Как Тръмп може да донесе мир в Молдова

Сега, когато изборите в Молдова вече са в миналото, е време да се постигне мир в този регион. Ако конфликтът между Молдова и Приднестровието бъде решен, това ще донесе икономически ползи за Съединените щати, Молдова, Украйна и цяла Европа. Мирът е много по-възможен, отколкото преди 10 години, и единственият човек, който може да разреши "замразения конфликт" в Молдова, е президентът Доналд Тръмп.

Тръмп е доказан миротворец и като свържем мира с бизнес възможностите в конфликта между Молдова и Приднестровието, имаме добри шансове да постигнем мир с неговата помощ, пише за TNI Даниел Рунде е автор на книгата "Американският императив: възвръщане на глобалното лидерство чрез мека сила".

През септември посетих Приднестровието. Ясно е, че това е проруска анклава, носталгична по Съветския съюз. Въпреки това, заключението ми от посещението е, че има съвкупност от промени, които са настъпили и продължават да се развиват, и които могат да създадат възможност за пробив през 2026 г. Изборите в неделя в Молдова, с работно мнозинство за президента Мая Санду, укрепват аргументите за ангажираност на САЩ.

Молдова е готова за ангажимент от страна на САЩ

Молдова, страна, която по размер е подобна на Мериленд и има население от 3 милиона души, е в конфликт с отцепилата се област, известна като Приднестровие, наричана още Приднестровска Молдова. Приднестровието е населено с над 300 000 души и се намира в тясна ивица земя, подобна по размер на окръг Фокиър, Вирджиния. Подобно на Армения и Азербайджан, между които Тръмп помогна да се постигне мир, Молдова и Приднестровието имат сложни взаимоотношения помежду си и с Русия.

Русия се намеси в конфликта в Приднестровието през 1992 г., скоро след разпадането на Съветския съюз, като използва сили, които вече бяха разположени в региона. След подписването на примирие, посредничено от Русия, през юли 1992 г., Русия запази военно присъствие чрез участието си в тристранни миротворчески сили, в допълнение към поддържането на неразрешената Оперативна група на руските сили (OGRF). OGRF действа без одобрението на Молдова, включително провежда учения с транснистрийските военни сили, и съществува предимно за да наблюдава складовете за боеприпаси в Кобасна. Складовете за боеприпаси в Кобасна, които се считат за най-големите в Европа с 20 000 тона оръжия от съветската епоха, са юридически и международно признати като част от Молдова, но остават под контрола на руските военни сили. Русия използва своите войски и складовете за боеприпаси като заплаха срещу Украйна, Молдова, както и срещу елитите на Приднестровието, които биха могли да обмислят сключването на мир.

По-голямата част от страните признават Приднестровието като част от Молдова, но молдовското правителство няма административен контрол над самопровъзгласената република. Например, Приднестровието има своя собствена валута, свой „президент“ и свое знаме. Въпреки че 300 000-те души в Приднестровието са смесица от украинци, руснаци и румънци, руският език е предпочитаният. Една от причините за конфликта преди 30 години беше, че рускоговорящото малцинство в Приднестровието се страхуваше, че Молдова ще се присъедини към Румъния през 1992 г. Поради различни исторически причини това не се случи и понастоящем не е на дневен ред.

Стратегическото местоположение на Приднестровието затруднява транзита между Украйна и Молдова, което води до забавяния и разходи.

Приднестровието до голяма степен се е издържало от контрабанда от 1992 до около 2014 г., с мълчаливото съучастие на различни заинтересовани страни в Украйна. В Приднестровието има малък брой успешни бизнес лидери, сред които Виктор Гушан, основател на разрастващата се холдингова компания "Шериф". Това е най-голямата компания в Приднестровието с портфолио, обхващащо много индустрии – уважаван професионален футболен клуб, супермаркети, бензиностанции и електроцентрала „Тиротекс-Енерго“, наред с много други активи. „Шериф“ е единствената компания, която печели повече от „Молдовския металургичен завод“ в Приднестровието. „Шериф“ получава една трета от държавните разходи на Приднестровието и контролира около 60 % от икономиката на региона. „Шериф“ има холдинги и в страни извън Приднестровието, а Гушан се предполага, че пребивава в чужбина поради здравословни проблеми.

Според слуховете синът на Гушан, Евгений Гушан, ще поеме бизнеса. Може да се надяваме, че синът иска да бъде част от по-голяма държава, за да гарантира по-нататъшното развитие на компанията. Тираспол се намира на по-малко от час път с кола от Кишинев, столицата на Молдова. В мирни времена може да си представим метрополис Тираспол-Кишинев, подобен на метрополиса Балтимор-Вашингтон.

Мирното споразумение може да отключи икономическите възможности, свързани с края на конфликта. Молдова ще бъде важен транзитен пункт между Украйна и Европа, особено в контекста на споразумението на Тръмп с Украйна за минералите, бъдещите открития на енергийни източници в Украйна, включително газ, и възстановяването на Украйна, както и свързването на Украйна с Европа.

Молдова и Приднестровието в контекста на политическите промени

През последното десетилетие се случиха няколко събития и политически промени, които може да имат размразяващ ефект върху замразения конфликт и дори да проправят пътя към нова ера за региона.

Първо, преди 2014 г. Приднестровието можеше да използва украинското пристанище Одеса, което се намира само на няколко часа път с кола. След 2014 г. Украйна затвори границата с Приднестровието, което значително затрудни транзита на контрабанда през Одеса и принуди Приднестровието да осъществява износ и внос с съседната Молдова. Приднестровието значително пренасочи износа си от Русия към Запада. 80 процента от износа на Приднестровието сега отива в Запада.

Второ, украинският президент Володимир Зеленски не поднови договора за пренос на газ, по който Украйна пренасяше руски газ през украинска територия през първите три години от войната, като доставяше газ на Европейския съюз, Молдова и Приднестровието. Този руски газ се използваше за захранване на електроцентралата в Кучурган, разположена в Приднестровието. Електроцентралата в Кучурган е отговорна за доставката на по-голямата част от електроенергията в Молдова през последните 30 години. Молдова се отдели от руския газ от 2022 г., докато Приднестровието продължи да използва руски газ до декември 2024 г.

Трето, способността на Русия да влияе и манипулира както Молдова, така и Приднестровието с газ е значително намалена. През декември 2025 г. Молдова официално ще се освободи от всякаква зависимост от Приднестровието чрез електроцентралата в Кучурган с изграждането на първата от три линии от Румъния. Премиерът на Молдова наскоро обяви, че една от тези три линии ще бъде финансирана от правителството на САЩ.

Четвърто, проевропейската партия на Мая Санду остава на власт след неотдавнашното преизбиране. Наредените от Молдова гласуваха за референдума за присъединяване към Европейския съюз, макар и с минимална преднина от 50,46 процента. Значителен брой жители на Приднестровието участват в молдовските избори, тъй като технически те са част от Молдова. Интересно е, че почти 30% от гласоподавателите от Приднестровието са гласували за присъединяване към ЕС, което е знак за промяна в нагласите на приднестровското население.

Пето, парламентарните избори, които току-що се състояха в Молдова, дават на Санду работно мнозинство и й осигуряват свобода на действие за следващите четири години. Приднестровието ще трябва да работи в тясно сътрудничество с Молдова.

Шесто, Молдова е на път да приключи преговорите си за присъединяване към Европейския съюз през следващите три години по време на мандата на следващия парламент. Украйна не е в настроение да отвори границата и/или да смекчи позицията си спрямо Приднестровието, предвид продължаващото присъствие на руски войници. Освен ако не настъпи значителен пробив на Русия и срив на украинския фронт, и предвид описаните по-горе обстоятелства, възможностите на приднестровците са ограничени.

Пътят напред

Поради всички изброени по-горе причини, 2026 г. е годината, в която трябва да се ангажираме с политическата и бизнес елита на Приднестровието. Санду и министър-председателят Дорин Речан трябва да поискат участието на Тръмп в мирното споразумение.

Една от възможностите е да се създаде автономна република в рамките на Молдова, подобна на споразумението между Гагаузия и Молдова.

Но това, което липсва, е Тръмп. Президентът на Молдова вероятно ще посети Съединените щати през следващите шест месеца. Тръмп е най-добър в обвързването на мира с икономическите възможности. С бурния икономически потенциал в региона, сега е моментът Молдова да поиска помощ от Тръмп и администрацията му за посредничество в сключването на мирно споразумение с Приднестровието след изборите.