Какво плаща Париж, за да държи Льо Пен настрана?

Миналата седмица френските избиратели видяха какво са готови да платят, в буквален смисъл, политиците им, за да държат бунтовническата дясна партия „Национален фронт“ далеч от властта. Скоро някой може да започне да се пита дали си струва цената.

Така трябва да се чете бюджетният план, който министър-председателят Себастиен Лекорню наложи в Националното събрание. Лекорню, чийто шеф, президентът Еманюел Макрон, трябваше да бъде икономически реформатор, състави бюджет, натъпкан с екологични проекти, субсидирани студентски хранения и социални помощи. Данъците върху продуктивните компании ще се повишат, приходите се очаква да скочат до 44% от БВП, а публичният дълг може да достигне 120% от БВП през следващата година, пише в свой анализ WSJ.

Страхотна работа, момчета. Това не е план за икономически растеж или фискална коректност (миналата година Лекорню също се отказа от по-ранния успех на Макрон в повишаването на пенсионната възраст). Единствената цел на този бюджет е да спечели достатъчно подкрепа от остатъците на Социалистическата партия в Националното събрание, за да се избегне поредният срив на правителството и евентуални предсрочни парламентарни избори, които Националният фронт на Марин льо Пен би могъл да спечели.

Последният път, когато Макрон обяви избори през 2024 г., това се обърна срещу него.

Той се надяваше да разкрие блъфа на избирателите след няколко изборни цикъла, в които те бяха дали добри резултати на партията на Льо Пен. Вместо това избирателите избраха парламент, разделен между Националното обединение и крайноляв блок, с центристите на Макрон в средата.

Оттогава Макрон се отказа от всякакви претенции за програма за икономически растеж. Последователните предложения за бюджет в най-добрия случай леко забавиха темпа на нарастване на правителствените разходи, като оставиха правата на социални помощи незасегнати. Всичко това е опит да се отнеме подкрепата на Социалистическата партия от останалата част от левия контингент и да се създаде коалиция от губещите. Всичко, за да се избегнат нови избори.

Междувременно победата на Националното обединение на изборите вече не е най-големият риск, пред който е изправена Франция. Икономическият упадък е. Партията на Льо Пен вероятно не може да направи много повече, като се има предвид нейната склонност към социалната политика, но Макрон се отказа да опитва. Може да са необходими няколко изборни цикъла, за да разберат избирателите тази бъркотия, така че колкото по-скоро започнат, толкова по-добре. Повече глупави бюджетни трикове ще увеличат разходите за отлагане на неизбежното.