Дядо Стоян от Айтос стана на 102

„Преди си пийвах ракийка, ама сега вече не ми се иска. И хлябът даже ми горчи.”, признава старецът. Има пет внука и шест правнучета, обграден е с много любов и грижа.

„Дядо Стоян ми е съсед. Със сина и снаха му сме работили заедно дълги години. Много хубав човек е. Не е родом от Айтос, от Вресово е. 40 години живял в руенското село, после в с. Китка, където живее малкия му син, а преди 20 години се преселил в града. Сега живее при Димчо, големия си син. В родното си село не е стъпвал поне две десетилетия”, разказва съседката Мария Георгиева.

Макар че бил малък, дядо Стоян има спомени от онова страшно време, когато фамилията му е бягала от Тракия.

„Там останаха и къщите и земите ни. Ходих да паса свинете и помня като започна войната. Тогава имаше и дъждове, и наводнения. Страшно беше”, спомня си дядо Стоян, който тогава е бил момченце на 6-7 години.

Като младеж се занимавал със земеделска работа. В Пътното работил 34 години и като кантонер се пенсионирал. На война не ходил, но години наред го взимали запас – за по три месеца. Половината му живот е минал в униформа.

Сега, макар и на преклонна възраст дядо Стоян много помага в къщи, хвали го съседката. Режел домати и плодове за зимнината, носел дърва.

Е, вече не може да сече цепеници и да копае градинката, както миналата година, защото годините си казват думата.

Сам си сипва храната, която му носят от патронажа, сам си мие чиниите, твърди снахата.

Ходи на разходки – от единия край на улицата до другия – за толкова му стигат силите.

По-рано имал приятели в махалата, но сега не може да ги посещава – позабравили се. Някои пък се споминали вече. Чете вестник без очила и слуша радио, телевизия не глада, зле е с едното око.

Дядото младее, въпреки, че се оплаква от какви ли не болежки. Налегнали го миналата година, когато чукнал 101 години. Дотогава бил по-държелив. Сега по-тежко чува и по-малко вижда, твърди съседката Мария.

Въпреки това, сам се къпе и си пере бельото, хвали го снахата.

Оженил се за баба Стоянка през 1929 година, бил 23-годишен. Вече 30 години откак я загубил и още тъгува за нея. Доволен е от синовете и снахите, радва се на внучките.

Всички те признават, че има едно безспорно качество – пестелив е. Научил да къта пари в гладните години. Да има настрана, щото все ще потрябват.

Има режим, който стриктно спазва от години – дезинфекция с глътка ракия. Никога, обаче, не се е напивал. „А може би, защото е добър човек, Господ го държи по-дълго на земята”, заключава снахата, на която дядо Стоян никога не е казвал и „дума насреща”.

Дали пък това не е формулата на дълголетието: чашка ракийка сутринта, правилен режим на хранене и добра душа. „Ако всички сме добри като дядо Стоян, и България ще е добре”, казват жените около дядо Стоян.

Кметът Евгени Врабчев изпрати поздравителен адрес до най-дълголетния айтозлия. Близките му отбелязаха годишнината със скромно тържество в домашни условия.