Тагарев: САЩ и Израел постигнаха една от основните си цели

Смъртта на върховния лидер на Иран Али Хаменей означава, че САЩ и Израел са реализирали една от ключовите си цели в операцията срещу Техеран. Това коментира бившият министър на отбраната Тодор Тагарев в ефира на NOVA.

По думите му елиминирането на върха на иранското ръководство е удар по самата основа на системата, изградена след Ислямската революция през 1979 г. Той припомни, че още в началото на операцията американският президент е говорил за "смяна на режима", което според него показва ясно политическо намерение, а не само военна цел.

Според Тагарев обаче остава отворен въпросът дали реална промяна във властта ще се случи. Той отбеляза, че апелите отвън към иранското общество може и да не достигат до хората, особено на фона на съобщенията за прекъснат интернет в страната. В същото време припомни масовите протести от последните години и подчерта, че в Иран има значително обществено недоволство срещу строгия религиозен модел на управление.

По негово мнение не бива да се очаква трансформация в класическа европейска демокрация, но сегашният модел трудно би продължил в същия вид. Като потенциална фигура в процеса на преход се споменава Реза Пахлави – синът на последния шах. Тагарев изрази надежда, че ако в службите за сигурност и армията има достатъчно влиятелни фигури, които застанат на страната на обществото, евентуалната промяна би могла да протече по-малко насилствено.

Бившият военен министър коментира и начина, по който е бил ликвидиран Хаменей, въпреки че е имало информация за предстоящи удари. Той допусна, че здравословното състояние на лидера и отказът му да се укрие може да са изиграли роля.

По отношение на военната динамика Тагарев отбеляза, че част от ответните действия на Иран – като удари по американски бази – са били очаквани, но атаките по граждански обекти са изненадали анализаторите. Според него Техеран демонстрира готовност да използва всички налични средства, но остава въпросът колко дълго може да поддържа подобна интензивност.

Той акцентира и върху икономическите рискове, свързани с Ормузкия проток и петролните доставки. Според него ключовият фактор не е толкова иранският износ, който е ограничен от санкции, а трафикът на петрол от арабските държави в Залива. Ако блокадата се окаже краткотрайна, пазарите ще я поемат, но при продължителни удари срещу морски съдове е възможна сериозна турбуленция в цените.

В контекста на българската позиция Тагарев подчерта, че страната ни има пряк интерес Иран да не се сдобие с ядрено оръжие. Той посочи, че отслабването на Техеран би ограничило способността му да подкрепя съюзнически групировки като "Хизбула", хутите в Йемен и шиитски милиции в Ирак и Сирия.

По думите му България не бива да очаква пряко военно въвличане в конфликта, нито вероятност от изпращане на сухопътни сили от страна на САЩ или Израел. Що се отнася до риска от мигрантска вълна, той смята, че при бързо намиране на политическо решение негативните последици за Европа могат да бъдат ограничени.

Според Тагарев развитието през следващите дни ще бъде решаващо както за вътрешната стабилност на Иран, така и за цялостния баланс на силите в Близкия изток.