за близо 400 хиляди студенти, а обучават два пъти по-малко. Университетите ще останат полупразни и в следващите 6-7 години, въпреки очакваното увеличение на кандидат-студентите“, заяви Георги Стойчев, ръководител на техническия екип, разработващ картата на висшето образование:

„Проблемът с капацитета не е просто, че той е по-голям. Проблемът е, че той е неравномерно разпределен по професионални направления. Като медицина, фармация или дори театрално и филмово изкуство, в които 100% от местата са заети. Но имате други професионални направления като математика, където са заети под една трета от местата. Картата показва, че има известен дисбаланс между създадения капацитет от една страна и реалните нужди, реалното търсене на висше образование от кандидат-студентите“.  

Такъв е проблемът и в приоритетните за държавата направления, където студентите са под 2/3 от капацитета на университетите.

За последните пет години българските студенти са намалели с 16%, а за Северна България свиването при академичната младеж е с близо 28 на сто. Според анализите през следващите пет години завършващите студенти ще намалеят с още 9%.

Георги Стойчев изтъкна, че решението, което предлага картата на висшето образование, се свежда до ограничения.

„Ако в едно професионално направление е създаден прекалено голям капацитет спрямо броя на студентите, които се обучават в това направление, да се ограничи създаването на нови висши училища или създаването на нови филиали в това професионално направление“, каза Стойчев, цитиран от БНР.

С това обаче ректорите на университетите от Северна България не са съгласни.  

От Асоциацията на частните висши училища настояват с държавна стратегия да се спре „изтичането“ на млади български мозъци, както и да бъдат привлечени студенти от чужбина. Как да стане това обяснява председателят на Асоциацията проф. Тодор Радев, ректор на Висшето училище по мениджмънт във Варна:

„България трябва да започне да дава за една част от страните стипендии. Има и европейски фондове за това. Част от парите, които по линия на ЕС трябва да разпределим към държави извън ЕС, те могат да бъдат във вид на стипендии, за да учат в България. Да се облекчи визовият режим. Малка България има най-тежката процедура за прием на чуждестранни студенти от всички страни“.

Според проф. Радев нишата са азиатските студенти, които ще предпочетат България заради по-евтиния живот и по-ниските такси за обучение.  

В България се обучават 17 хиляди чуждестранни студенти. За 10 години броят им се е удвоил. Над половината от тях са бъдещи медици, следват транспорт, корабоплаване и авиация.

За пореден път университетите призоваха за помощ бизнеса за по-добро планиране и обучение на кадрите. Ректорът на Русенския технически университет проф. Христо Белоев и доц. Лиляна Вълчева, председател на Синдикат висше образование към КНСБ, апелират бизнесът да плаща еднакво на кадрите си по региони:  

„Бизнесът може да иска добре подготвени кадри, обаче зависи какво заплащане им предоставя. Ако бизнесът предоставя добро заплащане, което удовлетворява младите хора, те биха останали там и ще бъдат на това място, ако не – те ще се ориентират към други райони“, аргументира се професор Христо Белоев.  

„Бизнесът да преосмисли отношението си спрямо качеството на работата, качеството на хората, човешкия ресурс да оцени и да повиши доходите - така както отговаря работата в съответния бизнес, а не както е определен регионът по средна брутна месечна заплата“, заяви доц. Лиляна Вълчева.
Ректорите и синдикатът настояват паралелно с картата на висшето образование държавата да подготви и своята икономическа карта.

„Нямаме ясна диференциация, нямаме поставени на масата потребностите на държавата от какви специалисти има нужда в следващите пет години, за да може ние да ги заложим сега и когато след пет години те приключат своята бакалавърска и магистърска степен, да бъдат точно адекватно приложими на нуждите на бизнеса и на пазара на труда“, изтъкна доц. Лиляна Вълчева от КНСБ.

Пороци има и в рейтинговата система за оценка на университетите у нас на база реализацията и заплатите на завършилите студенти. Затова ректорите настояват за въвеждане на корекционни коефициенти, които да доведат до равенство между университетите.  

Проф. Евгени Станимиров, заместник-ректор Икономическия университет във Варна, даде пример:

„Ако някой завърши компютърни технологии в София в някой от университетите и остане в София, стартовата му заплата може да бъде 2000 лв. Ако отиде в родното си населено място, което е малко, заплатата му може да бъде 1100-1200 лева. Този млад човек първо се лишава от допълнителен доход, защото е решил да се върне в населеното си място, а от друга страна своеобразно наказва университета, от който излиза, тъй като сваля неговия рейтинг“.

Ректорите на университетите от Северна България имат остри критики и срещу държавните критерии за предстоящото определяне на изследователските университети, които ще обучават докторантите и ще получат огромен финансов ресурс за научна и изследователска работа.  

„Ако оценявате висшето училище като цяло, давате значителни предимства на големите университети, на университетите в природни и инженерни науки, медицината и силно ощетявате университетите, които са специализирани в областта на стопанските науки, хуманитарните науки и малките университети“, смята проф. Димитър Кънев, заместник-ректор на Варненския свободен университет.