БНБ вече отчита баланса си по методологията на ЕЦБ

От началото на годината Българската народна банка публикува нов формат на своя баланс, който отразява присъединяването на България към еврозоната и пълноценното ѝ участие в Евросистемата. Това каза за БТА управителят на БНБ Димитър Радев, който е и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). По думите му промяната следва методологията на Европейската централна банка и осигурява по-голяма прозрачност, съпоставимост и яснота за активите, пасивите и ликвидната среда в страната. Новата рамка на отчетност заменя публикациите на управленията "Емисионно" и "Банково", които бяха представяни на страницата на институцията преди влизането на страната ни в еврозоната.

Радев обяснява, че зад новия формат стои и конкретен график на публикуване, който следва практиката в Евросистемата: "Новият баланс ще се публикува на седмична, месечна и годишна база. Към момента са публикувани седмичните балансови данни, а месечните и годишните публикации предстои да бъдат въведени в съответствие с практиката на Евросистемата. Това е естествена и логически последователна стъпка след присъединяването на България към еврозоната."

Така, според него, балансът вече не е просто вътрешен отчетен документ в национален формат, а инструмент, който работи в един и същ стандарт с останалите страни от еврозоната.

"Балансът е структуриран изцяло по методологията на Европейската централна банка и е напълно съпоставим с балансите на останалите национални централни банки в еврозоната", заявява той.

За да подпомогне разбирането на този нов формат, БНБ залага на допълнителни разяснения към самия баланс, като подходът е близък до този на ЕЦБ. Радев подчертава: "Чрез публикуването на подробна методологична информация към баланса като установена практика, по аналогия с подхода на Европейската централна банка. Тя разяснява съдържанието на основните балансови позиции, логиката на тяхното представяне и връзката им с операциите на Евросистемата. Целта е да се осигури ясна, съпоставима и разбираема информация за широк кръг ползватели."

Той посочва и каква информация всъщност дава този баланс и защо е важен за много по-широк кръг хора отвъд чисто експертната аудитория.

"Балансът предоставя систематизирана и икономически съдържателна картина на активите и пасивите на централната банка." По думите му чрез него "може, в обобщен вид, да се проследи и касовата позиция на държавата, тоест наличните ѝ парични средства, доколкото балансът отразява размера на фискалния резерв", казва той. 

В същото време, добавя Радев, балансът дава и перспектива към банковата система: "В същото време той дава ясна представа за ликвидната позиция на банковия сектор чрез задължителните и свръхрезервите на търговските банки и тяхното взаимодействие с операциите на централната банка."

В новия контекст на еврозоната балансът не е само отчет, а и отражение на начина, по който общата парична политика се пренася към националната финансова система. Радев го формулира така: "Балансът отразява начина, по който решенията по паричната политика на Евросистемата се пренасят към националната финансова система." И уточнява какво точно може да се види в динамиката на позициите: "Динамиката на основните балансови позиции показва ефекта от операциите по предоставяне и абсорбиране на ликвидност, участието на БНБ в общите инструменти на паричната политика и разчетите между националните централни банки в рамките на Евросистемата." Оттук идва и по-голямата му роля като механизъм на предаване на политиката към икономиката: "В този смисъл балансът представлява неразделна част от механизма на трансмисия на паричната политика."

Радев отделя внимание и на това, че балансът има значение като ориентир - както за пазарите, така и за обществото: "Балансът изпълнява и важна информационна функция за финансовите пазари и за по-широката общественост."

Според него той "предоставя цялостен и прозрачен ориентир за оценка на паричните условия, ликвидната среда и институционалната позиция на БНБ в рамките на еврозоната като цяло."

В този смисъл ефектът не е само информационен, а и пазарен, защото, както казва Радев: "Това подпомага формирането на пазарни очаквания и допринася за по-висока степен на предвидимост и доверие в провежданата парична политика."

Една от темите, които логично излизат на преден план, е, че размерът на баланса е значително по-голям спрямо периода на валутния борд.

Управителят на БНБ обяснява това с промяната в институционалната роля на банката след присъединяването към еврозоната: "Това отразява съществено увеличената институционална роля на БНБ след присъединяването към еврозоната."

Според него сега балансът включва компоненти, които по дефиниция не са съществували в условията на валутен борд: "Балансът вече включва елементи, които не съществуваха при валутния борд - участие в общата парична политика, в евробанкнотната емисия и в разчетите между централните банки от Евросистемата."

Радев подчертава, че това не са случайни или временни позиции: "Тези позиции са характерни за всички национални централни банки в еврозоната и имат структурен, а не временен характер."

Оттук идва и логиката как да се тълкува този по-голям размер - не като отклонение, а като закономерен резултат от членството в еврозоната.

"По-големият размер на баланса е логичен резултат от членството в еврозоната и от участието на България в една значително по-голяма парична система." Това, по думите му, "отразява по-широкия обхват на дейност на централната банка и новите функции, които тя изпълнява в рамките на Евросистемата."

Радев описва и как се променя ролята на БНБ в този нов контекст - от институция, свързвана основно с поддържането на конкретен валутен режим, към активен участник в общата парична политика.

"Ролята на БНБ се развива по естествен и предвидим начин - от институция, чиято основна функция беше поддържането на конкретен валутен режим, към активен участник в колективната парична политика на еврозоната", категоричен е той. 

В тази рамка БНБ вече не просто следва зададени параметри, а участва, управлява и прилага: "БНБ управлява своя баланс, участва във вземането на решения в рамките на Евросистемата и отговаря за прилагането на паричната политика и за поддържането на финансовата стабилност в България."

Всичко това, според управителя на БНБ, се вписва в по-широката картина на въвеждането на еврото у нас и е институционално отражение на самия процес.

"Новият баланс е институционалното отражение на добре подготвен и последователно реализиран процес на присъединяване към еврозоната", допълва Радев, като подчертава и с каква позиция България влиза в паричния съюз: "България влезе в паричния съюз със стабилна финансова позиция, увеличени златни резерви - включително след покупката на допълнителни количества злато през 2025 г. - и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата, отразяваща счетоводните и разчетните ѝ отношения в общата парична система."

По думите му увеличеният размер на баланса е и знак за разширената роля на БНБ: той е "израз на разширената роля на БНБ като активен участник в общата парична политика на еврозоната", а също и "важен ориентир за финансовите пазари и обществото" и "институционален знак за по-дълбоката интеграция на България в единния паричен съюз."

Накрая Радев формулира и основното послание към обществото, което според него стои зад този нов формат и зад смисъла му: "Че новият баланс показва пълноценното функциониране на България като част от еврозоната. Той е израз на по-дълбока интеграция, по-широка институционална роля и по-високо равнище на отговорност."

И добавя, че в новата рамка БНБ продължава да изпълнява функциите си със същата устойчивост: "Българската народна банка продължава да изпълнява своите функции със същата стабилност и експертиза - вече в рамките на една по-голяма и утвърдена парична система."