Мир чрез размяна на земя: Украйна губи войната срещу Москва

Четири години след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, администрацията на Тръмп оказва натиск върху Киев да се съгласи на болезнени териториални отстъпки като цена за мир. В проект на мирно споразумение, публикуван за първи път от Axios през ноември, администрацията предлага целите региони Крим, Донецк и Луганск да бъдат признати за де факто руска територия и Русия да запази контрола си върху частите от Херсон и Запорожие, които сега окупират нейните сили. Украинският президент Володимир Зеленски се съпротивлява, отказвайки да направи каквото и да било, което би нарушило териториалната цялост на страната му. Реалностите на бойното поле обаче не са на негова страна.

Украйна оказва доблестна съпротива, но решителността ѝ не може да прикрие факта, че губи войната. Русия контролира голяма част от украинската територия и Киев има малък шанс да я отстрани, както показа неуспешната контраофанзива на Украйна през 2023 г. Разбира се, последните руски завоевания дойдоха много бавно и на значителна цена; през последните три години Русия е завзела едва един процент от допълнителната украинска територия. Но това не променя реалността, че Русия сега държи почти една пета от земята в границите на Украйна от 1991 г. - или че по-големите ресурси и население на Русия означават, че Москва може да продължи да се бори години наред.

Съдейки по самите числа, траекторията на войната не е в полза на Украйна. Процентът на загубите на бойните полета от всяка страна е един пример. Руската медия Mediazona проследява смъртните случаи на руски военни, използвайки социални медии, некролози и официални правителствени съобщения, и предоставя най-надеждните оценки. (Оценките на западните разузнавателни агенции варират драстично и често корелират с предпочитанията на правителствената политика.) Към края на 2025 г. анализаторите на Mediazona са идентифицирали 156 151 руснаци, убити във войната, и тъй като не всяка смърт се докладва публично, са използвали данни за населението, за да оценят общо 219 000 загинали. Украинската неправителствена организация UA Losses, използваща подобна методология, е съобщила за 87 045 украинци, убити в действие, и 85 906 изчезнали в действие, число, което вероятно включва непризнати смъртни случаи и дезертьори.

Въпреки че Украйна понася по-малко загуби в абсолютни стойности, войната изчерпва по-голяма част от нейната жива сила. Населението на Украйна днес е малко под 36 милиона, което е около 26 процента от населението на Русия от 140 милиона. Украйна има малко под 9,5 милиона мъже на възраст между 25 и 54 години и е загубила между един и два процента от тази кохорта. За Русия, която има малко над 30,2 милиона мъже в същата възрастова група, малко по-високите загуби представляват само 0,5 до 0,7 процента от общия брой. В крайна сметка Русия, с много по-голямото си население, може да понесе по-големи общи загуби, отколкото Украйна, пише Foreign Affairs.

Освен това, Русия воюва предимно с войници по договор – хора, които са се явили доброволци – и държи наборниците далеч от фронта. Резултатът е по-мотивирани руски войници. Засега Москва няма големи проблеми с посрещането на нуждите от наборна военна служба. Украйна, за разлика от нея, разчита в голяма степен на наборната военна служба. Неотдавнашният недостиг на наборни служители и дезертьорствата предизвикаха все по-драконовски усилия за постигане на целта от 30 000 мъже на месец. Те включват „бизификация“ – практиката да се грабват мъже от улицата и да се отвеждат с миниванове до местния наборен офис. Освен че са непопулярни, суровите методи привличат предимно по-възрастни, по-нездрави и очевидно нежелаещи войници, много от които дезертират при първа възможност. Тези, които остават, допринасят малко за военните усилия.

Що се отнася до основните оръжейни системи, Украйна е превъзхождана по въоръжение във всички области.

Към 2025 г. руските танкове превъзхождаха украинските в съотношение близо пет към едно, включително оборудването, което Москва държи на склад. Русия имаше повече от три пъти повече бойни машини на пехотата и бронетранспортьори от Украйна. Тя имаше 670 теглени артилерийски оръжия срещу 543 на Украйна. Тя имаше пет пъти повече мобилна артилерия, близо десет пъти повече реактивни системи за залпов огън и близо пет пъти повече минохвъргачки. Русия имаше 163 бойни самолета; Украйна имаше 66. Въпреки че огромното предимство на Русия се дължи отчасти на по-старо, съхранявано оборудване, голяма част от западното оборудване, изпратено в Украйна, също е старо, идващо от запасите на страните партньори. Но дори и да се изключи съхраняваното оборудване, в повечето категории запасите на Русия са поне двойно по-големи от тези на Украйна.

Икономическата мощ е основополагаща за военната мощ и Русия има предимство и там. БВП на Русия за 2024 г. (измерен по паритет на покупателната способност) е бил почти 7 трилиона долара. За разлика от него, този на Украйна е бил почти 657 милиарда долара, по-малко от десет процента от руския. Номиналните показатели показват същата съществена разлика. Разходвайки около седем процента от БВП, Русия може да отдели 484 милиарда долара за отбрана. Дори ако Украйна похарчи 30 процента от БВП си, тя ще може да събере бюджет за отбрана от само 197 милиарда долара, по-малко от половината от руския.

Руското правителство отдавна се стреми да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО с мотива, че членството на Украйна в алианса би представлявало военна заплаха за Русия. Понякога дори изглеждаше, че тази цел надделява над по-големите териториални амбиции. Когато Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г., тя очевидно искаше контрол над тази територия. Свързани с Русия бойци, с различна степен на руска подкрепа, се въоръжиха в Донецк и Луганск, които заедно образуват Донбас, за да се откъснат от Украйна приблизително по същото време. Но след това Русия подкрепи Минските споразумения, които сложиха край на боевете, но не включваха допълнителни териториални искания към Украйна. Едно възможно обяснение е, че като се съгласи, че Донецк и Луганск ще останат във федерализирана Украйна, Москва се надяваше, че проруските региони ще попречат на Киев да се присъедини към НАТО или по друг начин да се насочи към Запада. Всъщност Русия официално призна Донецката и Луганската народна република за независими едва в навечерието на нахлуването си в Украйна през февруари 2022 г. В президентска реч от септември 2022 г. и последвали парламентарни действия Русия официално анексира тези две области, плюс Херсон и Запорожие.

Русия сега държи почти една пета от територията в границите на Украйна от 1991 г.

Днес Русия контролира 99 процента от Луганск, 76 процента от Херсон, 74 процента от Запорожие и 72 процента от Донецк. Руските сили напредват в Запорожие, боевете на ниско ниво продължават в Херсон, а Москва провежда ограничени операции на север, за да осигури буферна зона в Харковска и Сумска области. Но положителният отговор на Русия на 28-точковия мирен план на администрацията на Тръмп, който би осигурил на Москва целия Донецк и Луганск, но само части от другите източни региони на Украйна, предполага, че пълният контрол над Донбас е най-последователната териториална цел на Москва. Най-последователната ѝ политическа цел остава да държи Украйна извън НАТО. В идеалния си свят руските лидери биха могли да си поставят по-амбициозни териториални и политически цели. След четири години изтощителна война обаче тези по-ограничени постижения изглежда са всичко, което руският президент Владимир Путин смята, че може да постигне.

За разлика от това, украинските лидери са категорични, че целите им остават възстановяването на контрола върху територията, определена от границите на страната от 1991 г., която включва Крим, и защитата на суверенитета на Украйна, особено свободата да се присъедини към всеки съюз, който Киев желае. Но Украйна няма нито военните ресурси за успешна офанзива, нито политическата воля за стабилна отбрана.

Предвид дължината на настоящата фронтова линия и проблемите на Украйна с човешката сила, повечето украински части трябва да останат в отбрана. През юни 2023 г. руската армия проби украинската контраофанзива с така наречената си линия Суровикин, система от добре изградени укрепления, поддържани от масивна артилерия и други оръжия за непряк огън. Украинците, за разлика от тях, едва със закъснение започнаха да копаят подобни защитни съоръжения. Амбициозната цел на Украйна за териториално освобождение остави малко стимули на армията ѝ да укрепи фронтовата линия или районите зад нея. Предоставянето на съвременни западни оръжия може също да е убедило украинците, че могат да заменят технологиите или повече западна подкрепа с оперативни иновации. А необузданата корупция подкопа всички аспекти на военните усилия на Украйна, включително изграждането на укрепления. Русия в никакъв случай не е свободна от корупция, но нейният размер и икономически предимства правят последиците по-малко вредни.

Целите на Русия изглеждат сравнително съвместими с нейните възможности и тенденции на бойното поле. Целите на Украйна, за разлика от тях, изглеждат извън нейния обсег. Украинските въоръжени сили са толкова разтегнати по линията на контрол с дължина 620 мили, че не могат ефективно да я защитават. Украйна има само около 300 000 войници на фронтовата линия, или 483 войници на миля. По време на Студената война западните плановици смятаха, че успешната защита на границата между НАТО и Варшавския договор ще изисква приблизително една дивизия (25 000 войници) на 16 мили, или около 1500 войници на миля. Според това правило Украйна разполага с по-малко от половината от броя войници, от които се нуждае, за да защити успешно фронтовата линия.

Обратно, руските сили в окупираната територия на Украйна вече наброяват над 700 000 души,

което би могло да осигури гъстота от поне 1129 войници на миля. Като предприема настъпление, Русия може допълнително да концентрира сили там, където избере, и да защитава останалата част от линията с по-малък брой. Намирайки се в отбрана, Украйна трябва да разпредели силите си сравнително равномерно по цялата фронтова линия или рискува да има недостатъчни сили в точка, която Русия може да атакува. Украйна трябва също така да следи 674-те мили от границата си с руския съюзник Беларус, разтягайки силите си още повече.

Военните технологии също не са дали на Украйна ясно предимство. Работейки за модернизиране на армията си до стандартите на НАТО от 2015 г. насам, Украйна разчита на различни сложни оръжия, особено след началото на войната през 2022 г. Западът е изпратил на Украйна всичко - от противотанкови управляеми ракети до системи за залпов ракетен огнь, крилати ракети с голям обсег, противовъздушни ракети „Пейтриът“ и изтребители. Нито едно от тях не се е оказало решаващо, с частично изключение на дронове за атака и разузнаване с изглед от първо лице.

Разбира се, разполагането на дронове от двете страни на фронтовата линия промени драстично характера на битката. Приблизително шест мили от двете страни на фронта се превърнаха в „зона на поражение“, в която превозни средства и големи формирования от войски могат да бъдат бързо забелязани и атакувани безмилостно, намалявайки мобилността под огън. Но напоследък се наблюдава драматична промяна в баланса на иновациите. Западните анализатори постоянно поставят под въпрос руската военна адаптивност, но сега украинците изостават. Русия има по-голям капацитет за разширяване на технологията за дронове, което води до приблизително десетократно предимство в броя на произведените и разположени на бойното поле дронове.

Превъзходните руски тактически иновации имаха още по-сериозни последици за украинските сили. Преломният момент настъпи по време на украинската инвазия в Курската област на Русия през 2024 г. В отговор на това нахлуване руските сили започнаха да действат по различен начин. Те замениха оптичните системи за насочване, след като Украйна разви капацитета си за заглушаване на радиоуправляеми дронове, неутрализирайки потенциалното украинско предимство в електронната война срещу дронове. Те започнаха да атакуват украински логисти и оператори на дронове, а не отделни войници на фронтовата линия, използвайки своите дронове много по-ефективно от преди. А разузнавателните дронове засилват традиционното предимство на Русия в артилерията (и в други системи за непряк огън, като например управляеми бомби), като осигуряват много по-ефективна корекция на огъня - насоки за това как да се прицелим в целта - отколкото наблюдателите на място могат да предоставят. Тази способност позволява на руските сили значително да отслабят украинските отбранителни позиции и да пресекат украинските сили далеч зад фронтовата линия.

Европейските поддръжници на Украйна призоваха Киев да отхвърли искането на Русия за отстъпване на целия Донбас. Кая Калас, върховният представител на ЕС по външните работи, нарече търговията с украинска територия за мир „капан“. Германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен многократно са заявявали, че „международните граници не трябва да се променят със сила“. Някои се опасяват, че отстъпването пред Путин сега, както се случи, след като предишно поколение европейски лидери сключи сделка с Хитлер в Мюнхен през 1938 г., само ще засили апетита на руския лидер за повече украинска и дори натовска територия в бъдеще.

По-разумно възражение е, че останалите държани от Украйна „крепостни градове“ в Донбас Краматорск и Славянск представляват критични звена в отбраната на Украйна. Градската война е скъпа, което прави градовете силно защитими, а на днешното бойно поле, доминирано от дронове, те предлагат прикритие и защита като точки за концентрация на войските. Предвид проблемите на Украйна с човешката сила, защитата на укрепените острови може да изглежда като добър вариант. Но запазването на крепостните градове в Донбас не е причина за продължаване на войната. Възможно е да се защити територия по-далеч зад фронтовата линия и без тях, със специални укрепления. Русия също така демонстрира, че дори крепостните градове могат да бъдат обкръжени, изолирани и разчистени чрез инфилтрация на малки части, както направи наскоро в Часив Яр, Гуляполе, Покровск и Сиверск – и все още може да успее да го направи в Константиновка и Купянск.

Загубата на останалата част от Донецк, макар и несъмнено удар по украинското самочувствие,

не би отворила непременно вратата към Киев за Москва. Между октомври 2024 г. и октомври 2025 г. руснаците поеха контрол над 1703 квадратни мили украинска територия. Останалата част от неокупираната Украйна на изток от река Днепър се състои от 57 066 квадратни мили територия. При темповете на руското настъпление от миналата година, на Москва биха били необходими повече от 30 години, за да завърши подобно завоевание.

Въпреки паниката в Западна Европа, твърдението на Русия, че по същество е победила в Донбас, би представлявало малка заплаха за останалата част от континента. Донбас не е Судетската област, защото настоящите руски тактики нямат нищо общо с блицкрига, който много бързо спечели огромни парчета територия на нацистка Германия. На Русия ще ѝ отнеме десетилетия, за да завладее останалата част от Украйна, така че всяка пряка заплаха за повечето други страни в Европа би се проявила далеч в бъдещето.

И все пак, почти няма съмнение, че Русия може да постигне по-ограничени цели със силата на оръжието. Приблизително 2866 квадратни мили Донецк остават под контрола на Киев. Ако руските сили продължат с темпото на настъпление от миналата година, те биха могли да го превземат за година и половина, което е разумен срок. Те биха могли също така да завземат още части от Харков, Суми и Запорожие. Това би струвало на Русия допълнителна кръв и богатство, разбира се, но би наложило по-големи относителни разходи на Украйна, които Киев трудно може да си позволи.

С по-големите си цели извън обсега, Украйна е изправена пред перспективата да отстъпи територия, което би било болезнено за Киев. Но това не е задължително да означава края на Украйна като независима държава. Украйна, лишена от източните си региони, би могла да продължи проекта на Киев за изграждане на държавност, насочен на запад. Още преди руската инвазия през 2022 г. Украйна вече изместваше икономическия си център на тежестта от ръждивия пояс Донбас към постиндустриалния център и запад. И с всеобхватни политически и икономически реформи; сериозни усилия за борба с корупцията, особено във военния сектор; и кампания за изграждане на отбранителни позиции, оптимизирани за дронове и война с ниска плътност, и за инвестиране на значителни средства и организационни усилия в иновации на бойното поле, Украйна би могла да бъде в по-силна позиция да се защити, ако бъде атакувана отново. Приемането на лошо мирно споразумение сега поне би дало на Киев този шанс за по-добро бъдеще. Отхвърлянето на такова сега само би удължило една скъпоструваща и губеща война.