Русия приема мирните преговори за информативни, Путин няма да спре войната?

Мирните преговори за Украйна, които предстоят на 1 февруари в Обединените арабски емирства (ОАЕ) няма да завършат с непосредствена сделка, главно защото от руска гледна точка преговорите са като цяло информативни. Русия продължава да отстоява исканията си пред Украйна, която едва ли ще отстъпи към момента. Това коментира Алекс Кокчаров от Bloomberg Economics в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Русия има преднина в Украйна както от гледна точка на човешка сила, така и на огнева мощ, и тя ѝ носи малки териториални победи, но на много висока цена, каза Кокчаров. Според него Путин твърдо вярва, че времето е на негова страна и че с продължаването на войната ще успее да подобри преговорната позиция на Русия относно Украйна.

„Руският президент вярва, че ще спечели войната в Украйна в дългосрочен план. Не знаем кога очаква да постигне това, но по всичко личи, че той настоява войната да продължи.“

Проблем за руския лидер може да се окаже състоянието на икономиката, чийто ръст рязко се забави до около 0,6% през миналата година, отбеляза Кокчаров. Икономиката на Русия е в стагнация поради западните санкции, които се отразиха на приходите от петрол и газ и високите военни разходи. Към това се добавят инфлацията и недостигът на работна ръка, обясни събеседникът.

„Засега руската икономика не се срива, но има риск, ако понижението продължи в дългосрочен план, това да се отрази на развитието ѝ“, коментира той.

Докато е на власт сегашното ръководство, Русия вероятно ще остане много твърда във въшната си политика и ще иска да има статут на суперсила, счита Кокчаров. Това означава, че тя ще се опита да влияе или контролира някой от съседите си, добави той.

„Ако войната в Украйна приключи при условия, които Кремъл ще счете за победа, това може да предизвика военни действия срещу съседни страни, най-вече прибалтийските републики, които често са критикувани от Москва за отношението им към руското малцинство и са сочени като историческа руска земя“, отбеляза гостът.

Той не очаква, че това ще стане веднага, тъй като Русия ще трябва да прегрупира силите си след края на войната в Украйна, да възстанови военния си арсенал и да се зареди с боеприпаси.

Според Кокчаров Украйна може да продължи да се защитава дълго време, тъй като решението на ЕС да предостави финансиране на страната за 2026-2027 г. покрива непосредствените ѝ финансови и икономически нужди.

„Ако западната помощ, която вече идва главно от Европа, но и от Канада, Япония и Австралия, продължи, смятаме, че украинците ще могат да се защитават и няма да рухнат скоро.“

Все пак Киев има своите проблеми, включително недостиг на сила, растящи военни нужди и щетите за украинската инфраструктура заради руските атаки.

Европа успешно се отдели от руския енергиен внос - не само природния газ, но и петрола и въглищата, отбеляза Кокчаров. Това се случи на висока цена и изисква диверсификация, но се видя, че е постижимо, добави той.

„Все още има страни от Централна и Източна Европа като Унгария и Словакия, които внасят руски газ и петрол, но обемите при тях са значително по-малки в сравнение с периода преди 2022 г.“, каза гостът.

"Европа успешно се справя с отказа от вноса на руска енергия, но това създава два риска. Първият са разходите, тъй като вносът от други източници има своята цена, вторият е зависимост от нови доставчици."

ЕС увеличава зависимостта си от вноса на втечнен природен газ от САЩ. Но Вашингтон може да се разколебае във външната си политика, както показаха последните събития около Гренландия, изтъкна Кокчаров.

Ще продължат ли Унгария и Словакия да блокират решенията на ЕС за санкции срещу Русия? Как войната в Украйна насърчава сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа във военните технологии? Каква е ролята на тези страни за регионалната стабилност? Възможно ли е членство на Украйна и Молдова в ЕС?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria