Шофьорът на автобус след удара на Виктор с 200 км/ч: Не мога да дишам, спя на стол

Датата е 15 август 2025 година, а 66-годишният Стефан Петров е на смяна като шофьор в нощния градски транспорт на София. Прави само един курс. От втория помни единствено червения светофар на булевардите “Възкресение” и “Константин Величков”. Няма спомен, че Виктор Илиев се врязва с колата си с около 200 км/ч.

“Хвана ме червен светофар и чаках зелен сигнал. В този момент чух силен трясък, удари като бомба в автобуса и оттам нищо не помня. От тротоара са ме взели в болницата, как е станало всичко, не знам. След удара нищо не помня”, спомня си Стефан.

Зад волана на лекия автомобил е 21-годишният Виктор Илиев, който има шофьорска книжка едва от две седмици. Движи се с около 200 км/ч и след употреба на райски газ. Поради високата скорост не успява да вземе завоя, излита от пътното платно и се забива в лявата страна на спрелия автобус. Един от пътниците – сирийският лекар д-р Иса Али – загива на място.

Стефан не вижда връхлитащата кола. А в автобуса по онова време има само трима души - той, кондуктор и един пътник д-р Али. “Докторът се возеше всяка вечер, ходеше в “Овча купел” и се прибираше по същото време. А кондукторът беше срещу мен, на първите седалки. Изобщо не видях какво стана с тях”, спомня си шофьорът.

След зверската катастрофа, Стефан е закаран във ВМА, с множество травми и с опасност за живота. Първите му спомени са от реанимацията, след десет дни в медикаментозна кома.

Дългото възстановяване

“Събудих се и веднага питах къде съм и какво е станало. Започнаха да ми разказват. Аз нищо не помнех, даже бях забравил имената на близките. До такава степен бях пострадал от силния удар - счупени девет ребра, прегънат бял дроб, скъсани сухожилия на лявата ръка. На врата си имах абокат, а на гърлото маркуч, за да мога да дишам. Целият бях в маркучи и кабели. Когато се събудих и видях къде се намирам, а и чувах сестрите как си говорят, че цял живот ще остана на памперси, това направо ме сриваше. Не вярвах, че ще се оправя. Като ме вдигнаха първият път да стъпя на земята и се сринах. Казах си - край, останах за цял живот инвалид. В болницата също така съм плакал, без да ме види никой”, разказва Стефан пред Нова тв.

Прави първите си крачки в отделението по гръдна хирургия, където е преместен от реанимацията.

“Казват, трябва да почнеш да ходиш, а направо краката не ме държаха. Бяха атрофирали. С проходилка, по един метър, по два, докато бях там се упражнявах, като ме придържаха. След това три месеца с бастун ходих, направя два метра, седна. И сега още не мога на легло да спя, понеже ребрата ме болят, трудно ми е дишането и спя на стол. Свиква се, с ръцете на облегалката. Иначе като легна и после не мога да стана, изпитвам страшни болки”, казва още мъжът.

След изписването, синът му му показал клипчета от катастрофата.

Стефан разказва, че е завършил семинария и е вярващ човек. “Точно на 15 август се случи катастрофата, а със синовете направихме черква в село Шума, община Годеч, и тя носи името на Света Богородица, вярвам, че това ме е спасило също. Тогава се бяхме разбрали като свърша работа до 5:00ч. да поспя два-три часа и в осем часа да тръгнем за черквата, понеже има курбан на този ден. Но така и не можах да отида. Докато съм бил в кома, много сънища ми се явяваха. Бях нависоко, имаше огромен, меден съд, а вътре бистра вода с монети и иконата на Св. Николай , постоянно това ми беше пред очите. И си мисля, че той ме е закрилял през цялото време, за да остана жив”, казва още шофьорът.

Виктор е искал мощен автомобил

Адвокатът на Виктор Илиев - Румен Николов, разказва, че той имал една мечта – да притежава мощен автомобил.

“Виктор е едно момче, което е израснало без баща, отгледано от майка си и от леля си. Те са дали всичко за него. Бедно семейство са и детската му мечта е да си купи голям, хубав, мощен автомобил. За тази цел майката, лелята и Виктор започват работа в Англия, в консервна фабрика за обработка на риба. Работят, спестяват пари. Той се връща в България, за да изкара шофьорска книжка. В конкретния ден на катастрофата идеята е изключително тривиална, да вземе приятелите си, да се повозят и да им покаже колко добър шофьор е”, разказва Николов.

Прокурорът по случая Събина Христова посочва, че според снетите до момента свидетелски показания, поведението на водача е било изключително агресивно: “Пътниците са отправяли молба за намаляване на скоростта. Очевидно всички са били възмутени и са отправяли молби да преустанови този вид поведение, но не се е съобразил с техните желания”.

Адвокат Николов разкрива, че Виктор не е могъл да обясни употребата на райски газ, но е казал, че е изпуснал управлението на автомобилa. Установената скорост при сблъсъка е 163 км./ч.
За краткия си шофьорски стаж от две седмици имал няколко нарушения.

“Има няколко фиша и няколко от тях вече са станали наказателни постановления. За превишена скорост и неспазване правилата за движение по Закона за движение по пътищата. Виктор каза, че осъзнава това, което е причинил и съжалява”, допълва адвокатът.

Стефан не иска да бъде съдник. “Господ да го съди. Той се е надрусал с този райски газ и не разсъждавал вече. Не е тръгнал да завива и директно си е продължил направо в автобуса. Или може би се е опитал да завие, но с тази голяма скорост не е успял”.

Синът на Стефан е категоричен - на такива шофьори не бива да се дават да карат такива мощни коли. 

“Дано го осъдят, а той да осъзнае грешката. Дано младите като гледат това интервю да видят какви са последствията и всеки да се постави на моето място, дали иска баща му да е в такова положение. Всеки, като се качи в колата, да помисли, че на улицата може да бъде неговото дете, неговата майка, неговият баща. И да помисли какво следва като настъпи педала, над 50 км/ч в града. Може да станат фатални неща”, предупреждава синът на Стефан.