“Холандската болест” на Русия

Тази година руската валута загуби близо 25% от стойността си. Това звучи наистина стряскащо и може да доведе до сериозни проблеми за един от световните лидери, пише сп. “Икономист”. Но изданието изтъква, че за редица анализатори този срив на рублата може да се окаже добра новина предвид “Холандската болест”, заплашваща руската икономика.
 
Но какво точно е “Холандската болест”?

Терминът е въведен именно от сп. “Икономист” преди 37 години, за да опише проблемите на холандската икономика по онова време. През 1959 година в страната на лалетата са открити огромни залежи от природен газ. Износът скача до небесата. 
 
Но се забелязва явен контраст между “външното” здраве и “вътрешните” заболявания. От 1970-та до 1977-ма година безработицата в Холандия нараства от 1,1% до 5,1%. Корпоративните инвестиции падат драстично.

“Икономист” обяснява проблема с високата стойност на местната валута – гулдена. Износът на газ води до приток на чуждестранна валута, което предизвиква засилване на търсенето на гулдена и респективно повишаване на цената му.

Това обаче прави други отрасли на икономиката неконкурентоспособни на международните пазари. Извличането на газ е бизнес, който не създава особено много работни места. А в опит да спре рязкото оскъпяване на гулдена, холандското правителство задържа основния лихвен процент на ниски нива. Това от своя страна отблъсква инвеститорите и осакатява в зародиш бъдещия икономически потенциал на страната. 
 
През годините иконимисти разгръщат определението “Холандска болест”, като допълват картината, при която изобилие от дадена стока или суровина води до икономически проблем.
 
Да приемем, че курсът на дадена национална валута е фиксиран. В страната влизат много чуждестранни пари, които се обменят в местната валута, а средствата се изразходват в услуги, инфраструктура и като цяло за “вътрешно” ползване. 
 
“Превръщането” на чуждата валута в локална води до нарастване на паричната наличност и оттам до екстра търсене. Така се стига до естествено поскъпване на цените на вътрешния пазар. 
 
Резултатът е вдигане на “реалния” обменен курс, а именно с единица от чуждата валута вече могат да се купят по-малко стоки на вътрешния пазар в сравнение с по-ранен период. Страната започва да губи конкурентоспособност. 
 
Има специалисти обаче, които считат, че “Холандската болест” не е лошо нещо. Не би ли трябвало икономиките да се фокусират там, където производстното е най-ефективно?
 
Цените на стоките, за които има търсене, но са доставяни без квалитативна диференциация на пазара, са силно колебливи и повечето икономики имат нужда от “подсигуряващи” индустрии. От “Икономист” посочват, че 97 развиващи се страни, чийто БВП до голяма степен зависи от износа на природни богатства, имат доста нисък икономически растеж през 70-те и 80-те години. А когато ресурсите се изчерпат, не е остава особено много за поддържане на икономиката.
 
Като например Република Науру. В миналото малката островна държава в южната част на Тихия океан, разчита изцяло на износа на фосфати за производство на изкуствен тор. Края на 70-те и началото на 80-те са “златната ера” за страната и доходът на глава от населението е сред най-високите в света. Но след изчерпването на фосфатните залежи настъпват тежки икономически времена. Безработицата е 90%. Държавната банка е в несъстоятелност.

В тази връзка “Икономист” прави препратка към Русия, където износът на петрол и газ съставя 70 на сто от общия годишен експорт на страната и 52% от федералния бюджет. Диверсификация на икономиката и задържане на “реалния” курс на местната валута на ниски нива са препоръчителните мерки, за да се избегне фатален край при “Холандската болест”.