Отказът на Силяновска да говори на български е поредната провокация

Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова отказа да отговори на въпроси на български медии, свързани с вписването на българите в конституцията на страната, по време на срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Силяновска-Давкова настоя въпросите да бъдат задавани на английски език, като обясни, че иска да ги разбере правилно.

Според историка от Българската академия на науките проф. Спас Ташев подобно поведение не е изненадващо. Той припомни пред    Bulgaria ON AIR предизборен клип на Силяновска-Давкова, в който в кабинета ѝ се виждал учебник по конституционно право на Република България с българския герб. По думите му впоследствие кадрите са били замъглени.

"След като се позволява да се заличава от клипове присъствието на български книги, тя не може да има друга позиция, освен провокативна. Това с английския език е поредната брънка от механизми, които се измислят като пречка в общуването между двете държави", коментира Ташев в ефира на "България сутрин.

По повод думите на Силяновска-Давкова, че промяната на конституцията не зависи от президента, историкът отбеляза, че държавният глава има значително влияние върху обществените нагласи, особено когато става дума за национален приоритет като европейската интеграция.

Критики към позициите на Скопие

Проф. Ташев коментира и изявления на външния министър на Република Северна Македония Тимчо Муцунски по време на посещението му в София.

Според него твърденията, че българската позиция представлява безпринципна блокада на евроинтеграцията на Скопие, са провокативни.

"Идвайки в София, да твърдиш, че българската позиция представлява безпринципна блокада - за мен това е дипломатическо хвърляне на поредната ръкавица и предизвикателство по отношение на България", заяви той.

Историкът отхвърли и тезата, че спорът между София и Скопие е двустранен въпрос. По думите му от 2022 г. насам темата е част от отношенията между Република Северна Македония и Европейския съюз, след като условията за преговорния процес бяха заложени във Френското предложение и подкрепени от всички държави членки.

Ташев определи като проблематични и изказванията на Муцунски за работа с "малцинствата, включително с българското малцинство". Той подчерта, че в конституцията на Северна Македония не съществува понятието "малцинство", а се използва терминът "общности".

Според него искането българите да бъдат вписани в основния закон на страната идва от самите граждани на Северна Македония с българско самосъзнание още от началото на 90-те години.

Пътят към Европейския съюз

По повод исканията на Скопие за гаранции, че няма да бъдат поставяни нови условия от страна на България, проф. Ташев заяви, че македонските власти използват проевропейска реторика, но не предприемат необходимите действия за напредък по пътя към ЕС.

"Скопие използва една проевропейска фразеология с антиевропейски действия. Те се страхуват да кажат пред гражданите си, че реално не работят за членство в ЕС. Те не желаят Скопие да стане член на ЕС, по-скоро желаят да стане член на "Сръбския свят", каза той.

По думите му досегашната позиция на България е правилна, но не е достатъчна. Според историка както София, така и Брюксел трябва да обърнат по-сериозно внимание на влиянието на Сърбия в Северна Македония и да подкрепят независимите медии и граждански организации в страната.