Проф. Георгиев: Мащабен добив на редкоземни елементи в Гренландия е неизгоден

Интересът на Съединените щати и на президента Доналд Тръмп към Гренландия не е случаен и не се изчерпва единствено с геополитически съображения.

Под дебелата ледникова покривка на най-големия остров в света се крие значителен природен потенциал, но реалната възможност за неговото използване е далеч по-сложна, отколкото често се представя в публичното пространство.

"Има доказани находища на така наречените критични суровини от последните десетилетия - графит, литий, редкоземни елементи, галий и германий, както и класически метални суровини като олово и цинк", каза директорът на Геологическия институт към БАН проф. Светослав Георгиев пред "България сутрин".

Особен интерес представлява и потенциалът за залежи на нефт и природен газ.

"Съществува много голям потенциал за нефт и газ, защото по аналогия с Норвегия - Норвегия и Гренландия са били свързани до сравнително скоро геологично време и през последните 60-70 милиона години постепенно се разделят. В Норвегия и Англия има големи находища на нефт и газ и еквивалентът им логично се очаква и в Гренландия", посочи проф. Георгиев пред Bulgaria ON AIR.

Въпреки това проф. Георгиев подчерта, че наличието на геоложки предпоставки не означава автоматично икономическа възможност за добив.

"Има забрана за добив на уран, както е и в България. Но едно е да има геоложки предпоставки, а те безспорно съществуват, и съвсем друго е тези находища да бъдат реално разработени", коментира гостът.

Минната дейност в такива условия изисква не само пътища и пристанища, но и огромни количества енергия.

А тя трябва да се произвежда на място, което предполага изграждане на нови енергийни мощности от нулата - процес, свързан с високи разходи и сериозно екологично натоварване.

Затова, макар островът да е отворен за чуждестранни инвестиции, включително и от американски компании, мащабен добив на редкоземни елементи или други ресурси към момента остава икономически неизгоден.