Наричай ме Джордж: Как Буш и Путин изградиха истински близки лични отношения?

Националният архив за сигурност към университета "Джордж Вашингтон" публикува осем новоразсекретени преписа на разговори между Владимир Путин и Джордж Буш-младши. Тези разговори са се провели между 2001 и 2003 г. - период, когато и двамата президенти активно са търсели начини за сътрудничество. Въпреки постоянното напрежение в отношенията между САЩ и Русия, включително разширяването на НАТО, стремежа на Вашингтон да се оттегли от Договора за противобалистични ракети (ABM) и поправката Джаксън-Ваник, Путин и Буш успяват да изградят тясно сътрудничество в борбата с тероризма и неразпространението на ядрени оръжия. Дори когато дискусиите са засягали чувствителни въпроси, тонът на разговорите е оставал постоянно топъл. Преписите ясно показват, че по време на първия си президентски мандат Буш и Путин са успели да изградят истински близки лични отношения. "Медуза" проследява еволюцията на "приятелството" между Путин и Буш.

6 юли 2001 г.

Първият от разговорите се е състоял на 6 юли 2001 г. - три седмици след среща на върха между Джордж Буш-младши и Владимир Путин в Словения. Путин се обажда, за да честити рождения ден на Буш, както и неотдавнашния Ден на независимостта на САЩ. Буш отговаря, че е "чест" да приеме обаждането, отбелязвайки, че Путин е първият държавен глава, който му е честил рождения ден през тази година. В него американецът предлага на руският президент да го нарича "Джордж".

Буш също така изразява съболезнованията си за катастрофата на самолет Ту-154 близо до Иркутск два дни по-рано, при която загиват 145 души.

По време на разговора Буш повдига въпроса за Ирак, оплаквайки липсата на напредък и изразявайки надежда, че ако Москва и Вашингтон работят заедно, биха могли да намерят "интелигентен план за санкции, който ще бъде от полза за народа на Ирак", без да навреди на търговските интереси на Русия. Към края на разговора Буш казва на Путин: "Английският ви става все по-добър."

12 септември 2001 г.

Този разговор се провежда ден след терористичните атаки срещу Световния търговски център в Ню Йорк и продължава около пет минути. В самото начало Буш благодари на Путин, че е първият чуждестранен лидер, който му се обажда след атаките. Двамата президенти се обръщат един към друг с малките си имена - Владимир и Джордж.

Путин: Между другото, мога да ви кажа, че подписах указ, че утре в 12:00 часа в Русия ще се проведе минута мълчание за загиналите, за да покажем солидарност с вас. Всички знамена ще бъдат спуснати наполовина и всички развлекателни мероприятия ще бъдат прекратени.

Буш: Благодаря ви, приятелю.

Путин: И мога само да се съглася напълно с вас, че след подобни терористични актове трябва да си направим правилните изводи и да започнем актове на сътрудничество и да се сближим. Напълно съм с вас.

21 октомври 2001 г.

Този разговор се провежда в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Шанхай. Основната тема е сътрудничеството между САЩ и Русия в глобалната война срещу тероризма, което Буш обяви малко преди срещата на върха.

В началото на разговора Путин казва, че разбира чувствата на Буш по-добре от всеки друг, припомняйки си бомбените атентати в жилищни сгради в Русия през 1999 г. Той казва, че е инструктирал руските разузнавателни служби да споделят със САЩ всяка информация, която имат за талибаните, но се оплаква, че Вашингтон не е показал същата степен на откритост в замяна. Буш обещава да проучи въпроса.

Към края на разговора Путин казва, че представители на Държавния департамент на САЩ са провели срещи с чеченски бойци. Той сравнява чеченските бойци с "арабски терористи".

Буш: Мислите ли, че всеки чеченец е терорист?

Путин: Не, но всички бойци са. Те са ученици на Осама бин Ладен. Бин Ладен ги е обучавал. Щяхте да разберете, ако можехте да видите снимките. Те дори приличат на него.

Путин описва Чечня като "400-годишен проблем". Той отбелязва, че регионът винаги се е стремял към независимост и че "трябва да уважаваме това", но твърди, че независимостта вече не е възможна. След като Русия изтегли войските си от републиката през 1995 г., това доведе до разпространение на радикален ислям, твърди той.

8 ноември 2001 г.

Този разговор се провежда преди посещението на Путин в ранчото на Буш в Тексас. Президентите засягат основните въпроси, планирани за обсъждане: борбата с тероризма, поправката Джаксън-Ваник и Договора за противобалистични ракети (ПРО). САЩ искат да се оттеглят от договора, твърдейки, че споразумението със Съветския съюз от 1972 г. вече не отразява съвременните реалности (Буш в крайна сметка го направи месец по-късно).

Буш предлага на Путин два варианта. Или Съединените щати ще продължат свободно с противоракетната отбрана с тестове в нарушение на договора - в който случай, обеща той, Вашингтон ще сподели информация с Москва - или, ако Русия се противопостави на този подход, "единствената опция" на президента на САЩ би била да се оттегли напълно от споразумението. Дори тогава, Буш уверява Путин, че няма да го постави "в неудобно положение".

Путин казва, че ще го обмисли и изразява увереност, че Москва и Вашингтон ще намерят решение "по отношение на всички въпроси".

Буш: Владимир, когато дойдеш в Тексас, не забравяй да носиш ежедневни дрехи. Ще бъде много неформално. И също така, носи обувки за ходене, маратонки за упражнения, за да можем да правим дълги разходки в ранчото.

13 ноември 2001 г.

Този разговор се провежда в кабинетната зала на Белия дом, където обикновено се провеждат заседанията на правителството на САЩ. На него присъстват около дузина американски и 16 руски служители. Откривайки срещата, Джордж У. Буш отбелязва, че това е "вероятно първият път, когато американски президент и руски президент са заедно в кабинетната зала".

В началото Буш заявява, че би било в интерес на Съединените щати и света, ако на Русия бъде дадена "уникална роля" като партньор на НАТО. Той също така обеща, че Вашингтон няма да възобнови ядрените тестове.

Буш: Искам да кажа на нашите екипи за нашия ангажимент към нови отношения, нов съюз с Русия. Говорим за нашето приятелство. Може да отнеме повече време, за да станат нашите нации приятели, няма да стане веднага, но съм решен да го видя.

По-голямата част от дискусията се фокусира върху Афганистан, където Съединените щати започнаха война месец по-рано. Путин говори за готовността на Русия да помогне на САЩ да се отърват от терористите в страната, докато Буш определь диалога на Путин с Таджикистан и Узбекистан по въпроса като "безценен". И двамата президенти използват подобна реторика.

"На север, на юг, на изток или на запад, ще ги хванем. Живи или мъртви (и аз имам предпочитания)", казва Буш.

Путин: Заехте правилната позиция. Ще бъдем с вас.

Буш: Изобщо не се тревожа за вас. Може би се тревожа за някои от нашите съюзници. […] [Първо], знаете какво се случи, че те нападнаха Съединените щати и какво означава това, и [второ], самият вие бяхте нападнати в Москва, взривяваха ви сгради, видяхте как убиват невинни жени и деца. Не, не се тревожа за вас. Вие сте от типа хора, които обичам да имам в окопа с мен.

2 април 2002 г.

Този разговор се провежда месец и половина преди подписването на Договора за съкращаване на стратегическите нападателни сили, съгласно който САЩ и Русия се споразумяха да ограничат броя на разположените ядрени бойни глави. Договорът трябваше да бъде подписан в Москва на 24 май, след което Буш планираше да пътува до Европа и след това да се върне в Съединените щати.

По време на разговора Путин моли Буш да удължи престоя си в Европа с един ден и да спре в Рим, за да подпише документи за създаване на Съвета НАТО-Русия. Съветът е замислен като форум за военна и политическа координация между Москва и алианса. По това време се предполагаше, че подобно равноправно партньорство ще сложи окончателен край на Студената война. Буш обеща да го обмисли (в крайна сметка той отиде в Рим и документите бяха подписани).

Путин подчертава, че е важно да се създаде Съвет НАТО-Русия преди ноемврийската среща на върха на алианса в Прага, където НАТО планира да започне преговори за присъединяване с няколко бивши държави от Източния блок, включително балтийските страни. Путин не критикува разширяването на НАТО като такова, а вместо това го определя до голяма степен като вътрешнополитически въпрос.

"И всъщност би било добре за мен, ако решим [създаването на Съвет НАТО-Русия] преди срещата на върха на НАТО в Прага", казва той на Буш. "Това би намалило напрежението и натиска в моята страна."

27 юни 2002 г.

Този разговор се провежда по време на срещата на върха на Г-8 в Канада и в него участват тогавашният съветник по националната сигурност на САЩ Кондолиза Райс и тогавашният секретар на Съвета за сигурност на Русия Владимир Рушайло. Една от обсъжданите теми е неспособността на Грузия да се справи с терористите, укриващи се в Панкиското дефиле на страната.

Двамата президенти се съгласяват, че терористите в Кавказ, свързани с Ал Кайда, представляват заплаха както за Русия, така и за Съединените щати.

"Имаме задължението да ви помогнем да се преборите с тях", казва Буш на Путин.

Буш: "Трябва да разработим план. Такъв, за който знаете. Ще го разработим съвместно. План, който ще каже на грузинците какво да правят. Може би не могат да го направят, но трябва да им дадем шанс."

Буш също така предлага да се опита "нещо друго“" ако тогавашният президент на Грузия Едуард Шеварднадзе се окаже неспособен да се справи с проблема.

"Няма да отидем на тяхна територия", обещава Путин.

Националният архив за сигурност отбелязва, че на пресконференция след срещата Буш отново е похвалил ролята на Путин в борбата с тероризма.

"Той разбира заплахата от терор, защото е преживял терор", казва президентът на САЩ.

18 март 2003 г.

Окончателният препис е разговор, проведен два дни преди нахлуването на САЩ в Ирак. Архивът за национална сигурност го описва като "кулминацията" на продължителни разговори, в които Путин се е опитвал да убеди Буш да се откаже от военните действия.

Руският президент се стремял да запази близките си отношения с Буш и да предотврати разногласията относно Ирак да подкопаят партньорството им. Буш, от своя страна, заявил, че също се надява да поддържа сътрудничеството.

По време на разговора, иницииран от Буш, президентът на САЩ благодари на Путин, че не е "разпалил антиамерикански настроения" и го призовава да не "застрашава тези отношения". Путин подчертава, че въпреки разногласията относно Ирак, фундаменталното значение на отношенията между САЩ и Русия остава непроменено.

Путин: Още по-важни за мен са личните ни отношения и както виждате, се въздържам от [публични негативни коментари] по ваш адрес. Ако военната операция започне, тогава ще трябва да коментирам, но няма да правя коментари по начин, който ще омаловажи личните ни отношения. […] [Има още нещо], на което бих искал да насоча вниманието ви, [и] смятам, че е важно. Казахте, че целта е смяна на режима; това обаче не е нещо, предвидено в устава на ООН или в международното право. […] Най-важното нещо, и вече го споменах, е да не заместваме международното право със закона на силата.

Буш отговоря, че Организацията на обединените нации може да играе роля в следвоенното уреждане на Ирак, но че засега ролята на ООН "е приключила".

В края на разговора Путин напомня на Буш за поканата си да посети Санкт Петербург, който трябваше да отбележи 300-годишнината си през май.

"Това ще бъде важна среща, независимо от развитието на ситуацията в Ирак", казва Путин.