Магията и тракащата машина на чичо Митко: Кино "Влайкова"

Ще ви заведем в един от най-старите киносалони у нас. Наистина ли емблематичното кино "Влайкова" е на път да затвори врата и какво е да прожектираш филми на лента? 

Всичко започва през далечната 1926-та. Тогава Мария Влайкова завещава една сграда на министерство на просвещението – но поставя условие - на това място да бъде построена сграда, в която да има модерен кинематограф.

И така се ражда магията на кино "Влайкова". 90 години по-късно киносалонът продължава да бъде неизменна част от читалище "Антон Страшимиров" . И въпреки, че се издържа трудно, стопаните на киното правят и невъзможното да поддържат тази емблема на изкуството.

"Киното се издържа от собствените си приходи. Собствените приходи стигат за заплатите на операторите и да речем за част от отоплението", обясни пред Bulgaria ON AIR Мария Китова от читалище "Антон Страшимиров.

"Трудно се прави програма, защото трудно се намират филми, които ние можем да излъчваме – тъй като повечето ги правят на DSP носители, а ние нямаме такива машини и трудно се подбират хубави филми, които да прожектираме", допълва Илияна Хубенова. 

А вече 20 години един от двигателите на киното е чичо Митко. Магията на киното го завладява още на младини и вече 50 години през ръцете му минават стотици филмови летни.

"Това беше голямата магия – да се види как на един нищо и никакъв опънат чаршаф се движат хора, коли, танкове и нищо не пада. В това кино какво ме задържа ли? Най-вече че е автентично, докато при моловете – приятели които ходят там и работят викат, то от ефекти не можеш да разбереш смисъла на филма", обясни старият кинаджия.

"Не мисля, че новите и популярни филми ще отиват на салона – честно казано. Романтиката е в по-философското кино, което те задълбочава в някакъв проблем от ежедневието", споделя Илияна Хубенова.

А романтиката за чичо Митко се крие в старата лента и тракането на почти 60-годишната машина. 

"Тази е някъде от края на 60-те години и все още работи – питат ме как е – като на стар Москвич е, всеки ден трябва да я потегнем, за да сме сигурни че ще изкара прожекцията докрай", казва опитният чичо Митко.

Днес киносалонът може да приюти около 100 човека. От читалището се стараят да бъдат добри стопани и да радват ценителите на изкуството, главно с европейски филми.

"Тук повечето хора които идват искат да влезнат, да гледат филма на спокойствие, да го усетят и да му се насладят възможно най-много", казва Илияна.

Не е тайна, че тук имат финансови затруднения, а често пъти своеобразният музей на кинотехниката се радва на дарения. Така преди 5 години възрастна жена успява да помогне за днешния вид на салона.

Освен с три прожекции на ден сцената на киното приютява и много други събития. А хората грижещи се за него, често пъти приемат с обида слуховете, че 90-годишната емблема е на път да затвори врати.

"Защото може би не е в този в вид, в който всички очакват да бъде едно кино. Със средства може би всеки може да помага, въпросът е човек да има отношение – това е водещото. Отношението, нагласата, работата на целият екип тук... Ние сме семейство и се грижим за дома си – това е!", смята Мария Китова.

Дом е и за чичо Митко. За това е категоричен, че ще остане тук, докато е може да се движи. Хората от читалището пък ще продължават да дават всичко от себе си магията на кино "Влайкова" да не угасне. Защото "Влайкова" не е просто кино, а история за романтиката и истинската магия на киното.