Путин вярва, че 2026 е неговата година - стига да не показва слабост

Когато часовниковата кула на Кремъл удари, сигнализирайки идването на новата година, президентът Владимир Путин отбеляза 26 години на власт, което го доближи до изпреварването на съветския диктатор Йосиф Сталин като най-дълго управлявал владетел на Русия от царската епоха.

И все пак Путин, който обича да мисли за себе си като за историк, ще бъде наясно, че наближава друга, по-неловка дата. На 12 януари Русия ще прекара 1418 дни в опити напразно да победи Украйна на бойното поле - точно толкова време, колкото е отнело на Съветската червена армия да победи войските на нацистка Германия.

Войниците на Сталин си проправиха път от река Волга до сърцето на Берлин, но армията на Путин все още е заседнала в донецкия град Покровск, напредък от около 30 мили от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.

За Путин, който превърна победата на Съветския съюз над силите на Хитлер в крайъгълен камък на националната си идеология, слабото представяне на собствената му армия е нежелано напомняне, че военната му машина, модернизирана и оборудвана през годините с енергийни приходи от западните страни, не е толкова добре смазана, колкото военните служители са го карали да вярва.

Нито огромните жертви, които руската армия е понесла за такъв скромен напредък, нито нарастващите икономически трудности, причинени от западните санкции, обаче показват каквито и да е признаци, че Путин ще бъде убеден да направи компромис с крайната си цел да принуди Киев да се върне в орбитата на Москва.

Според Роман Баданин, главен редактор на "Проект", руски уебсайт за разследваща журналистика, забранен от Кремъл, Путин сега, подобно на Сталин по време на Втората световна война, играе пряка роля във военното планиране, докато е в капан на ехо камера, която сам е създал.

"Всеки, който има дори малко критична гледна точка, е изчезнал от неговия кръг", казва Баданин пред The Times.. Сред останалите, добавя той, са "очевидно ненормални" хора като Михаил Ковалчук, ръководител на Института за ядрени изследвания "Курчатов".

Ковалчук, който е описан като един от най-близките сътрудници на Путин, наскоро каза на учители в Москва, че Западът планира да пусне вирус, за да убие по-голямата част от човечеството, оставяйки малък елит, чиито нужди ще бъдат обслужвани от роботи. Баданин е на мнение: 

"Ако говорите предимно с такива хора, разбира се, вашият мироглед се променя по странен начин."

Докато САЩ се опитват да убедят Украйна да изтегли войските си от Донецка област в замяна на прекратяване на инвазията, Путин отказа да отстъпи от искането, което отправи през юни 2024 г., Киев да се откаже от изцяло четири области в източната и южната част на Украйна, включително ключови градове, които все още контролира.

В телевизионно новогодишно обръщение към руските войски в четвъртък Путин заяви: "Вярваме във вас и нашата победа!"

Той им беше наредил да напреднат в северните области Сумска и Харковска на Украйна и похвали усилията им за превземане на град Запорожие.

Някои руски опозиционни фигури и анализатори обаче казват, че Путин вижда превземането на украинска земя като второстепенен въпрос. В реч след реч той и неговите висши служители говорят за необходимостта от премахване на "основните причини" за войната, нарицателно за прозападното правителство в Украйна.

Михаил Касянов, който беше министър-председател при Путин между 2000 и 2004 г. и живее в Латвия, откакто руските бомби започнаха да падат върху Киев, заяви в интервю за The Times:

"Путин не се нуждае от територия. Той си е поставил за цел да унищожи независимостта на Украйна и не може да отстъпи."

Касянов също така е на мнение, че усилията на администрацията на Тръмп за постигане на мир са били осакатени от неразбирането на естеството на войната. По думите му САЩ я разглеждат просто като конфликт между "двама регионални лидери, които трябва да бъдат помирени", а не като всеобхватен кръстоносен поход на Путин, за да наложи волята си на Украйна.

Татяна Становая, политически анализатор от Москва и експерт по въпросите на Путин, заяви, че дори ако Украйна отстъпи земя на Москва, Путин няма да се задоволи с това да остави която и да е част от Украйна като "независима, силна и боеспособна".

"Путин иска мирно споразумение при свои собствени условия", обяснява тя пред The Times. "Но ако това не се получи, той е готов да продължи да се бори. За него бързото завземане на територия не е въпрос на принцип. Неговата идея е, че Русия е принудена да вземе повече земя, защото Украйна е неспособен да сключи сделка. Но завземането на територия е лост, а не цел. И затова за него няма значение, че руската армия е стигнала само до Покровск."

Становая, която е определена от Кремъл за чуждестранен агент, представя Путин като "затворник на собствените си заблуди", който е обсебен от опитите да гарантира, че украински политици, които са "приятелски настроени" към Москва, в крайна сметка ще дойдат на власт в Киев.

"В Путин има силно рационално ядро", казва тя. "Той може да бъде много откровен прагматик. Но той има и ясно ирационално ядро, което виждаме, когато иска нещо, което никога няма да получи."

Тя добавя, Путин е убеден, че украинците "чакат" Русия да поеме контрола над страната им и че въоръжените му сили полагат всички усилия, за да избегнат ненужни жертви сред цивилното население.

"Той не се срамува от тази война. Заобиколен е от хора, които подхранват това убеждение по всякакъв възможен начин. Никой не може да дойде при него и да каже: "Вижте разрушенията", защото ще бъде възприет като предател. Разбирам колко ужасно изглежда това, но ако искаме да разберем как Путин вижда нещата, ето как."

Малко преди президентът на САЩ Тръмп и президентът на Украйна Зеленски да се срещнат във Флорида на 28 декември, Сергей Рябков, руски заместник-министър на външните работи, каза: "Бихме искали да видим Украйна да се превърне в страна, която е приятелски настроена към Русия. Мисля, че Украйна в крайна сметка ще стигне до това. Просто трябва да работим усилено, за да доближим този момент."

Неразумността на Путин не само доведе до това Кремъл да отхвърли подкрепеното от САЩ мирно споразумение, което беше благоприятно за Москва. Това също така означава, че икономическият спад е малко вероятно да доведе до мир в близко бъдеще.

Въпреки че западните санкции отнеха време, за да се отразят, те вече имат ефект

 Приходите от петрол и газ се сринаха с малко над 20% през 2025 г., въпреки че разходите на Кремъл за военни и държавна сигурност се очаква да нараснат до 16,8 трилиона рубли - 152 милиарда британски лири - еквивалентни на 38% от държавния бюджет.

Въпреки че ресторантите в Москва все още са препълнени, икономическата несигурност създаде страх от завръщане към социалната нестабилност, която обхвана Русия през 90-те години на миналия век. В национално проучване "тревожност" беше избрана за дума на 2025 г., съобщиха държавните медии през декември.

Сергей Новиков, служител на Кремъл, заяви миналата година, че около половината от всички руски войници, които са се завърнали у дома, включително насилствени престъпници, получили помилване в замяна на шест месеца на фронта, не са успели да си намерят легална работа.

"Няма данни за това как си изкарват прехраната", добави той.

Централната банка, за която се смята, че е нервна от нова вълна от престъпност, планира да осигури обучение по боравене с огнестрелно оръжие за някои от служителите си, показаха данни за обществените поръчки през ноември.

За Путин и неговия близък кръг обаче, затворени в луксозните си резиденции, икономическите борби на руския народ са приемлива жертва за победата в Украйна.

"Путин демонстрира готовност да приеме икономическа стагнация и спадащия жизнен стандарт за неопределено време. Кремъл е дал приоритет на военните разходи пред всичко останало и е показал, че може да се справи с вълненията. Икономическата болка е ограничение, а не пречка", казва Александра Прокопенко, бивш съветник на руската централна банка и сега анализатор в мозъчния тръст Carnegie Russia Eurasia Center. "Путин не е достатъчно притеснен от протестите - той се тревожи да не изглежда слаб. Социалното недоволство е реално, но е фрагментирано и безцелно. Няма вътрешен натиск върху Кремъл. Ако икономиката имаше значение, той вече щеше да преговаря."

Увереността на Путин в способността му да продължи да води война в Украйна също е подсилена от вътрешните борби сред опозиционното движение в изгнание и смазването на почти цялото политическо несъгласие в Русия. Въпреки че парламентарните избори са насрочени за септември, те едва ли ще бъдат реална възможност за политическите опоненти на Путин да отслабят хватката му върху властта.

Има обаче от време на време признаци на тлеещо недоволство

Миналия месец Александър Сокуров, известен режисьор и член на съвета по правата на човека на Кремъл, каза на Путин, че неговата нетърпимост към опозиционните възгледи е "сериозен удар" върху живота на най-талантливите хора в Русия и че подобни политики водят страната в "задънена улица". Тръмп и неговите пратеници може да са разбрали погрешно мотивите на Москва за войната в Украйна или може просто да не им пука, но Джеймс Роджърс, автор на "Завръщането на Русия" - книга, която предстои да излезе, за отношенията на Русия със Запада от 90-те години на миналия век, смята, че Путин е сигурен, че Белият дом е възприел неговия начин на мислене и вероятно ще планира спрямо него. 

"Путин разчита това да остане така и през следващата година", казва Роджърс. "Той смята, че нещата вървят по неговия начин. Путин иска свят, в който Москва и Вашингтон решават въпросите на европейската сигурност, като самите европейски страни, особено Украйна, имат малка или никаква дума по въпроса. Както знаем от честите препратки на Путин към историята на страната му, още от средновековните хроники, той мисли за много повече от следващата сделка.“