Сагата с разменените бебета в "Шейново" на финал, една от майките е допринесла за размяната

Казусът с разменените бебета в АГ болница „Шейново“ стигна до финал, съобщи bTV.

Върховният касационен съд реши, че една от майките на новородените е допринесла с поведението си за размяната на децата. Гражданското дело е заведено срещу болницата от тази майка.

Поисканото обезщетение беше 300 хил. лева, но сега се намалява наполовина.

Адвокат Величка Костадинова, която представлява болница "Шейново", обясни мотивите на съда и последиците от решението.

"На първо място искам да подчертая нещо изключително важно и то е, че в нито един момент от лечебното заведение не беше подценен и неглижиран фактът, че действително семействата са преживели стрес във връзка с осъществената размяна“, заяви адвокат Костадинова.

Тя посочи, че и в самото съдебно решение съдът изрично отбелязва оказаното съдействие от страна на болницата. "Лечебното заведение е оказало съдействие на семействата във връзка с извършването на ДНК експертизите, въобще пълно съдействие във връзка с разплитане на случая.“

По думите ѝ постановеното решение е важно за развитието на правото. "Всяко едно лице е длъжно да положи дължимата грижа така, че да ограничи вредите, дори тогава когато това не е предвидено изрично в нормативен акт, а произтича от чисто житейските правила."

Адвокат Костадинова обясни, че по делото безспорно е установено, че при изписването майката е удостоверила със собствения си подпис, че получава бебе с конкретен номер.

"В лечебните заведения новородените нямат имена, а се идентифицират с техните номера. В крайния документ, с който на майката е предадено новороденото, изрично е посочен номерът на бебето, който всъщност е посочен и на самите гривни, които стоят на ръцете на майката и на новороденото, и тя е подписала този документ, че получава бебе с такъв номер."

Според нея именно това е в основата на извода на съда. "Когато подписваш определен документ, ти удостоверяваш определени обстоятелства, които са посочени във въпросния документ. С оглед точно на това всъщност съдът приема, че житейски нормално и оправдано е да прочетеш документ, който подписваш."

На въпрос дали става дума за недоглеждане или небрежност, тя отговори: "Става въпрос за това, че когато подпишеш един документ, ти удостоверяваш определени обстоятелства. И това има последици."

По думите ѝ съдът е преценил, че ако майката е проверила номера на гривната и номера, посочен в документа при изписването, вредите биха били ограничени.

"Действително съдът, според мен, изключително справедливо определя, че и двете страни всъщност не са положили достатъчно старание – не са спазени от страна на лечебното заведение правилата, а от страна на майката не е положена елементарна дължима грижа по отношение на това да провери какъв документ подписва, след като го удостоверява с подписа си, поради което съдът приема, че отговорността за вредите е поравно и на двете страни."

В резултат на това обезщетението, присъдено на майката, е намалено наполовина.

"Към настоящия момент размерът на обезщетението, което окончателно е присъдено със съдебния акт на Върховния касационен съд, е 20 000 лева", каза адвокат Костадинова.

Тя припомни, че първоначалната претенция на семейството е била за 300 000 лева.

"Предупредихме тогава, че не отговаря по никакъв начин на съдебната практика. Макар този случай да беше безпрецедентен, това не обуславяше и не налагаше присъждане на безпрецедентно обезщетение, каквото се претендираше."

По думите ѝ именно високият размер на претенцията е бил причината да не се стигне до извънсъдебно споразумение.

"Лечебното заведение беше отворено и беше готово да води преговори, за да се постигне споразумение."

Адвокат Костадинова припомни, че с другото семейство е било постигнато споразумение и съдебното производство е приключило.

"Те бяха също предявили съдебна претенция, но в рамките на заведеното дело, в рамките на самото производство, се постигна споразумение между майката и лечебното заведение и спорът приключи."

Тя коментира и промените, предприети в болница "Шейново" след инцидента.

"След този инцидент в болница „Шейново“ бяха предприети промени в протоколите, които са свързани с идентификацията на новородените на различни нива."

По думите ѝ контролът е засилен още от момента на раждането.

"От момента, в който новороденото бива поето в родилна зала, впоследствие при предаването му в неонатологичното отделение, при извършването на другите медицински дейности, включително и при изписването, протоколите в момента са изключително стриктни, предвиждат контрол на различни нива от различни участници, от различни медицински специалисти."

Тя допълни, че на майките подробно се обяснява значението на идентификационните гривни.

"Гривната, която се поставя на ръката на майката и на ръката на бебето, всъщност служи за идентификация точно на новороденото."

Според адвокат Костадинова в мотивите си Върховният касационен съд е обърнал внимание и на още един факт по делото.

"Прави впечатление, че съдът изключително задълбочено е гледал доказателствата и всъщност се позовава и на обстоятелството, че в момента, в който майката се усъмнила по отношение на това дали отглежда собственото си биологично дете, всъщност първото нещо, което е направила, е да провери гривните. Тоест факт е, че майката е знаела какво е значението на гривните, независимо от това, че това обстоятелство беше отричано."