Гърци масово пътуват до България за евтина храна и горива

Гръцко-българските отношения навлязоха в нова фаза през последните месеци, с осезаемо въздействие върху икономическия и търговския живот на Северна Гърция. От началото на 2025 г. България е част от Шенгенската зона за свободно движение – както по суша, така и по въздух.

Поток от гръцки потребители към България

На фона на икономическата несигурност, изпитвана от гръцките домакинства през последните години, все повече потребители в Северна Гърция се насочват към съседните български градове в търсене на по-евтини стоки и услуги.

В продължение на години жителите на Солун и други градове пътуваха до българска територия – до градове като Пловдив и Благоевград – за пазаруване. Макар България да се счита за "скъпа" от самите българи, много гърци, особено тези, живеещи близо до границата, я предпочитат заради по-ниските цени, информира кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Това явление се засили още повече през 2025 г., след либерализирането на граничния контрол, което улесни пътуването на гърците.

„Гърците ходеха в България години наред, за да купуват дрехи – предимно имитации на известни марки – на по-добри цени. Това вече се промени. Сега всички търсят евтини хранителни стоки и по-евтино гориво“, коментира Пантелис Филипидис, президент на Солунската търговска камара.

Удар за хранителните магазини и бензиностанциите

„Хранителните магазини и минимаркетите в Северна Гърция „кървят“. Потребителите продължават да пазаруват в съседна България, търсейки основни хранителни продукти на достъпни цени. Проблемът е сериозен за значителна част от бизнеса в Северна Гърция", признава участник на пазара.

Особено тежко е положението на бензиностанциите, които са подложени на нелоялна конкуренция от българските им колеги заради значителната разлика в цените.

Бензиностанции фалират

Жителите на префектурите Родопи, Еврос, Ксанти, Драма и Серес се възползват от свободното преминаване, въведено от началото на 2025 г., което води до масово затваряне на местни бензиностанции.

Разликата в цената на безоловния бензин надхвърля 0,50 евро на литър, което прави покупката от български обекти особено изгодна. Представители на вътрешния пазар за пореден път призовават правителството да предприеме мерки, за да предотврати фалитите на гръцки бизнеси в пограничните райони.

Още през първите месеци след влизането в сила на новия режим, в райони като Комотини около 50% от бензиностанциите затвориха.

Панхеленската федерация на собствениците и търговците на бензиностанции (POPEK) изпрати писмо до Министерството на националната икономика и финансите с искане за стимули, които да задържат професионалистите в сектора и да предотвратят икономическия колапс на отдалечените райони.

Като облекчителна мярка POPEK предложи създаване на специален данъчен режим за граничните региони – стратегия, прилагана и в други европейски държави.

Разлики в цените и данъчното облагане

Гърция остава сред страните с най-скъпи горива в Европа, въпреки по-ниските средни доходи. Крайната цена на обикновения безоловен бензин включва около 60% данъци – акциз, 24% ДДС, такси и други начисления.

За сравнение, в България данъчната тежест върху горивата е почти наполовина – около 0,35 евро на литър и 20% ДДС.

„Пазарът в Северна Гърция се срива. Търговията преживява трудности, но това няма нищо общо с България. Проблемът е, че липсва основната движеща сила – парите. Хората харчат внимателно, търговията вече не е приоритет“, коментира Филипидис.

Положителни ефекти за други сектори

Отварянето на границите и облекчаването на контрола обаче имат и положителни ефекти. Все повече българи пътуват до Гърция, посещават ресторанти и курорти, което носи приходи за туристическия сектор.

Съществува и растящ интерес на български граждани към закупуване на недвижими имоти в Северна Гърция, което допринася за оживление на пазара.

България по пътя към еврото – какво предстои през 2026 г.

От 1 януари 2026 г. България ще стане 21-вият член на Еврозоната, три години след последното разширяване на зоната с присъединяването на Хърватия през 2023 г.

БВП на глава от населението в България е 24 200 евро, при средно 37 600 евро за ЕС, като делът ѝ в общия БВП на Съюза е 0,6%. Икономическият растеж се ускори от 1,9% през 2023 г. до 2,8% през 2024 г., движен от частното потребление и нарастващите реални заплати.

През 2025 г. се очаква леко забавяне до около 2% ръст, при инфлация от 3,5% и ниска безработица.

Българите са резервирани към еврото

Въпреки това, около половината българи изразяват резерви относно въвеждането на еврото, според проучване на "Евробарометър“. Част от тях се опасяват, че смяната на валутата ще доведе до повишение на цените.

Българското правителство уверява гражданите, че приемането на единната европейска валута ще донесе стабилност и просперитет.

"С присъединяването към еврозоната българите ще се изправят пред нова икономическа реалност“, заключава президентът на Солунската търговска камара Пантелис Филипидис.