Той има бакалавърска степен по приложни изкуства. Бил е художник, дизайнер и актьор. Работил е за телевизия BBC, както и за други известни медии. По-късно придобива бакалавърска, магистърска и докторска степен по системна психотерапия и фамилна терапия от Лондонския университет. И оттам животът му тръгва в съвсем различна насока. Но пък попада в „свои води“.
Вече 20 години д-р Менис Юсри създава и води семинари за личностно развитие в САЩ, Великобритания, Испания, Швеция, Унгария, Русия, работил е и като фамилен терапевт в Националната здравна служба в Обединеното кралство. Десетки хиляди хора от цял свят са посетили негови семинари.
По покана на негов колега преди години той посещава и България – във време, в което българите не са отворени към подобен тип знания и семинари. Въпреки това той намира привърженици в лицето на дузина млади хора. И така от 2002 година насам той успешно води семинари за личностно развитие и у нас. Основател е и на фондация „Същност“ във Великобритания, която в последните години набира все по-голяма популярност.
Той обича работата си, защото наблюдава как хората, с които се среща в семинарите, в един по-късен етап успяват да си помагат сами. А какво по-голямо удовлетворение от това за един специалист по психотерапия. Посещават го много българи – от всякакви професии и възрасти, със всякакви възгледи за живота. И с различни проблеми.
Той обича страната ни, защото някак си му напомня за собствената му родина – Египет.
Защо сме стресирани, защо българите карат лъскави коли и дали те наистина са най-недоволната и постоянно оплакваща се нация? Може ли всеки един от нас да стане милионер и кой е щастливият човек, разказва д-р Менис Юсри пред Dnes.bg.
България през погледа на психотерапевта
„Винаги съм казвал, че българите са една от най-невероятните нации в света. Те правят нещо уникално – бързо се променят. Отворени са да правят много нови неща. България има уникална позиция – това е една от държавите, при които Изтокът се среща със Запада и това дава едно невероятно качество.“, казва д-р Юсри.
Според него обаче бързото приспособяване на България или по-скоро „копиране“ на западните модели на поведение може да ни изиграе лоша шега. Българите се стремят колко се може по-бързо да „настигнат“ Запада, а това крие своите опасности, тъй като само за полагането на основите на западния тип на поведение и мислене е нужен солиден период от време.
„Да вземем за пример психотерапията. Тя на Запад е вече изградена култура, докато тук в България не е – психотерапията навлиза много бързо, без да има поставените основи.“, смята психотерапевтът.
По негови думи България е запазила голяма част от източните традиции и ритуали, което позволява на българите да се събират по-лесно в групи. Това лесно се констатира на събирания – българите обожават да играят народни хора и да се забавляват заедно. „Надявам се това никога да не изчезне във вашата страна!“, казва д-р Юсри.
„Днешният свят поощрява индивидуализма и това всъщност създава проблеми в България между двете поколения – старото, израснало в комунистическия строй, и новото, което говори няколко езика без руски. Навремето едва ли хората са могли да пътуват толкова, колкото сега. Днес всеки може да отиде да работи в друга държава от Европейския съюз.“, смята той.
Какъв е днешният българин?
Днешното поколение е доста по-привилегировано, но отново се появява проблемът, че то се развива твърде бързо. „Децата имат купища неща - получават всичко, което поискат. Не знам какво ще се случи с тях, когато пораснат. Нищо няма да ги удовлетвори. Това е глобален проблем, но тук в България скоро ще бъде много актуален.“, категоричен е психотерапевтът, който е работил и със стотици деца във Великобритания.
„Стремежът към лъскав имидж коства същността на българина. Той се стреми да кара лъскави коли, а пък пътищата му са малки. Големите коли струват много разходи, а всъщност в София е много по-практично да имаш малка и икономична кола. Но тук по-важното е да покажем, че имаме тези коли. Това не е критика от моя страна. Това са нещата, които навлизат отвън. И именно тук е недоразумението – например най-богатите хората на Запад карат най-малките коли.“, казва д-р Юсри. 
Хленчещ народ ли сме?
По думите на психолога хленченето е характерна черта за повечето нации. Има една английска поговорка, която гласи, че „тревата в чуждия двор е винаги е по-зелена“. И всяка държава си го мисли. „Да вземем Унгария за пример – държавата е чиста, има много красиви сгради, а хората се оплакват през цялото време и си мислят, че те се намират в най-лошата страна в света. Дори в Англия се оплакват много. Те са недоволни от здравните служби, които всъщност са едни от най-добрите в целия свят.“, казва д-р Юсри.
Просто сме загубили чувството за благодарност, убеден е той. А след това добавя, че до една степен българите наистина имат правото да се оплакват, защото много неща в държавата не функционират така, както би трябвало.
За мъжете, жените и насилието
Попитахме д-р Юсри защо напоследък зачестяват случаите, в които член на дадено семейство погубва всички останали. През януари в столичния квартал „Гоце Делчев“ баща застреля цялото си семейство и след това се самоуби. А още по-пресен случай е този от Пловдив, където баща застреля съпругата си и двете си малки деца, след което също се самоуби.
„Не забелязвате ли – само мъже стоят зад такива криминални прояви. Мъжете в момента са много фрустрирани, ядосани, гневни, неразбрани, с объркана роля. Моментът е да се запитаме защо.“, коментира психотерапевтът.
По думите му слабият човек проявява насилие. Не съществува друг начин, за да защити себе си. Нужно е да погледнем какво се случва с мъжете в един глобален план – те стават все по-слаби и по-слаби. Мъжете растат с идеята, че трябва да бъдат силни и да се грижат за семействата си. И когато не успеят – това ги разгневява. А на фона и на икономическата криза и безработицата, мъжете, които губят работата си, губят достойнството и силата си.
„Какво се случва днес между мъжете и жените? Мъжете губят уважение. До ден днешен жените нямат много права и това ги прави много агресивни. Взаимоотношенията между мъжете и жените в момента са критични в целия свят. Жените заемат все повече роли, които изначално са назовани като мъжки. Дори в армиите броят на жените войници расте. В системата на мъжа е да защитава честта и когато жената им отнеме тази роля, той се разгневява. Така че в момента преминаваме през криза. Всъщност нито мъжете, нито жените се уважават взаимно.“, разказва психотерапевтът.
Всеки може да бъде милионер
Това апетитно твърдение изрече д-р Юсри преди известно време.
„Да, всеки може да стане милионер. Всъщност всеки вече е милионер. Но не в пари.“, казва психотерапевтът и с това изказване със сигурност убива надеждите на много хора.
„Знаете ли – темата с парите поражда най-много недоразумения. Защото не за всеки парите са ценност от първостепенно значение. Да, страхотно е да имаш пари – това предразполага към много удобства. Но не бива да бъде самоцел.“, смята д-р Менис Юсри.
Според него всеки има различно изградена ценностна система и докато за някои да похарчиш последните си пари за лъскава кола е приоритет номер едно в живота, други биха похарчили също толкова много пари за книги, ако не показността, а знанието е ценността, на която държат. А друг е въпросът, че показността дори не е ценност, тя е временно щастие – като дъвката със захар, която след известно време губи качествата си.
„Задайте си този въпрос – на коя област от моя живот отдавам най-много внимание? За кое говоря най-много, за какво харча най-много пари? Ако успете да направите правенето на пари в най-голяма ваша ценност, ще станете милионер.“, казва психотерапевтът.
Щастливият човек е този, които не се стреми към щастие
„Щастливият човек е този, който може да се справя с тъгата. Да живее с нея. А това изисква работа със самия себе си.“, убеден е д-р Юсри.
Той отбелязва, че няма човек, който през цялото време да е щастлив. Хората сме пристрастени към искането да сме щастливи и това се връща като бумеранг под формата не неудовлетвореност и още повече тъга.
„Именно този начин на мислене се опитвам да променя у хората, които посещават индивидуалната и групова работа във фондация "Същност". Уча ги и на нещо друго, което звучи простичко, но крие в себе си цялата схема на щастлив живот - бъдете добри към себе си, един към друг и се уважавайте! Защото да унижиш едно човешко същество е най-страшното и тежко нещо, повече дори от убийството.“, споделя философията си д-р Менис Юсри.

Украйна няма ясен отговор ще я защитят ли съюзниците, разчита САЩ да притиснат Русия
Геополитическите сътресения разклатиха оптимизма на Wall Street
Шефчович: ЕС обмисля да спре временно въглеродния данък върху торовете
Кадър на деня за 7 януари
Ценовата война на автомобилния пазар в Китай продължава въпреки по-строгите регулации
Тръмп: Без дивиденти и обратно изкупуване на акции при отбранителните компании
Времето в четвъртък: Облачно със снеговалежи и силен вятър в планините
Хороскопът вещае успехи за няколко зодии на 8 януари
Навици на родителите, които възпитават по-добри деца
Домашен лек с черна ряпа и мед за лечение на кашлица
Ходенето като упражнение - кога не е достатъчно?
Зодиите, изправени пред кармични изпитания през 2026 г.
Спортът по телевизията днес, 8 януари
Мачовете по телевизията днес, 8 януари
Конте изригна срещу съдиите: Хойлунд да си ампутира ръката ли?
ЦСКА и Лудогорец в битка за нападател от Алжир
Интер дръпна с 4 точки след 2:0 в Парма
Груев с асистенция, но Лийдс падна с 3:4 в невероятна драма
Нумерологична прогноза за 8 януари
Таро карта за 8 януари, четвъртък
Какво се прави на Бабинден
Дневен хороскоп за 8 януари, четвъртък
Лесна питка за Бабинден
Зимна промоция на „България Еър“ с отстъпки до 35% за 12 дестинации
Една държава в ЕС не е длъжна да приеме еврото - ето коя е тя
Мицкоски се жалва от България: София иска цялостно предефиниране на македонската идентичност
Периодът на двойно обращение на левове и евро няма да се удължава
Зеленски се оплака: ЕС не ни казва как ще ни защити от Русия
Астрономи от Варна: Тази вечер ни очаква рядко астрономическо зрелище
17-годишен ученик направи приложение за еврото: Eurobuddy
Под пустинните пясъци на Южен Египет откриха византийски манастир
Британски учени с революционно откритие за живота след смъртта
Гигант се издигна над марсианските облаци: Какво видяха учените на Червената планета
НАСА се опитва да спаси обречения телескоп Swift
Професиите на бъдещето: Как ще изглежда ИТ пазарът след 2030 г.