Улицата: По детски безгрижна на "Островът на сините птици"

Снимка: БНТ

1 / 11

Всеки от тях променя очакванията си за почивката, пораствайки покрай разкази на местни рибари за съкровище и опасност от пирати. Зад проекта стои режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов, познати от съвместната си работа в трилогията "Урок", "Слава" и "Баща". Последният филм пък стана ясно, че е селектиран за фестивала Карлови Вари. А следващата пролет се очаква да тръгне по кината у нас.

Сюжетът в "Островът на сините птици" ни среща с братовчедите Ники (Матей Бърнев) и Алекс (Деян Профиров), всеки от които има собствена драма. Първият - запален влогър остава без "съкровищито си" - мобилен телефон, а другият се оказва пълен карък. Приключенията му стартират със забравянето му на пътя, почти удавянето му в морето до отвличането му от страховит пират и френска възрастна дама, тъпчещи го със сирене.

Двамата, вдъхновени от идея за съкровище, скрито в намиращия се наблизо остров, увличат след себе си още последователи. Някои от децата са там да почиват, други - да работят и покрай това не остава незабелязано и отношението на шефовете към служителите си. А това е добра предпоставка за игрички на малки и големи, въртящи се около изчезнали пари от касата, до скрити телефони и прехвърчащи романтични искри. Перипетиите на персонажите се простират из красиви морски пейзажи, а безгрижието им напомня носталгично за детството на 90-те.

За сериала и случващото се около снимките му, поговорихме с Криси Грозева и Петър Вълчанов.

"Островът на сините птици" е прекрасна изненада. Макар и в момента да се снимат много български сериали,  така и бе пренебрегната детска аудитория. Не сме имали сериал за деца от десетилетия. Как се създаде този проект?

Главни инициатори на проекта, така да се каже, са продуцентът Веселка Кирякова и креативният продуцент Милко Лазаров. Те са идеолозите и организаторите на сериала. И ние сме много щастливи, че те ни се довериха и ни включиха в екипа, като ни повериха една от най- важните роли, а именно режисурата.

Защо според вас до този момент липсваха подобни сериали и може ли да се каже, че се подценява детската аудитория у нас?

В годините на прехода, наистина, детската аудитория беше пренебрегната. Защо?! Не знаем. Може би от глупост. Глупостта доста натрапчиво присъства на всяко ниво през този период. Но хубаво е, че Националната телевизия се сети за малките си зрители и поправи тази грешка. 

 Какво ви впечатли в романа "Островът" на Александър Секулов, за да стане основа на сериала?

Всъщност, прочетохме книгата много преди да се появи идеята за сериал. И като едни професионално деформирани хора, докато четем винаги се питаме: Това, сега, става ли за филм или не? Как бихме поставили тази сцена, примерно и т.н. Така и докато четяхме “Островът” постоянно си представяхме някакви неща и си мечтаехме. Но изобщо не сме си представяли, че мечтата ни може да се превърне в реалност. Това, което обаче ни се искаше да пренесем от хартията на екрана е мириса на приключение.

Не за първи път работите с деца, но като че ли за първи път предимно с тях. Каква е разликата в работата с малките и професионалните актьори?

Работата с деца е страхотно преживяване. Те са като пластелин в ръцете ни. Нямат претенции, нямат предразсдъци, не се самонаблюдават, не се тревожат как ще изглеждат, дали нещо не е в повече… Те просто се впускат и правят това, което умеят най- добре – играят. Децата имат много силен инстинкт за органичност, когато не са обременени от амбициите на родителите си или от обучението в разни детски школи.

Как избрахте именно тези деца да станат част от сериала?

Избрахме ги много бързо. Още щом ги видяхме не сме имали колебания. Въпреки това направихме няколко проби, за да потвърдим първите си впечатления. Накрая направихме и един малък експеримент. Попитахме най- главния от тях – Матей (той играе Ники) с кои от децата си е партнирал най-добре по време на пробните снимки. И той каза  абсолютно същите имена, които ние си бяхме отбелязали. Това беше много показателно.

Има доста сложни сцени – подводни снимки при спасяването от удавяне, дебнене. Споделете кое бе най-трудното или просто някой смешен момент по време на снимки.

Децата са истински герои. Ние ги подложихме на невероятни изпитания и те не гъкнаха. Двама от тях (Матей  Ирина) минаха курс по гмуркане. Дидко преодоля ужаса си от водата, Калоян вися вързан в мрежа почти цял снимачен ден. Антония направи над 100 клякания, за да се докара до състоянието, което беше нужно за сцената. Но като най-смешен момент ни се струва един случай, в който асистент режисьора крещеше от брега към децата, които бяха в морето: “Деца, давете се!” На плажа имаше и обикновенни плажуващи, които гледаха доста стреснато.

Историята ни пренася на морето, има загадки, пирати, навява по нещо на "Синьо лято", "Йо-хо-хо", "С деца на море". Кои филми формираха вашето детство?

Ами, точно тези.

Какви деца бяхте?

Като всички останали – любопитни, палави, свободни…

Какво е днешното детство – много ли е по-различно от нашето преди – с какви впечатления останахте, докато работихте с толкова много деца?

Единстената разлика е, че нас не ни знаеха къде сме по цял ден, а сега има постоянен контрол над децата. Заради това и ние бяхме може би по- самостоятелни. По време на снимките нашите малки актьори усетиха вкуса на свободата от нашето детство. Ние снимахме в комплекс Русалка, който напълно изолиран от външния свят и на практика няма какво да се случи – няма коли, няма външни хора. В един момент и възрастните се успокоиха и оставиха децата на мира.