СБЖ анализира архивни документи за делото на граф Игнатиев, какво показват те?

В спора между лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и водещата Лора Крумова относно граф Игнатиев се намесиха и от Съюза на българските журналисти.  

На сайта си те публикуваха анализ за делото на граф Игнатиев, направен от Петко Мангачев, на базата на архивни документи.

Публикуваме го без редакторска намеса: 

Повече от очевидно е, че през последните една-две седмици нещо се случи. На фона на глобалните събития, разтърсващи днес света, сякаш от нищото изскочи една тема която уж времето и политическата конюнктура, би трябвало да са покрили с праха на забравата. Става дума за граф Николай Игнатиев. Една от основните политически фигури при сключването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Точно през този период руското външно министерство го обвинява, че е превишил пълномощията си при сключването на този политически акт и го отстранява от активна служба. След възкачването на император Александър III граф Игнатиев е назначен за кратко като министър на държавното имущество, а след това – за министър на вътрешните работи. На 30 май 1882 г. той излиза в пенсия и повече не заема официални длъжности.

Само, че вместо да потъне в забрава, името на граф Игнатиев започва свой друг живот. Ще се опитам, опирайки се единствено на базата на архивните документи, да проследя една напълно забравена история. Първата стъпка е направена от Софийския градско-общински съвет, в чийто протокол № 5 от 13 януари 1899 г., съставен на редовната му сесия, четем: „Господин Председателят съобщи на г. г. съветниците, че предвид големите заслуги отпреди Освобождението на България, направени от някои видни иностранни политически деятели имената на които не са чужди за целия български народ и които заслужават да се споменуват като им се направи надлежащата почит чрез преименуванието на някои столични улици на техните имена. Имената на тия деятели са руския по онова време посланик в Цариград граф Игнатиев и големия английски филантроп Гладстон, които са главните виновници за нашето освобождание. За тази цел г-н Председателят предложи улица „Самоковска“ да се преименува на улица „Граф Игнатиев“, а улица „Болярска“ - на улица „Гладстон“, които имена единогласно се приеха и одобрха от Съвета“.

Три години по-късно при провеждането на Петата извънредна сесия на Софийския градско-общински съвет във водения протокол № 56 от 10.IX.1902 г. се посочва: „Раздел I. Господин Кмета с една дълбока прочувствена реч, като изтъкна заслугите на Негово Сиятелство граф Игнатиев към българския народ в качеството си на посланик в Цариград и с голямото си внимание за възпитанието на тогавашната българска младеж и на всички почтени български деятели на просвещението по политическото и църковно поприще за освободителното дело, предложи за провъзгласяването на Негово Сиятелство граф Игнатиев за почетен Софийски гражданин“.

2. По този повод е подготвен с впечатляващ калиграфски почерк и предаден лично на 21 септември 1902 г. Поздравителен адрес от Столичната община на граф Игнатиев.

За първи път идеята да бъде поставен бюст-паметник в чест на граф Игнатиев възниква по време на заедание на Столичния съвет, провело се на 27 януари 1903 г. Във водения протокол под № 17 се отбелязва: „Раздел VIII. Точка 3 - Доклад на началника на регулационното отделение от протокола на регулационната комисия в квартал № 257: Писмото на г. Председателя на Софийския Окръжен Съвет под № 2 от 15 януари 1903 г. по въпроса за поставянето на бюста на Негово Сиятелство граф Игнатиев на площада пред старата поща“. След това идва период на заглъхване по тази тема. Подготовката за първата Балканска война е в пълен ход. А необходимостта от руска подкрепа за българските национални каузи - е повече от наложителна. Така се ражда идеята, намерила своята реализация в обществената дипомация чрез писмо от 22 май 1912 г., когато по всеобщо съгласие училищното настоятелство решава да прекъсти тогавашната Мъжка прогимназия на името на граф Игнатиев.4

Бързо протичащите остри обществено-политически събития в страната през 30-те години на ХХ век изместват на заден план за дълъг период от време всякаки обществени разисквания у нас по отдаването на каквито и да било форми на почит към граф Игнатиев. И изведнъж на 1 февруари 1932 г. по време на Сесия на Софийския градско-общински съвет в протокол № 7 е фиксирано следното обсъждане: „Зам.столичният кмет А.Додов докладва: На вчерашния ден, 31 януари 1932 г., из цялото Царство се отслужиха молитви по случай 100-годишнината от раждането на Николай Павлович граф Игнатиев. Кому не е известно това име, кой историк не е подчертал неговото значение за придобиване свободата на България? Никой освен граф Игнатиев не констатира етнографическите граници на България в едно време, когато европейския аеропаг и съседните нам народи не ги признаваха и който създаде историческия култ на нацията ни: „Будеть Сан-Стефанская Болгария!“. По случай тази 100-годишнина Постоянното присъствие на Столичната община в днешното си извънредно заседание реши да се изработи бюста на вече покойния велик за България човек и да се постави на подходящо място в новосъздадената градина до черквата „Св. Седмочисленици“срещу прогимназията „Граф Игнатиев“ до улицата със същото име“.

Телевизионният екран днес ни представя в невероятни детайли абсолютно всичко от живота около нас. При това добре сдъвкано и пресдъвкано. Но, заедно с това ни отдалечава от нашите разсъждения, от способността да се вгледаме обективно и да направим лични преценки за мястото и ролята на историческата памет. А е било време, когато преди точно 127 години, едно стойностно столично ръководство е направило необходимото, за да увековечи в паметта на софийското гражданство имената на граф Игнатиев и Гладстон.