Отвътре – животът на руската царска фамилия

Рядка възможност да се надникне в личния живот на руската царска фамилия – стотици писма, картички, снимки и дори менюта от двора на цар Александър III се продават на търг в Женева.

Всичките са изпращани от децата на Александър (Николай, който по-късно става Николай II, Георги, Михаил, Олга и Ксеня) до швейцарския им възпитател Фердинанд Тормайер, пише ВВС.

Тормайер е роден и израсъл в Женева, но емигрирал в Русия, където през 1886 година станал учител по френски език и литература на децата на Александър III.

По време на престоя му в двора децата пишели писма, за да упражняват френския си. Когато през 1899 година обаче Тармайер напуснал Русия, те продължили да пишат на него и семейството му. Писмата на Олга спрели чак със смъртта й през 1960 година.

Документите били открити тази година, когато потомък на Тормайер разчиствал таванското му помещение. Там, в голям сандък, намерил съхранената кореспонденция, простираща се в 70 години.

„Той първо донесе 20 писма. Чудел се дали са ценни“, разказва Кристиян Робинсон от аукционната къща, която прави търга.

„Видяхме, че са писани от Олга Куликовски, всъщност великата княгиня Олга Александрова, най-малката сестра на цар Николай II“.

В таванското помещение били открити още над 1000 документа, включително семейни снимки, пощенски картички и дори скици.

Това, което документите показват, е картина на личния живот в двора, както и изключителната привързаност на децата към швейцарския им възпитател.

„Мисля, че след смъртта на Александър III през 1894 година Тормайер става, вероятно несъзнателно, почти фигурата на бащата за тях“, разказва Робинсън.

„В писмата си се обръщали към него със „скъпи мой Сьоша“, както го наричали, а Михаил се подписвал „твой любящ Миша“ – доста фамилиарно за велик княз“.

Децата ясно са усещали, че могат да доверят чувствата си на своя възпитател по начин, по който не можели да го направят пред семейството си.

Княз Георги например бил болен от туберкулоза и през 1896 година заминал на лечение. В писмата си се оплаква от лекарите: „Понякога се страхувам, че ми инжектира и нещо друго освен лекарствата, от които се нуждая... този мъж е куче“.

Михаил пък имал трудности да приеме ролята си на наследник на трона, когато брат му Николай станал цар.

През 1904 година, когато се родил синът на Николай – царевич Алексис, Михаил написал на Тормайер: „Благодаря на Бога, че ме освободи от бремето, което нося всички тези години“.

През 1910 великата княгиня Олга без заобикалки разказва защо Михаил, който по това време е предизвикал скандал с личния си живот, няма да може да присъства на коронацията на братовчед си Джордж V в Англия.

„Михаил е болен, има най-ужасния и отвратителен обрив, цялото му лице е в розови точки. Естествено, с глава, увита цялата, за да ги прикрие, той не би могъл да представя Русия на коронацията“.

Това, което прави най-голямо впечатление обаче, е пълната откъснатост на царската фамилия от живота на Русия по това време. Докато недоволството между поданиците се надига, царските деца били заети единствено да правят и да приемат визити от кралските семейства в Европа, повечето от които им били братовчеди. Писмата им разказват за пикници, разходки с колело и лов на мечки.

„Михаил е ходел на лов почти ежедневно“, разказва Робинсън, „затова често пише на Фердинанд Тормайер колко мечки е успял да застреля“.

„Те до такава степен са отделени от реалността, че дори не знаят за нея“, разказва Робинсън.

Преглед на запазените от Тормайер менюта от двора го показват. През студения ноември на 1910 година в Санкт Петерсбург, когато много руснаци гладуват, царската фамилия има за обяд фазан, артишок и аспержи, следвани от пресни плодове, сладолед, пасти, чай, кафе и ликьор.

Разбира се, всичко това има кървав край с революцията през 1917 година. Михаил, Николай II и целите им семейства са убити, Олга и Ксеня успяват да избягат в чужбина. В откритите в Женева писма обаче няма индикации, че някой от тях е виждал какво приближава.

„Има едно писмо от Олга от 1914, в което тя говори за времето и за колекцията си от цветя“, разказва Робинсън.

„Наистина няма знак, че тя е била наясно какво се случва около нея, за политическата ситуация в Русия.“

„След това скачаме направо на 1920 година, така че има затъмнение над периода на проблеми.“

Намерила сигурност в изгнание в Дания, а след това и Канада, Олга продължава да пише на любимия си учител.

„Говори много за любовта си към Русия и колко много й липсва“, казва Робинсън.

„Разказва, че непрекъснато усеща Русия, пише за детството си, за щастливите й спомени...иска дори в края на живота си да поддържа контакт с предишния си живот.“

Сега, този позабраавен живот, ще бъде показан през публика. Очаква се документите да бъдат продадени между 70 и 100 хиляди долара. Аукционната къща се надява да бъдат купени от библиотека или фондация, за да може този досега неизвестен исторически архив да бъде достъпен за всички, които искат да го проучат.