Германия вече мисли за "немислимото" - свои собствени ядрени оръжия

В сянката на Студената война и ограниченията, наложени от обединението, Германия сега сериозно обсъжда възможността за притежаване на ядрени оръжия - ситуация, която доскоро би била немислима.

Германците нямат собствена програма за разработване на атомни бомби от нацистката епоха, но сега все повече гласове призовават страната да се въоръжи с ядрени оръжия. Бригаден генерал Франк Пипер от германската армия твърди, че страната спешно се нуждае от "собствени тактически ядрени оръжия", докато историкът Харалд Бирман казва, че "спешно трябва да говорим за защита на Германия със собствени ядрени оръжия или европейски ядрени оръжия".

Дори видни представители на Зелената партия, която възникна от движението за мир през 80-те години на миналия век и предизвика огромни улични протести срещу ядрените оръжия, сега призовават Германия да бъде включена в европейски ядрен чадър.

"Времената се промениха", заяви бившият външен министър Йошка Фишер.

Геополитическата ситуация тласка Берлин към историческа преоценка. Съгласно програмата за споделяне на ядрени оръжия на НАТО, германски военни самолети биха могли да бъдат използвани за изстрелване на ядрени оръжия - между 10 и 15 такива оръжия са разположени на германска територия. Но за да може Германия да решава кога да използва ядрени оръжия, ще е необходима правна реформа и фундаментална промяна в стратегическата ѝ култура.

Ако Германия имаше ядрени бомби, кой би държал пръста си на спусъка?

Свикнали да получават заповеди съответно от НАТО и Варшавския договор, двете следвоенни германски държави не са развили ефективни военни способности за вземане на решения. Германският канцлер Фридрих Мерц създаде миналата година Съвет за национална сигурност, който да "взема необходимите решения в интерес на сигурността".

Германия все още не е готова да отговори на най-важните въпроси, като например: Ако Германия има ядрени бомби, кой би държал спусъка?

Мерц се намеси в този дебат, като заяви, че "не е в наша власт да имаме ядрени оръжия в Германия", поради законови ограничения, но не се противопостави на дискусиите по темата.

"Знаем, че трябва да вземем някои решения относно военната и стратегическата политика", каза Мерц.

Берлин е достигнал точка, в която въпреки ядрения си скептицизъм, започва да приема, че може да има валиден контрааргумент, пише Катя Хойер, немско-британски историк и журналист, за Bloomberg.

Зависимостта от вноса на енергия е основната геополитическа слабост на Германия

Дори ако Германия не стигне веднага до заключението, че страната се нуждае от ядрени оръжия в ерата на Доналд Тръмп, тя все пак би могла да преразгледа решението си да се откаже от ядрената енергия, използвана за мирни цели.

Германия затвори последните си ядрени реактори през 2023 г., точно в разгара на енергийната криза, причинена от зависимостта ѝ от руския петрол и газ. Тя замени част от загубения внос с втечнен природен газ, но 96% от него се внася от САЩ.

Зависимостта не е изчезнала, а просто е пренасочена. Тази уязвимост е както въпрос на национална сигурност, така и на военно възпиране. Третата по големина икономика в света внася близо 70% от енергийните си нужди. Чуждестранните държави, включително САЩ и Русия, знаят, че тази зависимост е основната геополитическа слабост на Германия, причинявайки огромно напрежение в Европа във време, когато континентът трябва да остане възможно най-обединен.

Германия е започнала да разчита в голяма степен на възобновяема енергия, но това не е постоянно. Когато времето не е благоприятно - в този случай е облачно и няма вятър - страната е принудена да внася електроенергия от европейската мрежа. Министърът на енергетиката на Швеция Еба Буш се пошегува, че често нетърпеливо изучава прогнозата за времето, за да разбере колко електроенергия Германия ще трябва да внесе от нейната страна.

Мерц: Отказът от ядрена енергия беше "сериозна стратегическа грешка"

Ако Германия е готова да обмисли използването на ядрената си технология за военни цели, тя би могла да направи крачка назад и да промени политиката си по отношение на използването ѝ и за граждански цели. Мерц заяви, че изоставянето на ядрената енергия е "сериозна стратегическа грешка" и призна, че "сега нямаме достатъчен капацитет за производство на енергия", но се въздържа от изразяване на ясно заключение по темата.

По време на Студената война и двете германски държави имаха ядрени оръжия, разположени на тяхна територия, и видяха как светът е близо до катастрофа, което обяснява скептицизма, с който германците днес гледат на ядрените технологии, но времената са се променили, обясни Фишер.

Европа и Германия вече не са разделени на две и континентът иска да остане обединен, независим и достатъчно силен, за да се защити. Най-голямата европейска икономика трябва да играе по-активна роля, според Хойер.

Дори ако разработването на собствен ядрен арсенал не е реалистичен сценарий в близко бъдеще, Германия може да проучи различни форми на сътрудничество с ядрените програми на Франция и Великобритания и да увеличи енергийната си независимост. Ако Германия се е научила да спре да се страхува от ядрени бомби, може би може да се научи и отново да обича ядрената енергия.