Климатичният шок започва да се измерва в милиарди

Рекордните горещини вече не са само екологичен и здравен проблем - те се превръщат във все по-сериозна заплаха за европейската икономика. Компании от различни сектори отчитат по-високи разходи, нарушения в транспорта, по-слаба производителност и риск от нов натиск върху цените на храните, показва анализ на "Уолстрийт джърнъл".

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, а прогнозите сочат, че горещите вълни, сушите и горските пожари ще стават все по-чести и по-интензивни. Последиците вече се усещат от лозята по Рейн до заводите, строителните площадки, туристическите обекти и решенията на Европейската централна банка.

Реколтата намалява, разходите растат

Семейството на Тилберт Неглер произвежда ризлинг вече шест поколения в лозята по склоновете на долината на Рейн в Западна Германия. Днес обаче високите температури и недостигът на валежи застрашават реколтата и оскъпяват производството на вино.

"Очакваме по-ниско производство на вино през този сезон заради оскъдните валежи, а гроздоберът ще започне с една седмица по-рано от предвиденото", обяснява Неглер.

Разходите за производителите също се увеличават. Ниското ниво на река Рейн - една от най-важните транспортни артерии в Централна Европа - повишава цените на превозите. Лозарите вероятно ще трябва да инвестират и в модернизация на напоителните системи, за да приспособят насажденията си към екстремните температури.

Миналият месец температурите на въздуха в Западна Европа са били с около 3 градуса по Целзий над средните стойности за периода 1991-2020 г., показват данни на европейската служба "Коперник".

Горещата вълна в края на юни е била съпътствана и от над 10 000 допълнителни смъртни случая, сочат данните на Европейската система за наблюдение на смъртността "ЕвроМОМО".

Климатът се превръща в икономически шок

Европейската агенция за околната среда предупреждава, че дори при сравнително оптимистични сценарии континентът трябва да се подготви за по-продължителни горещини, по-тежки суши и повече горски пожари.

Освен върху човешкото здраве екстремните температури оказват пряко влияние и върху икономическия растеж.

Според Международния валутен фонд горещите вълни и сушите могат да намалят годишния растеж с между 0,1 и 0,2 процентни пункта. При особено тежки периоди загубите могат да достигнат 0,5 процентни пункта при екстремни горещини и 1 процентен пункт при продължителна суша.

За еврозоната, която през последните години премина през поредица от икономически сътресения, подобен допълнителен натиск може още повече да затрудни възстановяването.

Европейската централна банка също започва да отделя по-сериозно внимание на темата. По-рано тази година институцията организира първата си конференция, посветена на климата, природата и паричната политика, по време на която бяха обсъдени рисковете за икономическото производство.

Според Карстен Бжески, ръководител на отдела за макроикономически изследвания в ING Research, климатичните промени все още не присъстват достатъчно отчетливо в прогнозите на ЕЦБ.

"Това определено трябва да бъде взето предвид. Климатичните промени трябва да се разглеждат като всеки друг шок от страна на предлагането", казва той.

Бжески прави пряка аналогия с енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток.

Нов натиск върху цените на храните

Хранителните цени са сред показателите, които централните банки следят особено внимателно заради прякото им отражение върху домакинствата.

Продължителните горещини могат да ограничат земеделската продукция, да повишат разходите за напояване и транспорт и в крайна сметка да ускорят инфлацията.

Според "Оксфорд Икономикс" екстремното време през това лято ще окаже по-силен натиск върху инфлацията при храните в еврозоната през следващата година, отколкото войната с Иран, която доведе до поскъпване на торовете.

Рейн пресъхва, транспортът поскъпва

Икономическите последици от жегите по поречието на Рейн вече се простират далеч отвъд лозарството.

През тази седмица нивото на водата при Кауб - ключов измервателен пункт в един от най-плитките участъци на реката - спадна под 50 сантиметра.

При подобно равнище стандартен контейнеровоз може да премине само ако е натоварен с по-малко от 20% от капацитета си, показва анализ на "Дойче банк". Това води до допълнителни транспортни такси и необходимост от използването на повече кораби за същото количество товари.

Ако нивото падне под 40 сантиметра, товарните превози по този участък на реката обикновено се преустановяват.

Германският химически концерн BASF, чийто основен производствен комплекс се намира край Рейн в Лудвигсхафен, заяви, че засега ситуацията остава "управляема".

За превозването на същите количества товари обаче вече са необходими повече плавателни съдове, тъй като корабите не могат да бъдат натоварвани до пълния си капацитет.

Жегата сваля производителността

Високите температури оказват сериозно влияние и върху производителността на труда, особено при работещите на открито.

В Барселона част от тях вече използват специални гривни, които следят телесната температура и позволяват работата да бъде преустановена при риск от прегряване.

Робърт Маркс, водещ икономист по въпросите на климата в "Оксфорд Икономикс", изчислява, че само четиридневната гореща вълна в Западна Европа през последната седмица на юни може да е намалила тримесечния ръст на производителността на труда с 2 процентни пункта.

Европа е особено уязвима

Според германския застрахователен гигант "Алианц" Европа е значително по-уязвима към екстремните горещини от други развити региони.

Голяма част от жилищния фонд е проектирана да задържа топлината, градовете са силно урбанизирани, а населението застарява бързо.

Едва 19% от сградите в Европа разполагат с климатизация. За сравнение - в Съединените щати делът им е около 90%.

Приспособяването към по-топлия климат ще изисква значителни инвестиции както от бизнеса, така и от публичните бюджети.

"Това е сигнал за събуждане. Необходими са ускорени инвестиции, за да бъде наваксано изоставането", предупреждава Бжески.

По думите му спад в производителността вероятно ще бъде отчетен и в офисите без климатизация.

Жегата променя туристическата карта

По-горещите лета могат постепенно да променят и туристическите навици на европейците.

Все повече хора вероятно ще избират по-хладни дестинации край Северно море или в Балтийския регион вместо традиционните летни почивки в Средиземноморието.

С покачването на температурите обаче дори туристическият сектор в Северна Европа може да започне да изпитва затруднения.

В Рюдесхайм на Рейн, на около час път от Франкфурт, Тилберт Неглер вече забелязва спад на посетителите в семейната изба по време на горещите вълни.

Дори туристите, които все пак пристигат, консумират по-малко вино от обичайното.

"Вместо това пият повече вода", казва той, цитиран от БГНЕС.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.