На пазар в Мадрид

Не съм маниачка на тема пазаруване и си купувам нещо ново само ако преди това съм го гледала около една седмица на витрината на магазина и съм го сънувала поне два пъти.

Но по време на едномесечния ми престой в Мадрид милата ми леля успя да ме превърне в истинска професионалистка по пазаруване и обикаляне на магазини. Не че само това правехме, но за музеите и парковете - друг път.

В деня, в който краката ми придобиха нормалната си форма след тридневното пътуване с автобус, леля реши да ме замъкне да видя мадридското чудо наречено „растро“. Растрото, да поясня, е нещо като нашите битаци. Но тамошното се организира един път в седмицата и в зависимост от квартала заема от една до 5 улици като „Витошка“. Това, на което отидох аз, беше от по-скромните. Заради него всяка неделя автобусът обръща една спирка по-надолу и автомобилите заобикалят половината квартал, защото по улицата на растрото не може да се мине.

Аз, свикнала вече със софийския „Женски пазар“ и плевенския „Кооперативен", както му е новото име, смело тръгнах с леля към растрото. Когато завихме в края на улицата и се озовахме в началото на пазара, женският пазар ми се стори като детска игра, а гръмогласните ни продавачки - като хрисими монахини.

Това, което видях, беше смесица от... не знам от какво беше смесица. Не мога да го опиша „картинно“. Имаше много сергии, много дрехи и много викащи и крякащи продавачи. Някои от тях се бяха качили на стълби в средата на улицата, държаха по няколко комплекта бански в ръце и крещяха „само за две евро, само за две евро, само за две евроооо“ със същата интонация, с която децата казват по тамошната телевизия числата от коледната лотария. Привлечените от ефектната реклама испански домакини се повдигаха на пръсти, подаваха двете евро, взимаха си банския и щастливи отстъпваха място на напиращите след тях.

Разликата между нашия пазар и растрото е, че там колкото повече се ровиш из дрехите и колкото повече мериш, продавачите са все по-щастливи. Цените, естествено, са нещо много условно, и миниатюрният конец, подал се от ръкава на блузката ми, смъкна цената на невероятните евро и петдесет.

Освен дрехи, от растрото можете да си вземете ветрила с испански мотиви и с тях да зарадвате близки и познати в България, ножове, обувки, герданчета, плодове и зеленчуци, пилешко мляко, портмонета с Дон Кихот, чаршафи и одеала и сушени плодове.

Суматохата е невероятна, крясъците стигат сигурно до Палма Де Майорка, а треската за пазаруване така те обзема, че се връщаш вкъщи с огромни торби, в които има един и същи модел риза в три различни цвята, тениски със Симпсън и кечистите, спортна раничка и 5 бр. ветрила само за 4 евро.

На растрото, естествено, не можеш да срещнеш Виктория Бекам и гаджето на Алфредо Торес. Там пазаруват емигранти и пестеливи испанци.

Разликата между тях и нас в социалното състояние не е много голяма. Тези, които ходят на работа, могат да си позволят същите неща, като работещите тук.

Другото място за пазаруване, където се стичат всички малко по-заможни туристи, е веригата „Ел Корте Инглес“. Няма как да избегнеш някой от тези магазини. На две от централните мадридски улици има 3 такива, като размерите им са като на ЦУМ, че и по-големи. В тях има всичко - също както и в растрото, но от реномирани производители.

През по-голямата част от годината няма много хора. Цените са по-високи от нормалното и само еуфорично настроени туристи влизат да пазаруват. Черно-зелените пликове от магазина можете да видите и по нашите улици - сигурен знак, че някой роднина е бил или живее в Испания;).

Истински рай за купувачите е периода на намаленията. Два или три пъти в годината Ел Корте Инглес слага на фасадата на магазините си огромни плакати със звучното Ребахас (Намаления) и се започва едно триседмично лудо купуване на всичко.

Аз бях в Мадрид точно в момента на най-големите намаления. Казвам „най-големите“, защото през първата седмица намалението е с 20%, след това има „намаление на намалението“ и така докато не се изпразнят всички рафтове, на които да се заредят новите колекции. Стига се понякога и до безумни комбинации, като „купувате холна гарнитура, получавате безплатно спален комплект за детско креватче“, но в крайна сметка всички трябва да са доволни, нали?!

В дните на най-големите намаления е съвсем нормално някоя бойна лелка да ти измъкне роклята, която мериш, от ръцете, само защото е последната, но това е тръпката да пазаруваш като има „ребахас".

В крайна сметка, след едномесечен престой там, си дадох сметка, че дали ще живея в Мадрид и ще си купувам „ун елеме лайт“ от „газолинерата“ или ще живея в София и ще си купувам от клек-шопа на спирката билетче, дъвка и бисквити Захаринки, усещането, че си част от голям град с всичките му хубави и лоши страни, е еднакво хубаво.