Предизвикателствата в Швеция са икономически, а не етнически и културни

След една седмица, през която всяка нощ имаше безредици в предградия на Стокхолм, някой може да се изкуши да си помисли, че Швеция се е оказала прекалено толерантна към имигрантите, а нейната социална държава - невъзможна. И двете заключения ще са понятни, но и двете няма да улучат същността на проблема, пише в. "Файненшъл таймс".

Сегрегацията на Стокхолм стана факт волю-неволю - парадоксално за едно общество, което по традиция толкова обича да планира. Безспорно е, че в предградията, в които имаше вълнения, живеят предимно имигранти и шведи с чуждо потекло.

Много от тях остават извън трудовия пазар - повече, отколкото хората от останалата част на страната. Няма съмнение, че този проблем се дължи отчасти на щедрата социална система, благодарение на която бездействието не означава бедност, но която не положи достатъчно усилия да запълни пропастта, деляща някои хора от работните места.

Тези обяснения обаче отиват твърде далеч. Липсата на етнически оттенъци в отношенията между повечето шведи, независимо от какъв произход са, е забележителна. Етническото напрежение и откровеният расизъм са маргинален проблем - сериозен, но не системен.

Що се отнася до социалната държава, изминаха близо 20 години, откакто Швеция се превърна от скандинавската държава, напреднала най-много в развитието на социалната демокрация, до държава, която експериментира най-радикално с пазарната либерализация. Шведите трябва да се замислят дали махалото, което отиде прекалено далеч в едната посока, сега не компенсира прекалено, връщайки се в другата.

Безредиците в крайна сметка показват, че има група млади мъже, които не участват в живота на обществото и в резултат на това нямат материални възможности, социално положение и чувство за смислено съществуване. Това, че са родени в имигрантски семейства, не е без значение, но е от второстепенно значение за културния и психологически ефект от обществено-икономическото изключване. Тези млади хора освен това често стават жертва на престъпни банди, за които горящите коли и сбиванията са удобни инструменти за изграждане на лоялност и за отвличане на полицейски ресурси от разследването на други престъпления.

Предизвикателствата пред интеграцията са икономически, а не етнически, нито дори културни. Улиците на Хусбю и други стокхолмски предградия са пълни с местни жители, за които културното разнообразие е повод за гордост, а не източник на напрежение, и които са решени да успеят индивидуално и да просперират заедно.

Решенията трябва да са отчасти свързани и с вземането на трудни политически решения. Включително по-добро разбиране и противодействане на причините за упадъка на шведския егалитаризъм, що се отнася до доходите и достъпа до обществени услуги. Качеството на училищното образование, отговорността за което е поверена на частния сектор и общините, е ниско в най-бедните райони.

Промяната обаче зависи и от начина на мислене на шведите. Шведският модел се отрази много силно най-вече на психологията на хората. Разчитането на държавата - в по-голяма степен, отколкото в може би всяка друга демокрация - освободи шведите от социалните и моралните връзки със семейството и местната общност. Това позволи да се развие парадоксален индивидуализъм в едно привидно колективистично общество, състоящо се от хора, които не желаят да се грижат за събратята си. Проблемите, за които са симптом безредиците от миналата седмица, няма да бъдат решени само с политически мерки, но и с ангажиране на шведите да работят заедно за подобряване на положението в районите, в които живеят. Това изисква незабавно охлаждане на емоциите и социална реинтеграция в много по-дългосрочен план.

Това вече се случва. По улиците на предградията през нощта имаше малки групички неонацисти, които налитаха на бой, но най-важното бе, че имаше и групички на членове на неправителствени младежки организации, които се опитваха да говорят с тийнейджърите, за да ги предпазят от проблеми и да ги въвлекат в дейности, които биха били от полза както за самите тях, така и за обществото. Това може да не е достатъчно за решаване на проблема със социалното изключване, но е необходима основа за постигането на успех.
 

(БТА)