От "фалшиви комплименти" до "мисия" – България начело на Европа

На 1 януари 2007 г. България официално стана член на ЕС и тогава всички бяха във възторг. През 2017 г.  уж вече бяхме утвърдени европейци, със синхронизирана нормативна уредба, но и политиците, и гражданите се чудеха как властта ще се справи с тежката задача да организара първото ни европредседателство. Освен това сериозен беше и въпросът с парите, които ще ни струва, защото България си остана най-бедната страна в ЕС.

На всичкото отгоре се наложи да застанем начело на ЕС 6 месеца по-рано от планираното заради отказа на Великобритания от ротационното председателство на Съвета на ЕС през 2017 г.,след решението й да напусне Общността.

В крайна сметка беше решено да има специално министерство за европредседателството, а за министър беше избрана Лиляна Павлова.

После трябваше да се търси място за срещи и конференции, достатъчно просторно, за да има място за хилядите делегати, но пък и да не е много скъпо, за да не натежи прекалено на данъкоплатците. Изборът се спря на НДК.

И така след много работа, 45 млн. лв., скандали, протести, смяна на директори – Дворецът отвори вратите си, за да посрещне част от върха на Европейския съюз.

След много мъки и усилия на 11 януари беше даден старта на историческото събитие с официална церемония в Народния театър "Иван Вазов".

Европейските комисари пристигнаха по-рано днес, пристигнаха и ръководителите на Европейския съвет, Европейската комисия и Европарламента, а през първите 6 месеца на годината над 34 хиляди еврочиновници, правителствени ръководители, президенти, дипломати минаха през България по служебни въпроси.

Така до 27 юни, когато със Симфония № 8, известна като "Симфония на хилядата" от Малер, едно от най-мащабните произведения в музикалната история, прозвуча за закриването на българското европредседателство на концерт в НДК.

И докато премиерът Бойко Борисов не пожали сили и време, за да работи на сцената на международната дипломация, опозицията в страната впрегна целия си капацитет, за да организира протести, а дори внесе вот на недоверие срещу кабинета през януари заради провала на правителството с борбата с корупцията, при който очаквано правителството оцеля.

Без да изненадат никого от БСП обвиниха властта, че въобще не се справя с председателство на ЕС. В критиките се включи и президентът Румен Радев.

Той определи като "комплименти" оценките от Брюксел за добре свършената работа от властта, които според него не би трябвало да заблуждават хората.

За него Брюксел не можел да си позволи друг тон, но в същото време в страната протестите се множали, а властта не отговаряла.

"Нещо повече - европейското председателство стана алиби за липса на отношение и за безразличие по тези проблеми. Мисля, че трябва България, властта, по-бързо да се освободят от еуфорията от този изкуствено граден образ и възможно най-бързо, телом и духом, да се върнат в суровата българска действителност", скочи той в началото на юли.

Според него българското председателство на Съвета на ЕС систематично е било употребявано за вътрешнополитически PR. Той упрекна кабинета и за избора на приоритети.

"Броят на целувките и прегръдките, броят на европейските лидери, позирали на Моста на влюбените, стотиците срещи и разработени документи накрая остават статистика. Западните Балкани останаха приоритет за София, но изпаднаха извън фокуса на обединена Европа", коментира държавният глава.

А пък премиерът беше най-горд именно със срещите, които организира по темата за Западните Балкани.

На 17 май се проведе и историческата среща на върха в София, в която се включиха лидерите на 28-те държави членки на Евросъюза, с изключение на Испания, и лидерите от Западните Балкани.

Анализаторите определиха срещата като историческа не само за България, но и за Европа. В този формат, с тези теми, последният подобен форум се е състоял преди 15 години.

Именно след тази среща се стигна и до споразумението между Гърция и Македония за смяна на името на югозападната ни съседка.

Борисов не скри задоволството си от свършената работа и се похвали, че българските институции са си поставили  четири основни приоритета и са пожънали успех по всички от тях, а най - големият е вмъкването в дневния ред на ЕС темата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани.

"Заложихме на това, защото разбираме присъединяването ни към ЕС като условие на по-доброто развитие и сигурността на цяла Европа. Не може да има мир и просперитет на континента докато цяла Европа не бъде обединена", каза той в Страсбург, когато се отчиташе пред Европейския парламент.

Според него България се е справила "прекрасно" с европредседателството: "Нейните момчета и момичета, мъже, жени, се справиха прекрасно. Показаха, че имат и административен, и организационен, и политически, и в перспектива капацитет. Това прави България горда. Показа, че сме една държава, която дори другите трудно биха достигнали в много сфери".

Похвала страната ни получи и от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Той даде отлична оценка на българското европредседателство и благодари на Бойко Борисов и на екипа му за работата.

"Изключително успешното председателство. Отлично. Мотото на вашето председателство беше "Съединението прави силата". Това резюмира и начина, по който подходихте към председателството. Всяка секунда и всяка минута работихте така и за мен бе удоволствие да работя с Българското председателство. Построихте мостове, събрахте хора и в отделните отрасли постигнахте успехи. За всичко, което бе извършено, що се отнася до икономическия и валутен съюз, трябва да кажа, че е много важна модерницазията на правилата в далекосъобщенията. Това всичко се отнася до цифрова Европа, дигитална Европа. Със стимула на Мария Габриел и на Българското председателство цифровизацията напредна. Същото се отнася и до управлението на енергийния съюз. Работихте добре и по командированите работници – постигнахте повече от други в сложни за вас обстоятелства. Едно и също заплащане, една и съща работа, социалната политика в Европа – всички тези теми. Относно политиката за Западните Балкани – обсъдихме тази тема и в София, и във Варна. Навсякъде, където бяхме, присъстваше темата за Западните Балкани. Вие се погрижихте за това европейската политика да отрази и перспективата, свързана със Западните Балкани – тази тема да бъде по-добре разбрана", каза той.

А от 1 януари министерството за еврошефството ни отива в историята.

"Мисията е изпълнена", каза на изпроводяк ресорният министър Лиляна Павлова.

Тя се похвали, че е успяла да спести цели 22 милиона лева.

Реално председателството е струвало 62 млн. лв., без да се смята прескъпия ремонт на НДК, като всички делегати са останали доволни.

А гостите през първите шест месеца на отиващата си година отнесоха за спомен от България стилни шалове и вратовръзки, специална емисия монети, лимитирана серия пощенски марки, торбички с ароматна лавандула, мускалчета с розово масло.